Изх. № 92-00-118
Дата: 31.12.2018 год.
ЗКПО, чл. 2, ал. 1, т. 2;
ЗКПО, чл. 4, ал. 2;
ЗКПО, чл. 5, ал. 1;
ЗКПО, чл. 5, ал. 2;
ЗКПО, чл. 31;
ЗКПО, чл. 204, ал. 1;
ЗКПО, чл. 195, ал. 1;
ЗДДС, чл. 3, ал. 1;
ЗДДС, чл. 44, ал. 1, т. 2;
ЗДДС, чл. 44, ал. 1, т. 3;
ЗДДС, чл. 42, т. 1, буква „а“;
ЗДДС, чл. 42, т. 1, буква „б“;
ЗДДС, чл. 174;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 16;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 25;
ЗДДФЛ, чл. 22, ал. 1, т. 1, буква. „л“;
ЗМДТ, чл. 48, ал. 1, т. 4;
ЗМДТ, чл. 48, ал. 1, т.10;
ЗМДТ, чл. 58, ал. 1, т. 3;
ЗМДТ, чл. 24, ал. 1, т. 5.
ОТНОСНО: данъчно третиране и облагане на дейността на К…… културен център
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №92-00-118/07.02.2018 г. във връзка с данъчното третиране на дейността на К…… културен център – ….. (Центърът), на неговите служители и лицата, които ще бъдат заети със съдействие при извършване на конкретни културни, образователни и други дейности на Центъра. Описана е следната фактическа обстановка:
1. Учредяване и статус на Центъра
К……. културен център – ….. е неюридическо лице, вписано в регистър БУЛСТАТ като чуждестранно представителство – културен център на К….. ….. република в България. Центърът е създаден на основание подписаната между правителството на Република България и правителството на К….. ….. република Спогодба за взаимно създаване на културни центрове (Спогодбата) в сила от 10.06.2016 г. Центърът ще провежда своята дейност на базата на сключената Спогодба, като дейността му ще бъде ръководена в съответствие и при спазване на приложимото законодателство на България и Европейския съюз.
1. Основна цел и функции
Центърът е институция с идеална цел, създадена за да бъде задълбочено взаимното разбирателство между българския и к…….я народ, насърчаването на културното сътрудничество и укрепването на приятелските отношения между двете държави, както и стимулирането на сътрудничеството и обмена им в областта на културата и контактите между хората.
Предвижда се Центърът да изпълнява следните функции, отразени в чл. V от Спогодбата:
1) Организиране на различни културни дейности, включително изложби, представления, семинари, лекции и прожекции на филми и други аудио-визуални продукти; изложби на публикации;
2) Насърчаване на изучаването на к……. език и култура посредством провеждането на разнообразни образователни дейности в помещенията на Центъра;
3) Организиране на библиотеки, читални помещения, прожекционни помещения и мултимедийни пространства в рамките на Центъра и предоставяне на информационни услуги, включително книги, периодични издания и други публикации и аудио-визуални материали;
4) Представяне на националната история, съвременното развитие, култура, изкуство, образование, наука и обществен живот на К…;
5) Организиране на други дейности, които са в съответствие с принципната основа на Спогодбата.
1.3. Съпътстващи дейности във връзка с реализиране на целите и функциите на Центъра
Съгласно чл. VII на Спогодбата, Центърът не следва да извършва стопанска дейност, но има право да събира подходящи такси за следните дейности, определени като такива с нестопанска цел:
1) Представления, изложби и други културни дейности. Изложбите ще бъдат провеждани в съответствие с нормативната уредба на България по отношение на вноса на публикации и излагането на внасяни произведения на изкуството.
2) Езикови и свързани с културата образователни дейности;
3) Каталози, плакати, афиши и други предмети, пряко свързани с дейността на Центъра;
4) Организиране на чайни и кафенета за целите на представяне на традиционния начин на живот на к…….я народ.
Също така се предвижда организирането на езикови курсове по к……., както и курсове по калиграфия, к……. бойни изкуства и к… кухня.
Част от посочените дейности ще бъдат провеждани в закупената от Центъра сграда в гр. София.
4. Заети лица в дейността на Центъра
Предвиждат се следните хипотези за заети лица в дейността на Центъра:
1. Дипломати от мисията на К… в България могат да бъдат заети в дейността на Центъра в България. Посочените лица няма да получават възнаграждение за дейностите, в които вземат участие за Центъра.
2. Служители на Министерство на културата на К…, както и служители от държавната администрация на К… (например служители на правителството на гр. Н… в К…) ще бъдат заети в дейността на Центъра. Посочените лица са притежатели на служебни паспорти. Възнаграждението на тези служители, както и разходите по престоя им в България ще бъдат заплащани изцяло от Министерството на културата на К…, респективно от правителството на К…, като паричните средства за тази цел ще бъдат превеждани към К…….я културен център в ….., който ще извършва съответното плащане от името и за сметка на К….. правителство или Министерството на културата на К….. към лицата.
3. Хора на изкуството, например художници, скулптори, както и учени, преподаватели от К…., могат да бъдат заети в дейността на Центъра. Очаква се посочените лица да бъдат канени и заети в краткосрочни дейности, организирани от Центъра в България. За част от тези лица Центърът ще поема разходите по настаняване, хранене и транспорт на лицата по време на техния престой в страната. Посочените лица няма да получават отделно възнаграждение за дейностите, в които вземат участие за Центъра.
4. Български лица могат да бъдат наемани на граждански или трудов договор от Центъра за целите на осъществяване на съответните дейности.
1.5. Основни източници на финансиране
Предвиждат се следните основни източници на финансиране на дейността на Центъра.
1. Основен източник на финансиране за Центъра са средства, отпуснати от бюджета на К… … република за финансиране на дейността на Центъра.
2. Малка част от финансирането на дейността ще се реализира от таксите, събирани за организираните по точка 1.3. дейности. Събраните такси ще служат за покриване на разходите, пряко свързани с извършваните дейности. При определяне на техния подходящ размер ще бъдат вземани предвид сравними такси, събирани от подобни институции, например културни центрове на други държави в България, за сходни събития, организирани от тях, като таксите ще бъдат съобразени с местните условия и стандарт на живот.
3. Центърът може да получава средства под формата на членски внос от лица, които имат желание да станат негови членове. Размерът на този тип вноски ще бъде символичен. Срещу заплатения членски внос се предвижда лицата да получават право на отстъпки от таксите, които Центърът ще събира за организираните от него курсове, изложби и др. Като част от членските права не се предвижда по никакъв начин право на участие при вземане на решения относно организацията, дейността и управлението Центъра.
4. Допълнителен източник на финансиране могат да бъдат доходите от отдадени под наем помещения в сградата на Центъра на лица от К…, както и на други чуждестранни или местни за България лица във връзка с провеждане на събитие.
5. Други източници на финансиране с инцидентен характер ще бъдат средства, получени като дарения или спонсорство.
1.6. Основни разходни категории при разходване на средства от Центъра
Предвиждат се следните основни разходни категории във връзка с разходване на средства от страна на Центъра.
1) Разходи във връзка с организирането и провеждането на културните събития и курсове, включително провеждане на конференции, семинари и т.н.
2) Разходи във връзка с поддръжка на недвижимия имот, закупен от Центъра, в който ще се провеждат съществена част от събитията.
3) Разходи за наем и поддръжка на офиса на Центъра, разходи за наем и поддържка на апартаменти, в които могат да се помещават гости и служители на Центъра, както и разходи за наем на помещения, в които ще се провеждат организирани от Центъра събития.
4) Разходи за покупка на моторни превозни средства, които ще се използват за целите на дейността на Центъра.
5) Разходи за възнаграждения на наети от Центъра лица на трудов и граждански договор.
6) Разходи за настаняване, хранене и транспорт на лицата по т. 1.4.3. по време на техния престой в страната.
7) Разходи за консултантски и административни услуги от местни и чуждестранни юридически лица във връзка с организиране на събития от Центъра и неговата дейност.
Предвид изложеното са поставени следните въпроси:
А) Въпроси относно приложението на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
1. Следва ли дейностите на Центъра, изброени в т. 1.3., да се считат за такива със стопански характер по смисъла на българското данъчно законодателство предвид събираните за изпълнението им такси?
2. В случай на положителен отговор на първи въпрос, т.е. че дейностите, изброени в т. 1.3., следва да се считат за такива със стопански характер, води ли това до изискване Центърът да бъде квалифициран като „предприятие“ по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството?
3. В случай че отговорът на първи въпрос е положителен, то подлежат ли дейностите, изброени в т. 1.3., на облагане с корпоративен данък по смисъла на ЗКПО?
4. В случай че Центърът се третира като данъчно задължено лице за целите на облагане с корпоративен данък, то следва ли събираните суми за членски внос и получените дарения/спонсорство да бъдат третирани като доход, получен от стопанска дейност, формираща данъчния финансов резултат на Центъра?
5. Може ли за данъчни цели Центърът да бъде третиран като юридическо лице с нестопанска цел във връзка с облекченията, предвидени в чл. 31, ал. 1, т. 14 от ЗКПО?
6. Следва ли да се третират като доход от стопанска дейност получени наеми от Центъра във връзка с ползване на помещения на собствената сграда от лица от К…., както и други чуждестранни или местни за България лица във връзка с провеждане на събитие?
7. Представителните, социалните и разходите в натура (по смисъла на чл. 204, ал. 1 от ЗКПО) на Центъра подлежат ли на облагане с еднократен данък върху разходите дори ако Центърът не подлежи на облагане с корпоративен данък?
8. Подлежат ли на облагане с данък при източника начислени суми от Центъра за възнаграждения по чл. 12, ал. 5 от ЗКПО към чуждестранни юридически лица?
9. В случай че отговорът на осми въпрос е положителен, поражда ли се задължение за Центъра да удържа и внася данък при източника за начислени възнаграждения, които подлежат на облагане с данък при източника в България?
Б) Въпроси относно приложението на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
1. Следва ли дейностите на Центъра, посочени в т. 1.3., да се считат за независима икономическа дейност, формираща облагаем оборот по смисъла на ЗДДС?
2. Ще се считат ли за освободени по смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС доставките на Центъра, имайки предвид, че основните приходи са от финансиране от к….. правителство, както бе посочено в секцията „Фактическа обстановка“?
3. Имайки предвид разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС, ще има ли възможност Центърът да ползва данъчен кредит за платения ДДС във връзка със закупените от него стоки и услуги, които ще бъдат използвани за осъществяване на дейността му (включително провеждането на курсове по калиграфия, к……. бойни изкуства, езикови и кулинарни курсове) в България?
4. В случай че част от дейността на Центъра подлежи на облагане с ДДС, а друга не, то може ли Центърът да прави директно разпределение кои покупки са директно свързани с последващи облагаеми доставки и съответно за тях има право да ползва пълен данъчен кредит и за кои няма право да ползва данъчен кредит?
5. В случай че посоченият метод във въпрос тринадесет е неприложим, следва ли Центърът да определя и ползва частичен данъчен кредит, изчислявайки и прилагайки коефициент на база на разпоредбите на чл. 73 от ЗДДС?
6. Приложим ли е режимът на възстановяване на ДДС по чл. 174, ал. 1 от ЗДДС по отношение на Центъра и неговия персонал?
7. Освободен ли е от ДДС вносът на стоки от Центъра по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДС? Ако не, възможно ли е приложението на хипотезите, уредени в чл. 58, ал. 14 и в чл. 172, ал. 1 от ЗДДС, взимайки под внимание, че в чл. X от Спогодбата е установено освобождаване от вносни мита за конкретно изброените позиции?
В) Въпроси относно приложението на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
1. Имайки предвид, че хора, заети в дейността на Центъра, изпращани от Министерство на културата на К… и/или държавни служители, включително от правителството на К…, посочени в т. 1.4.2., ще притежават служебни паспорти, следва ли те да бъдат третирани от данъчна гледна точка като консулски или дипломатически представители?
2. Във връзка със седемнадесети въпрос, как следва да се третират от гледна точка на ЗДДФЛ доходите на лицата, посочени в т. 1.4.2., притежатели на служебни паспорти, при положение че тези доходи ще бъдат изплащани за сметка на Министерство на културата, съответно правителството на К…, а Центърът ще извършва единствено технически превода на сумите на хората, които за изпратени в България да подпомагат дейността на Центъра?
3. Как следва да се третират от гледна точка на ЗДДФЛ сумите, поети от Центъра за настаняване, транспорт, храна и др. разходи на физически лица, посочени в т. 1.4.3. по повод извършваната културна дейност на Центъра (изложби, представления, обучения и т.н.)?
4. Следва ли суми за услуги и възнаграждения на чуждестранни физически лица, изпратени с цел извършването на дейности за Центъра в България, да бъдат третирани като възнаграждения с източник в България, имайки предвид, че средствата за заплащането им ще бъдат бюджетни, отпускани от правителството на К…?
5. В случай че отговорът на двадесети въпрос е положителен, подлежат ли тези суми на облагане с окончателен данък в България?
6. Може ли за данъчни цели Центърът да бъде третиран като юридическо лице с нестопанска цел във връзка с облекчения по чл. 13, ал. 1, т. 16 и чл. 22, ал. 1, т. 1, б. „л“ от ЗДДФЛ?
Г) Въпроси относно приложението на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
1. Следва ли Центърът да бъде освободен от заплащането на данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ или чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ по отношение на закупен от него недвижим имот за осъществяване на дейността му и получени дарения?
2. Ще се считат ли за освободени от местен данък върху недвижимите имоти по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ придобитите от Центъра такива?
3. В случай на утвърдителен отговор на въпрос двадесет и четири, изключва ли се Центърът от кръга на лицата, които са задължени за заплащане на такса за битови отпадъци, имайки предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11 от ЗМДТ? Тоест, предвид нормата на чл. 11 от ЗМДТ, дали фактът, че сграда, собственост на Центъра, е освободена от облагане с данък върху недвижимите имоти означава, че върху имота, като необлагаем за този данък, не се дължи съответно и такса битови отпадъци?
4. Следва ли автомобилите, собственост на Центъра, да се считат за освободени от данък върху превозните средства по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗМДТ?
5. Следва ли за данъчни цели Центърът да бъде третиран като юридическо лице с нестопанска цел във връзка с облекчения, предвидени в чл. 38, ал. 1, т. 2а и чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ?
6. Следва ли за счетоводни и данъчни цели Центърът да бъде третиран като „бюджетно предприятие“ по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството във връзка с предвидения режим в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ, както и във връзка с освобождаванията на чл. 38, ал. 9 и изискванията на глава осма на Закона за счетоводството?
7. Следва ли Центърът да бъде третиран за данъчни цели като дипломатическо представителство или консулство във връзка с разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 2 и чл. 24, ал. 1, т. 5 от ЗДМТ?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
Данъчно третиране по ЗКПО:
По въпроси първи, втори и трети:
Съгласно чл. ХI от Спогодбата за взаимно създаване на културни центрове, данъчното облагане на културните центрове и техния персонал се подчинява на законодателството на приемащата страна, както и на разпоредбите на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на К…. … република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото (СИДДО), (обн. ДВ бр. 56 от 1990 г.) и на Протокола между правителството на Република България и правителството на К…. …. република за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на К…. …. република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото, (обн. ДВ бр. 6 от 2003 г.)
В Спогодбата за взаимно създаване на културни центрове няма предвидени данъчни облекчения по отношение на данъчното облагане по ЗКПО.
Министерството на културата на К…. …. република отговаря за създаването и функционирането на К……… културен център в София от името на правителството на К… … република. Центърът не е самостоятелно юридическо лице, а представлява чуждата държава в България, като осъществява конкретни функции. Тези функции всъщност се изпълняват от чуждестранно юридическо лице (в случая Министерство на културата), чрез структурираното към него представителство (Центъра).
В този смисъл К…… културен център в София не може да бъде определен като местно юридическо лице съгласно чл. 3 от ЗКПО, т.е. попада в приложното поле на чл. 4, ал. 1 от същия закон, като представителство на чуждестранно юридическо лице.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България са данъчно задължени лица.
Според чл. 4, ал. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в Република България.
На основание чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗКПО печалбите се облагат с корпоративен данък, а посочените в този закон доходи на чуждестранни юридически лица се облагат с данък, удържан при източника. Предвид това, от съществено значение е да се установи дали съответният доход е реализиран от чуждестранното юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО „място на стопанска дейност” е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Видно от чл. IX от Спогодбата, страните избират обекти за откриване на културни центрове в съответствие със законите на приемащата страна (наети или закупени сгради, парцел или други подобни активи). Спогодбата е сключена за период от 5 години, т.е. налице е трайно извършване на дейността. Във връзка с изложеното, налице е изпълнение на критериите по § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ДОПК за формиране на място на стопанска дейност.
Видно от чл. VII от Спогодбата, Центърът има право да събира подходящи такси за изброените съпътстващи дейности (например представления, изложби, и други културни дейности, езикови и свързани с културата образователни дейности, организиране на езикови курсове по к……., както и курсове по калиграфия, к……. бойни изкуства и к… кухня).
Най-общо преценката дали резултатът (печалбата) от дадена дейност на юридическо лице, което не е търговец, подлежи на облагане по реда на ЗКПО може да се базира на следните критерии, които са приложими за юридическите лица с нестопанска цел, които не са търговци:
1. Печалбата се реализира в резултат на действия от страна на юридическото лице, което не е търговец, които то е задължено да извърши по силата на нормативен акт; и
2. Цената е определена в нормативен акт или в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи.
В запитването се сочи, че събраните такси ще служат за покриване на разходите, пряко свързани с извършваните дейности. При определяне на техния подходящ размер ще бъдат взети предвид сравними такси, събирани от подобни институции, например културни центрове на други държави в България, за сходни събития, организирани от тях, като таксите ще бъдат съобразени с местните условия и стандарт на живот.
В този контекст се налага изводът, че Центърът може да извършва спомагателните дейност по силата на Спогодбата, но определянето на таксите за тези дейности се извършва на пазарен принцип, тъй като не е ограничено от нормативен акт.
Във връзка с гореизложеното считам, че приходите, получени от Центъра от изредените спомагателни дейности, следва да се считат за приходи от стопанска дейност и следва да бъдат включени при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък.
Съгласно чл. 2, т. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятия са чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги. Оттук следва, че К…….ят културен център в София, като структурирано представителство на Министерство на културата на К…, което формира място на стопанска дейност в България, се явява предприятие за целите на ЗСч, за което важат правилата за счетоводно отчитане, залегнали в този закон.
По четвърти въпрос:
Приходите от такси за членуване се признават в съответствие с раздел Б, т. 8 от СС 18 „Приходи” в зависимост от това дали таксата за членуване осигурява само членство или получаване на услуги през периода на членството. Съгласно тази разпоредба такси, които дават право на членуващия да получава услуги, публикации или други ползи през периода на членството или да закупува стоки или услуги по цени, по-ниски от тези за нечленуващите, се признават за приход при осигуряване на ползите.
От запитването става ясно, че срещу заплатения членски внос се предвижда лицата да получават право на отстъпки от таксите, които Центърът ще събира за организираните от него курсове, изложби и др. Предвид гореизложеното считам, че в описания случай членският внос, който сe събира от членовете е счетоводен приход, който участва във формирането както на счетоводния, така и на данъчния финансов резултат.
По отношение на договора за спонсорство, тъй като в ЗКПО липсва изрична дефиниция, същият най-общо би могъл да се определи като договор, по силата на който спонсорираното лице получава икономическа помощ от спонсора за реализиране на спортна, културна, научна или друг вид дейност, срещу което се задължава да рекламира спонсора като популяризира неговото име, търговска марка, дейността или продуктите му. Страните по договора за спонсорство сами определят своите права и задължения, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При договора за спонсорство винаги се уговаря размер на насрещна престация, която го отличава от дарението, при което винаги е налице безвъзмездност.
В случаите, при които в съответствие с договора за спонсорство спонсорираното лице е длъжно да осигури еквивалентна насрещна престация, тогава сделката се квалифицира като ,,търговска”, по смисъла на чл. 1 и чл. 286 от ТЗ. В случай че такава е налице, приходът като част от общия счетоводен финансов резултат, следва да участва при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък.
Даренията, които не са обвързани с условия, се признават като текущ приход за периода (т. 3.4. от СС 9). Когато даренията са обвързани с определени условия, се отчитат като финансиране по реда на СС 20 – ,,Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”. За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в СС 9, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти.
Приходите от дарения, свързани с нестопанската дейност на юридическите лица, които не са търговци, не участват при определяне на данъчния финансов резултат за облагане с корпоративен данък.
По пети въпрос:
Зададеният въпрос е във връзка с правата на трети лица с оглед направените от тях дарения. Когато даренията са извършени от юридически лица, следва да се има предвид нормата на чл. 31 от ЗКПО. Разходите за дарения, които са частично признати за данъчни цели, са изчерпателно изброени в чл. 31 от ЗКПО. В чл. 31, ал. 1, т. 14 от закона е посочено, че „за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер от 10 % от положителния финансов резултат (счетоводна печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъл на Закона за меценатството.
С оглед на това, че Центърът не е самостоятелно юридическо лице, а представлява чуждата държава в България, като осъществява конкретни функции, същият не може да бъде третиран като юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) във връзка с прилагането на чл. 31, ал. 1, т. 14 от ЗКПО.
Преференцията, предвидена в чл. 31, ал. 3 от ЗКПО, регламентира признаването на 15 на сто от счетоводната печалба в случаите на безвъзмездно предоставена помощ при условията и по реда на Закона за меценатството (ЗМ). С този закон се уреждат обществените отношения, свързани с безвъзмездно предоставяне на помощ от физически и юридически лица (меценати) за създаване, съхранение и популяризиране на произведения на културата. Законът цели да стимулира физическите и юридическите лица да подпомагат развитието на българската култура.
Видно от чл. 5 на Спогодбата, функциите на културните центрове, създадени в изпълнение на същата, са свързани с популяризиране в приемащата страна на културата на изпращащата страна. В тази връзка дейностите, извършвани от К…….я културен център – София в изпълнение на Спогодбата, ще бъдат насочени към популяризиране на к… култура. Предвид обстоятелството, че ЗМ цели да стимулира подпомагането на развитието на българската култура, считам, че при безвъзмездно предоставена помощ на Центъра не е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗКПО, доколкото тази помощ не би била предоставена при условията на ЗМ .
По шести въпрос:
Отдаването под наем от страна на Центъра на помещения в собствената, намираща се в България, сграда ще е елемент от стопанската дейност, осъществявана чрез мястото на стопанска дейност в страната. В тази връзка Центърът трябва да включи в данъчния си финансов резултат и реализираните от него доходи от наем.
По седми въпрос:
Съгласно чл. 204, ал. 1 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:
* представителните разходи, свързани с дейността;
* социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол;
– разходи в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използването на персонал, от работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол.
Данък върху представителните разходи дължат лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък (чл. 207, ал. 1 от ЗКПО). Предвид обстоятелството, че Центърът извършва стопанска дейност, същият е данъчно задължено лице и за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за частта от разходите, относима към стопанската му дейност.
Облагането на социалните разходи с данък е обвързано с качеството на Центъра като работодател или възложител по договори за управление и контрол. В тази връзка той е данъчно задължено лице по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО за облагане с данък на социалните разходи, предоставени в натура. Социалните разходи, които не са предоставени в натура, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ на основание чл. 24, ал. 3 по см. на §1, т. 27 от ДР на същия закон.
С разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ е дадено право на работодателите да изберат да облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, при условията на същия закон. На основание чл. 24, ал. 4 от ЗДДФЛ не се включват в облагаемия доход по ал. 1 на същата разпоредба доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
В случай че Центърът в качеството на работодател избере доходите в натура, свързани с предоставените за лично ползване активи, да се обложат с данък върху разходите, същият е данъчно задължено лице за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
По осми и девети въпрос:
Както е посочено по-горе, чуждестранното представителство – културен център на К…. …. Република в България може да бъде определено като място на стопански дейност на чуждестранно юридическо лице по смисъла на ЗКПО. На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от същия закон, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Предвид цитираната норма, на облагане с данък при източника подлежат начислените от Центъра доходи по чл. 12, ал. 5 от ЗКПО в полза на чуждестранни юридически лица, когато тези доходи не са реализирани от чуждестранните юридически лица чрез място на стопанска дейност в Република България.
В съответствие с чл. 195, ал. 2 от ЗКПО данъкът по чл. 195, ал. 1 от същия закон се удържа от местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2.
На основание чл. 201, ал. 1 и чл. 202, ал. 1 от ЗКПО данъкът следва да бъде удържан, деклариран и внесен от платеца на дохода (чуждестранното представителство – културен център на К…. …. Република в България). Предвид цитираните норми, когато начислява доходи по чл. 12, ал. 5 от ЗКПО към чуждестранни юридически лица, Центърът, като платец на дохода, следва да удържи, декларира и внесе данъка при източника.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО, която указва, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. Това означава, че когато се реализира доход, облагаем с данък при източника по реда на ЗКПО, от чуждестранно лице, местно на държава, с която Република България има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и същата съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на СИДДО.
Данъчно третиране по ЗДДС:
По въпроси десети и единадесети:
Данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Определение за независима икономическа дейност е дадено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС – това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Като такава следва да се квалифицира извършваната дейност от юридическите лица и организациите с нестопанска цел, когато се извършва системно срещу възнаграждение. Системността в аспект на независимата икономическа дейност следва да бъде разглеждана с оглед наличието на тра