Относно: Данъчно третиране на безвъзмездна помощ по реда Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи писмено запитване с вх. № ……. от 18.09.2020 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество е получило безвъзмездна помощ по две министерски постановления:
1.ПМС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
2.ПМС № 151 от 03.07.2020 г. за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и извънредната епидемична обстановка, обявена с решение № 325 и удължена с решение № 378 на МС от 2020 г.
Освен по така наречената програма 60/40, дружеството е получило безвъзмездна помощ по програма „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ (програмата).
Всички парични средства, получени от дружеството, а отчетени като текущи приходи.
Поставени са следните въпроси:
1.Получените суми във връзка с постановленията и по програмата считат ли се за данъчно признат приход?
2.При условие, че този приход е данъчно признат, коя клетка от данъчната декларация трябва да се попълни?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Според национален счетоводен стандарт 20 – Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ, правителствените дарения се отчитат като финансиране, освен ако в закон е определен друг ред на отчитане, което финансиране се признава като приход в текущия период, през който са отразени разходите за изпълнение на условията по даренията.
Съгласно разпоредбите на двете постановления и програмата, държавата, изплаща парични средства при определени условия и в конкретен размер на предприятието за осигурителни вноски за сметка на работодателя, възнаграждения на персонала и предвидените допустими разходи по програмата. По принцип това са текущи счетоводни разходи, свързани с дейността.
Безвъзмездно получената държавна помощ има за цел да компенсира конкретно и предварително определени разходи.
Така в рамките на календарната година се осчетоводяват счетоводни разходи и приходи, които са съпоставими и документално обосновани, т.е. при спазване на счетоводните изисквания няма основание да се счита, че е налице нарушение на изискванията на ЗКПО.
Според чл. 23 от ЗКПО данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход (печалба) не е признат за данъчни цели, с този приход (печалба) се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.
Регламентирането на данъчни временни разлики е в чл. 24 от закона. Същите възникват, когато приходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане. Данъчна временна разлика е приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част.
Съгласно чл. 24, ал. 4, т. 1 от закона за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход (печалба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с прихода (печалбата) се:
а) намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) – възникване на данъчна временна разлика;
б) увеличава счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно тази част – обратно проявление на данъчна временна разлика.
Според чл. 22 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:
1. данъчните постоянни разлики;
2. данъчните временни разлики;
3. други суми в случаите, предвидени в този закон.
Определение за счетоводен финансов резултат е дадено с § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Според цитираната норма счетоводен финансов резултат е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.
С разпоредбата на чл. 25 от закона е регламентирано, че за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход или печалба е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за текущата или следващи години. Това е обща разпоредба, относима както за постоянните, така и временните данъчни разлики или други суми.
В Част II „Корпоративен данък“ от ЗКПО са разгледани различни случаи, в които законът е предвидил специално данъчно третиране на определени счетоводни приходи. В разпоредбите на закона са посочени случаите и условията за признаване (не се променят счетоводно начислените приходи) или непризнаване (посочват се в намаление) на приходи за данъчни цели.
В данъчния закон няма специално данъчно третиране на приходи, отчетени във връзка с получена държавна помощ. Тези приходи са признати за данъчни цели и не водят до данъчно преобразуване в съответствие с разпоредбата чл. 25 от ЗКПО.
В конкретния случай, тъй като са отчетени счетоводни приходи в изпълнение на приложимия счетоводен стандарт и доколкото са спазени изискванията на постановленията на Министерски съвет и програмата, считам, че не е налице основание за данъчно преобразуване на счетоводния финансов резултат.