2_894/ 06.06.2012 г.
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.1, буква „б”
ОТНОСНО : здравно осигуряване за периода на неплатен отпуск
Според изложеното, служител на общинска администрация гр.======= е в неплатен отпуск на основание чл.160, ал.1 от Кодекса на труда/КТ/, по негово желание. През време на ползване на неплатения отпуск лицето не е декларирало,че ще бъде осигурявано на друго основание по сключен трудов договор. За целия период на неплатения отпуск работодателя Община ======== е внасяла здравноосигурителни вноски на основание чл.40, ал.1, т.1, буква „б” от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Размерът на внесените от Общината вноски, доброволно са възстановени от лицето с вносни бележки от 11.03.2010 г. и 20.03.2012 г. На 16.05.2012 г. със заявление до кмета на Община ======, г-н =======, прави искане за възстановяване на внесените от него суми за здравно осигуряване, през периода на неплатения отпуск, като прилага трудов договор с друг работодател от 28.04.2009 г..
Във връзка с изложеното, поставяте въпроса : следва ли да възстановите на лицето, внесените от него, суми за здравноосигурителни вноски, след като не сте билиуведомени, че същото е осигурено на друго основание ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана със здравното осигуряване, изразявам следното становище:
Съгласно чл.40, ал.1, т.1, буква „б”от Закона за здравното осигуряване, за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл.165, ал.1 и чл. 167а от КТ или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася;
От горното следва, че за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания предвидени в закона. Тъй като в конкретния случай, г-н =======за същия период през който е ползвал неплатен отпуск от Община ======== е работил и по трудово правоотношение при друг работодател, той подлежи на задължително здравно осигуряване по това правоотношение на основание по чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, като работник или служител, а за периода на неплатения отпуск здравно осигурителни вноски не се дължат. В конкретния случай са налице внесени чрез работодателя, но за сметка на лицето което е в неплатен отпуск, здравноосигурителни вноски без правно основание, т.е те са недължимо внесени.
Разпоредбите на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ уреждат реда за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. След постъпване на искането се възлага проверка или ревизия. Преценката относно дължимостта на вноските се осъществява от органа по приходите.
В чл. 129, ал.1 от ДОПК кръгът на лицата, които могат да отправят исканеза възстановяване на недължимо внесени суми не е ограничен. Процедурата започва с подаване на писмено искане от лицето, което твърди, че съответното плащане е недължимо платено.
Въпреки, че в конкретния случай плащането на вноските е извършено чрез съответния работодател, възстановяването може да се извърши на лицето, което следва даподаде искане в компетентната ТД на НАП. Това произтича от разпоредбата на чл. 40, ал.1, т. 1, б. „б” от ЗЗО, съгласно която за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание. Цитираната разпоредба регламентира и реда за внасяне на дължимата за лицето вноска – внася се чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
В случаите, в които за лица няма законово основание за внасяне на вноски, а такива са направени и са подадени данни по Наредба Н-8от29декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларации образец № 1 следва да се заличат, а подадените данни за дължимите осигурителни вноски сдекларация образец № 6, следва да се коригират.
‘