Данъчно третиране на доставка на транспортна услуга съгласно ЗДДС

 ЗДДС, чл.22, ал.3

ЗДДС, чл.21, ал.2

Относно: Данъчно третиране на доставка на транспортна услуга съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

  Според изложеното в запитването дружество е регистрирано за целите на ЗДДС и осъществява търговска дейност. Извършва продажби на дърва за огрев на различни клиенти от Гърция. Транспортът се извършва от български превозвачи за сметка на получателите по доставките съгласно сключения договор. Дружеството възнамерява за в бъдеще да наеме български превозвачи, регистрирани за целите на ЗДДС, които да извършват транспортната услуга по превоза на дърва до Гърция.
Във връзка с обстоятелството, че транспортната услуга е с направление България – Гърция се поставя въпроса следва ли българските превозвачи да начисляват 20 % ДДС за доставката на транспортната услуга?
 
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ,бр.54 от 17.07.2012г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ бр.16 от 24.02.2012г.) изразяваме следното становище:
 Данъчният режим при доставка на услуга по транспорт на стоки, в сила от 01.01.2010г., е в пряка зависимост от статута на получателя на услугата по превоза – данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице.
По силата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, когато транспортът на стоки се осъществява в рамките на Европейския съюз или извън него и се предоставя на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е на територията на държавата, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност. В случаите, при които тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключение от посоченото правило е налице, когато получателят използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците или служителите си. В този случай мястото на изпълнение на доставката по транспорт на стоки на основание чл.21, ал. 3 от ЗДДС се определя по реда на ал. 1 от същия член и е там, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност.
В настоящия случай според изложеното в запитването за целите на дейността си дружеството ще получава услуга по транспорт на стоки, като доставчик ще бъде българско данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ЗДДС. Следователно  за определяне мястото на изпълнение на посочената услуга е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. С оглед на това мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната и същата е облагаема по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
На основание чл. 54, ал. 2 от ППЗДДС при доставки на услуги по чл.21, ал.1 и ал.2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. В конкретния случай, предвид цитираната разпоредба доставчикът – българският превозвач, регистриран за целите на ЗДДС, ще е задължен да начисли 20% данък в издадената фактура.

5/5

Вашият коментар