3_491/20.02.2014 г.
ЗКПО, чл. 34, ал. 1
ЗКПО, чл. 37, ал. 1, т. 1
ЗКПО, чл. 37, ал. 1, т. 2
ЗКПО, чл. 37, ал. 1, т. 3
ЗКПО, чл. 37, ал. 1, т. 4
ЗКПО, чл. 37, ал. 1, т. 5
ЗКПО, чл. 37, ал. 1, т. 6
ЗКПО, чл. 10, ал. 1 и ал. 2
ЗСч, чл. 7, ал. 2
ОТНОСНО: данъчно третиранепри отписване на вземания по реда на чл. 37 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Според изложеното в запитването дружество работи на ишлеме с партньори от Европейския съюз. Поради финансовата криза и последиците от нея към фирмата остават доста неразплатени фактури, издадени на клиенти през 2008 г. и 2009 г., които са отчетени на приход. Освен това контрагентите, от които има вземане са обявени във фалит, поради което счита, че задълженията няма да бъдат изплатени.
С оглед горното се поставя въпросът в кой данъчен период е възможно отписването на тези вземания за целите на ЗКПО ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите ЗКПО (ДВ бр.105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 1/2014 г.) изразяваме следното принципно становище:
Представената в писменото запитване фактическа обстановка е непълна, тъй като не е посочена датата, на която вземанията са станали изискуеми. Освен това липсва информация дали са извършвани някакви плащания по фактурите, а също така дали са извършвани обезценки на вземанията. Ето защо становището има принципен характер и ще съответства на нормативната уредба, действаща през 2014 г.
Преценката относно отписването на едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/, приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и други съществуващи във връзка със сделката документи. Решението на ръководството за отписване на така формиралото се вземане като несъбираемо е въпрос на прилагане на приетата счетоводна политика и следване на изискванията на посочените нормативни документи.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПОразходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от посочения закон. Разпоредбите на чл. 37 определят, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо /в сила от 01.01.2014 г./;
2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон /в сила от 01.01.2014 г./;
6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.
Следователно по смисъла на корпоративния закон ще бъде признат за данъчни цели счетоводен разход при отписване на вземане като несъбираемо при настъпване на конкретни обстоятелства, които следва да са доказани със съответните документи. При така представената в запитването информация изразяваме становище, че при отчитане на счетоводни разходи през 2014г. от отписване на вземания, възникнали през 2008г. и 2009г. като несъбираеми, същите ще бъдат данъчно признати, ако от датата на възникване на изискуемостта съгласно отбелязаното на първичния счетоводен документ или друга договорка са изминали пет години или са налице останалите хипотези, посочени в чл. 37, ал.1, т. 1- 6 от ЗКПО. Съгласно чл. 69 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако е договорен друг срок за плащане, срокът следва да се брои като се вземе предвид разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД. Необходимо е да се има предвид, че следва да е доказано с надлежни документи, че сумите са несъбираеми. Считано от 01.01.2014 г. са извършени изменения на чл. 37 от ЗКПО, с които непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания ще се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи някое от обстоятелствата в закона.Тази промяна дава възможност на данъчно задължените лица коректно и цялостно да могат да оценят и приложат счетоводното и данъчното законодателство по отношение на вземанията. Промяната във връзка с давностния срок заменя действащите до 31.12.2013 г. условия – за изтичане на давностния срок на вземането или изтичанена 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо, като понастоящем данъчният закон се откъсва както от действителното течене на давността, така и непременно от конкретната данъчна година, в която изтича срокът съгласно данъчното законодателство.
Следва да се отбележи, че законосъобразното прилагане на разпоредбите на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО подлежи на последващ данъчен контрол въз основа на събраните в хода на ревизионното производство официални документи и доказателства.
За удостоверяване на стопанските операции е необходимо да се издаде първичен счетоводен документ, който да отразява вярно извършеното действие и който да съдържа изискуемите по реда на ЗСч реквизити. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, са визирани в чл. 7, ал. 2 от същия закон. В случая счетоводната отчетност следва да бъде организирана така, че да дава информация за датата, на която вземанията са станали изискуеми. Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал.2 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Като пример за документ, удостоверяващ отписване на несъбираемо вземане може да се посочи взето решение на ръководството на дружеството, документ /протокол или друго наименование/ за отписване и други документи, допълващи информацията иудостоверяващи основанието за стопанските операции.
‘