Данъчно третиране по реда на ЗДДС на таксите по смисъла на ЗЛР

 ЗДДС, чл. 3, ал. 5;

ЗЛР – Закон за лечебните растения, чл. 25, ал. 2.      
Относно: Данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на таксите, които се събират
при ползването на лечебни растения по смисъла на Закона за лечебните растения (ЗЛР)
 Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 04-05-6/29.06.2012 г., се посочва, че на основание чл.163 от Закона за горите (ЗГ) за управление на горските територии – държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, са създадени шест държавни предприятия. Те са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл.62, ал.3 от Търговския закон, като министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственост на държавата в тях. Държавните предприятия по чл.163 от ЗГ имат двустепенна структура: централно управление и териториални поделения – държавни горски стопанства (ДГС) и държавни ловни стопанства (ДЛС).
Уточнено е също, че съгласно чл.118 от ЗГ ползването на лечебни растения се урежда по реда на ЗЛР. На основание чл.22 от ЗЛР директорът на ДГС или на ДЛС издава позволително за ползване на лечебни растения в определения му териториален обхват, когато ползването е от горски територии – държавна собственост, както и за такива, предоставени им за управление въз основа на договор, след заплащане на такса. Размерът на тези такси е определен в Тарифата за таксите, които се заплащат за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти – държавна собственост, одобрена с Постановление №94 на МС от 29 май 2000 г. (обн.ДВ, бр.46 от 2000 г.). Таксите, събрани по този ред, постъпват в полза на съответното ДГС или ДЛС и могат да се изразходват единствено за дейности по чл.25, ал.2 от ЗЛР.
Поставен е следният въпрос: Следва ли ДГС и ДЛС да начисляват ДДС на таксите, постъпващи в тяхна полза и определени съгласно цитираната тарифа, за ползване на лечебни растения от горски територии – държавна собственост, както и за такива, предоставени им за управление въз основа на договор?
 
Предвид относимата към зададения въпрос нормативна уредба и на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В ал.2 на чл.3 от закона е определен обхвата на понятието „независима икономическа дейност“.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗДДС не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, като в закона са изброени определени изключения.
В § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС е определено, че „дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт“ са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:
а)      се   извършват  в  изпълнение  на  правомощията  му,   произтичащи  от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;
б)    е установена такса с нормативен акт.
Предвид изброените по-горе законови разпоредби, дейностите или доставките, извършени от ДГС и ДЛС, които са им възложени със закон, за които е установена такса с нормативен акт и не могат да се извършват от търговец, попадат в хипотезата на чл.3, ал.5 от ЗДДС и не подлежат на облагане с ДДС. В тази връзка ДГС и ДГЛ не следва да начисляват ДДС върху постъпващите в тяхна полза такси за ползване на лечебни растения, ако тяхната дейност не води до значително нарушаване на конкуренцията /чл.3, ал.5, т. 2 от ЗДДС/, респективно стопанствата няма да са данъчно задължени лица по ЗДДС за дейностите по чл.25, ал.2 от ЗЛР.

Оценете статията

Вашият коментар