Изх. № М-94-С-53
Дата: 25.07.2019 год.
ЗКПО, чл.18;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 4.
ОТНОСНО: данъчно облагане на получени средства по програма „Родители в заетост“
В писмено запитване, получено по електронен път в ЦУ на НАП и заведено с вх. № М-94-С-53/06.02.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
На 10.04.2018 г. г-жа С…А, в качеството си на родител е подписала тристранно споразумение (приложено към запитването) с Агенция по заетостта (АЗ) по проект „Родители в заетост”, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, и детегледач, който да помага в отглеждане на детето за срока на договора. Трудовият договор на детегледача е сключен с АЗ и работната заплата се превежда директно по неговата сметка. Съгласно тристранното споразумение г-жа С. А. от месец април 2018 г. започва трудова дейност в собственото си дружество „Ес …..” ЕООД. В Регистъра за минимални помощи към Министерство на финансите отпуснатото финансиране не е отразено по ЕГН-то на майката, а по ЕИК на притежаваното от нея ЕООД.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Подлежи ли сумата, посочена в тристранното споразумение, на данъчно облагане в „Ес ….” ЕООД, при положение че няма реално получени средства и направени разходи в дружеството по програмата „Родители в заетост”?
2. Трябва ли тази сума да се посочи в годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и има ли счетоводно отразяване на тази помощ? Какви счетоводни операции следва да се направят?
3. Следва ли финансирането да се декларира в годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
С оглед изложеното в писмото и относимите нормативни разпоредби, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Данъчното третиране на посочените в запитването суми за лицата, подлежащи на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО, какъвто е и конкретният случай, е обвързано с реда за отчитането им според счетоводното законодателство.
Във връзка със зададените въпроси, касаещи счетоводното отчитане на сумите по проект „Родители в заетост”, е изразено следното становище от дирекция „Данъчна политика” при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерството на финансите, е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство:
„Проект „Родители в заетост” се финансира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020. Бенефициент по проекта е Агенция по заетостта (АЗ), която е администратор на помощ по смисъла на Закона за държавните помощи по отношение на предприятието – самонаетото/самоосигуряващо се заето лице.
Предоставянето на минимални помощи по проекта се извършва от АЗ въз основа на методика в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) №1407/2013 относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) към помощта deminimis (Регламент (ЕС) № 1407/2013). Съгласно чл. 1 от същия Регламент, той се прилага за помощите, предоставяни на предприятия от всички сектори, с изключение на предприятия от сектори рибарство и аквакултури, и първично производство на селскостопански продукти. Предприятие по смисъла на правилата за конкуренцията, посочени в Договора, е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира.
Самонаетите/самоосигуряващи се заети лица (какъвто е случаят със собственика на „Ес….” ЕООД) попадат в обхвата на правилата за минималните помощи, тъй като извършват икономическа дейност и в този смисъл са „предприятие“ за целите на режима за минималните помощи.
Когато се предоставя осигуряване на грижа за децата на самонаетите/самоосигуряващи се заети лица, разходите за трудови възнаграждения и осигуровки на детегледача се считат за минимална помощ за предприятието – самонаетото/самоосигуряващо се заето лице, по смисъла на Регламент (ЕС) № 1407/2013 (т. 4 от тристранното споразумение).
Следва да имате предвид, че за целите на Регламент (ЕС) № 1407/2013 датата на получаване на помощта не е датата на извършване на плащането. Съгласно чл. 3, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1407/2013, помощта de minimis се смята за отпусната (получена) в момента на получаване на юридическото основание за това, съгласно приложимия национален правен режим, независимо от датата на плащане на помощта de minimis на предприятието, т.е. датата на тристранното споразумение 10.04.2018 г.
По реда на Национален счетоводен стандарт (СС) 20 се определя счетоводното отчитане на правителствените дарения и оповестяването на правителствената помощ.
Правителствената помощ е дефинирана в СС 20 като действие от страна на правителството, чрез което се предоставя икономическа изгода за конкретно предприятие или за група предприятия, отговарящи на определени критерии.
Ако правителствено дарение стане възстановимо поради неспазване на условията по него, подлежащите на връщане суми се отчитат като задължения, а непризнатата като приход част от финансирането се отписва. Ако задължението е по-голямо от непризнатата като текущ приход част от финансирането, разликата се отчита като друг разход (т. 3.7 на СС 20).
Независимо че при „Ес….” ЕООД няма реални парични потоци, свързани с проекта, а разплащанията са директно между АЗ и детегледача, предприятието се явява ползвател на помощта по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и следва да създаде подходяща аналитичност на счетоводните сметки, за да може да бъде извършена точна оценка на приходите и разходите, свързани с минималната помощ.
Счетоводните записи могат да бъдат следните:
На 10.04.2018 г. при подписване на тристранното споразумение – със сумата, посочена в т. 3 от споразумението:
Дт с/ка Разчети
ан. проект „Родители в заетост“
Кт с/ка Приходи от финансиране за текуща дейност
ан. проект „Родители в заетост“
За отчитане на разходи по проекта (за възнаграждение на детегледача) – с цялата сума по т. 3 от тристранното споразумение:
Дт с/ка Други разходи
ан. проект „Родители в заетост“
Кт с/ка Разчети
ан. проект „Родители в заетост“
Съгласно §7 на СС 20 предприятията оповестяват в приложението към годишния финансов отчет информация за естеството, размера и продължителността на помощта, както и неизпълнените условия и непредвидимите събития, попречили на изпълнението на условията (ако има такива).”
Във връзка с гореизложеното може да се обобщи следното:
При отчитане на сумите по Проект „Родители в заетост”, получени по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020, се спазват нормите на Закона за счетоводството по отношение на водената счетоводна отчетност. Приходите и разходите, свързани с минималната помощ, участват при формирането на счетоводния финансов резултат на дружеството в съответствие с правилата, определени в счетоводното законодателство. При определяне на данъчния финансов резултат се прилагат разпоредбите на част втора от ЗКПО.
От друга страна следва да имате предвид, че между предприятието (ЕООД) и неговия собственик възникват правоотношения при полагането на личен труд в това дружество, които на основание § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ се дефинират като трудови за целите на данъчния закон. В конкретния случай помощта, която се предоставя безспорно, е свързана с полагания от Вас личен труд, поради което следва да се третира като доход по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В конкретния случай е налице непаричен доход (доход в натура), а именно ползване услугите на детегледач, във връзка с полагания от Вас личен труд в дружеството. Този доход не попада в обхвата на необлагаемите доходи по ЗДДФЛ и съответно подлежи на общо облагане като доход от трудови правоотношения.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена. За целите на данъчния закон „пазарна цена“ е пазарната цена по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ДОПК (§1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ). В случая пазарната цена ще е равна на възнаграждението, което получава детегледачът от АЗ. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, непаричният доход се смята за придобит на датата на получаването на престацията, т.е. датата, на която АЗ е платила възнаграждението на детегледача.
На основание чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ физическите лица, придобили доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ, са задължени да подават годишна данъчна декларация.