ОТНОСНО: Дължимостта на здравноосигурителните вноски от лице български гражданин, пребивавало повече от 183 дни извън страната.
Поради неизяснената фактическа обстановка изразяваме принципно становище:
Съгласно чл. 33, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ задължително осигурени в Националната здравно осигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
През 2004 г. са приложими разпоредбите на § 19в, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО – българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2004 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса за съответната календарна година.
Посочената разпоредба е със срок на действие до 31.12.2006 г., поради което от 01.01.2007 г. е преустановено приемането на молби – декларации за освобождаване от задължение за здравноосигурителни вноски за периода 2000 г. – 2004 г., поради липса на правна регламентация след 31.12.2006 г.
От 21.12.2004г. е в сила разпоредбата на чл.40а на ЗЗО, която предвижда специален ред, по който българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
Съгласно § 16 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЗО (ДВ бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г.), българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизането в сила на чл. 40а от същия закон са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите здравноосигурителни вноски за това време, могат да възстановят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл. 40а, без да са подали заявление до Националния осигурителен институт.
Задължително условие за прилагане на разпоредбата е лицата да са пребивавали в чужбина към 21 декември 2004 г. (датата, от която влиза в сила § 16 от ПЗР на ЗЗО) най-малко 183 дни през календарната година. Това означава, че дори в случаите, когато на 21 декември 2004 г. лицата се намират за кратко в България, те могат да се възползват след завръщането си в страната от разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗЗО и да възстановят правата си по реда на чл. 40а от ЗЗО, при условие, че през 2004 г. са пребивавали в чужбина повече от 183 дни.
Условие за възстановяване на здравноосигурителните права по реда на чл. 40а на ЗЗО, е лицето да подаде заявление в компетентната ТД на НАП при завръщането си в страната.
Възстановяването на здравноосигурителните им права може да се извърши по реда на чл. 40а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО.
1. Възстановяване на здравноосигурителните права след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано (чл. 40а, ал. 2 от ЗЗО).
2. Възстановяване на здравноосигурителните права след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски (чл. 40а, ал. 3 от ЗЗО). Тази сума не се отнася за период и не намалява размера на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски.
При условие, че не отговаряте на горецитираните разпоредби следва да внесете здравноосигурителни вноски в размер на 6 на сто върху осигурителен доход съгласно действащото законодателство за съответната година. Осигурителните вноски по ЗЗО се внасят по сметките за набиране на здравноосигурителните вноски в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите.
‘