3_4501/08.10.09 г.
КСО, чл. 6, ал. 13
НЕВД, чл. 1, ал. 7, т. 7
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1
Относно: дължимостта на осигурителни вноски върху изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ
Едноличен търговец е изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ на лице при прекратяване на трудово правоотношение с него.
Поставя се въпроса относно дължимостта на осигурителни и здравноосигурителни вноски върху сумата на изплатеното обезщетениена основание чл. 222, ал. 2 от КТ.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, в сила от 01.01.2000 г., обн. ДВ бр.110 от 17 Декември 1999г., посл.изм. ДВ бр.35 от 12 Май 2009г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр.70/1998г., посл. изм. ДВ бр. 42/2009 г.) и Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, в сила от 01.01.2000 г., обн. ДВ бр. 6 от 21 януари 2000 г., посл. изм. ДВ бр. 20/2008 г.) изразявам следното становище:
При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание (чл.222, ал.2 от КТ).
Съгласно чл. 6, ал. 13 от КСО елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерски съвет по предложение на Националния осигурителен институт. На това основание с ПМС № 263 от 30.12.1999 г. е приета Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
В чл. 1, ал. 7 от НЕВД са изброени случаите, при които върху изплатените възнаграждения и доходи не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В т. 7 от ал. 7 на същия член са конкретизирани различни нормативни основания за изплащане на обезщетения, върху които не се изчисляват осигурителни вноски, сред които е и обезщетението по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда. Това означава, че в случаи на изплащане на обезщетение на основание чл. 222, ал. 2 от КТ, осигурителят няма задължение за изчисляване и внасяне на осигурителни вноски.
По силата на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, за лицата, работещи по трудово правоотношение здравноосигурителната вноска се изчислява и внася на база дохода, върху който се изчисляват и внасят вноските за държавно обществено осигуряване. Тъй като върху изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ не се дължат вноски за държавно общественно осигуряване, то следва извода, че не се дължат и вноски за здравно осигуряване.
‘