дължимостта на ДНИ и ТБО за конкретен недвижим имот, като прилагате и копия на документи, касаещи запитването.

2_977/15.09.2015 г.
ЗМДТ – чл.10, ал.2
ЗМДТ- чл.62, чл.71
В запитването поставяте въпроси относно дължимостта на ДНИ и ТБО за конкретен недвижим имот, като прилагате и копия на документи, касаещи запитването.
В производствата по установяване на местни данъци и такси служителите на общините имат правата и задълженията на органи по приходите /чл.4, ал.3 ЗМДТ/. Доколкото поставените от Вас въпроси са свързани с конкретна фактическа обстановка, вероятно по повод на производство за установяване размера на местни данъци и такси, същите разполагат с оперативна самостоятелност при неговото осъществяване.
С настоящото писмо изразяваме принципно становище по въпроси, повдигнати във връзка с прилагането на разпоредби на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като облагането следва да бъде извършено обективно съобразно конкретиката на установените факти и обстоятелства.
В чл. 10, ал. 1 ЗМДТ са дефинирани недвижимите имоти, които подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти. Такива са: разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. С данък се облагат и застроените земеделски и горски земи, по силата на чл.10, ал.3 с.з.
Определение на понятието “поземлени имоти“ е даденио с § 1, т.21 от ДР на ЗМДТ. Това са тези по смисъла на § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.
В чл.10, ал.2, 3 и 4 от ЗМДТ са регламентирани недвижимите имоти, които са изключени от обектите на облагане с данък. Съгласно чл.10, ал.2, изр.второ от ЗМДТ не се облагат с данък поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост. Освобождаването от облагане на имотите визирани в тази разпоредба предпоставя кумулативното изпълнение на две условия, а именно:
?поземлените имоти да са заети от водни обекти;
?имотите да са държавна или общинска собственост.
В тази връзка, следва да се има в предвид, че дефиниция на понятието „воден обект” е дадена с § 1, т.34 от ДР на Закона за водите (ЗВ). Според него „воден обект“ е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи”. Необходимо е да се прави ясно разграничение между „водни обекти” и „водни съоръжения” /съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите /чл. 5 ЗВ//. Тези понятия са със съвършено различно съдържание и се използват паралелно в закона /напр. Глава втора „Право на собственост върху води, водни обекти и водностопански съоръжения”/.
Принципът, върху който е изградена нормативната уредба на таксата за битови отпадъци е, че такса се заплаща за предоставена услуга. Съгласно чл.62 от ЗМДТ тя се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година (чл.63 от ЗМДТ).
На основание чл.71 от ЗМДТ не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.

Оценете статията

Вашият коментар