fbpx

Данъчно третиране на дарение в полза на лице от държава членка на ЕС, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изх. №53-04-898/10.01.2019 г. ЗКПО – чл. 26, т. 7; ЗКПО – чл. 31, ал. 1, т. 4 и т. 13, ал. 7; ЗЗД – чл. 225; ЗМДТ – чл. 48;

ОТНОСНО: Данъчно третиране на дарение в полза на лице от държава членка на ЕС, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на дружеството е разработка на софтуер и изследвания свързани със семантични технологии и по-конкретно: представяне на знания (KR), компютърна лингвистика (CL/NLP) и управление на процеси. Целта на дружеството е постигане на водеща позиция на световния пазар като доставчик на софтуер за управление на знания, семантичен уеб и уеб услуги, моделиране на бизнес процеси. Клиенти на држеството са големи международни компании; чуждестранни нововъзникващи технологични компании; академични организации в България и в чужбина; правителствени организации в България и чужбина.
Направени са дарения на Българска академия на науките (БАН), университети и фондации, финансиращи дейностти в областта на компютърното програмиране. В момента дружеството планира да извърши дарение в парични средства (евро) на Институт…, Университет….., Германия, с VAT №DE…… За полученото дарение, ще бъде предоставен Сертификат за дарение, оформен на немски и английски език, с дата и подпис на получателя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Дарението ще бъде ли признат разход за данъчни цели, съгласно чл. 31 от ЗКПО?
2. Издаденият сертификат достатъчно доказателство ли е да обоснове дарението?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Данъчното третиране на разходите за дарения е регламентирано в чл. 26, т. 7 и чл. 31 от ЗКПО, където е постановено, че в зависимост от статута на надареното лице и наличието на счетоводна печалба при дарителя, тези разходи са признати или изцяло непризнати за данъчни цели, или се признават частично.
1. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 4 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат, когато разходите за дарението са в полза на детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии.
2. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 13 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат, когато разходите за дарения са направени в полза на културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна
В съответствие с ал. 7 на чл. 31 от ЗКПО, е уредено че алинеи 1 – 6 се прилагат и за дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в чл. 31, ал. 1 – 4 лица, установени в или граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато лицето, направило дарението, притежава официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговия превод на български език, извършен от заклет преводач.
Следователно дарителите – данъчно задължени по ЗКПО лица, подлежащи на облагане с корпоративен данък, могат да ползват данъчното облекчение за дарения, предвидено в чл. 31, ал. 1 (по т. 4, т 13) от ЗКПО, при съобразяване с разпоредбата на чл. 31, ал. 6 от същия закон.
Следва да се отбележи, че размерът на данъчното облекчение за дарения се определя от следните показатели:
1. счетоводни разходи за дарения – това е размерът на счетоводно отчетените от
дарителя разходи за дарения;
2. положителен счетоводен финансов резултат (счетоводна печалба)
– за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения по чл. 31, ал. 1,
т. 1 до т. 18 от ЗКПО в общ размер до 10 на сто от счетоводната печалба на дарителя.
* за данъчни цели се признава безвъзмездно предоставената помощ при
условията и по реда на Закона за меценатството (ЗМец) по чл. 31, ал. 3 от ЗКПО в общ размер до 15 на сто от счетоводната печалба на дарителя.
3. ограничения на признатите разходи за дарения за данъчни цели:
– общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по чл. 31, ал.
1 – 4 от ЗКПО, се редуцира и не може да превишават 65 на сто от данъчната печалба.
– не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението
се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които ги отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.
4. не са признати за данъчни цели разходи за дарения извън посочените в чл. 31 от закона (чл. 26 т. 7 от с.з.).
Следователно, за да ползват данъчното облекчение по чл. 31, ал. 1 – 4 от ЗКПО, дарителите – данъчно задължени лица, сами трябва да установят размера на счетоводните разходи за дарения, които ще бъдат признати напълно, частично или ще се яват непризнати за данъчни цели, в т.ч. и в зависимост дали и до каква степен попадат в ограничението до 10 на сто от счетоводната им печалба.
По втори въпрос:
Както бе посочено по-горе, в чл. 31, ал. 7 от ЗКПО изрично е посочено, че при направени дарения в полза на идентични или сходни на изброените в чл. 31, ал. 1 – 4 лица, установени в или граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, лицето, направило дарението, следва да притежава официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговия превод на български език, извършен от заклет преводач.
Следователно, за извършеното дарение към Институт …, Университет …., Германия, е необходим официален легализиран документ, който да удостоверява статута на получателя на дарението. С този документ се удостоверява, че дарението е в полза на идентични или сходни на изброените в чл. 31, ал. 1 – 4 лица от ЗКПО. Документът следва да е издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, в случая от Германия. Документът, следва да е придружен с превод на български език, извършен от заклет преводач.
С оглед изискването на ЗКПО за документална обоснованост на счетоводните разходи (чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО), както и предвид забраната за ползване на данъчно облекчение за дарение в случаите, когато са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен (чл. 31, ал. 6 от ЗКПО) е необходимо надареното лице (университета) да удостовери документално получаването на дарението в съответствие с чл. 225 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), доколкото материалния закон не предвижда специален вид и форма на документа, удостоверяващ предаването и получаването на дарения.
Следователно в описания в запитването казус, доказателства за направеното дарение на парични средства са банкови документи (нареждане, извлечение, транзакция), приложения сертификат, с който лицето удостоверява документално получаването на дарението. Относно статута на лицето, а именно същото попада ли в обхвата на лицата изброени в чл. 31, ал. 1 – 4 от ЗКПО, се изисква официален легализиран документ, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговия превод на български език, извършен от заклет преводач.
Данъчното облекчение за дарение се ползва с подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за юридически лица, респективно по чл. 50 от ЗДДФЛ за физическите лица. Към съответната ГДД, следва да се приложи официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган.
В заключение следва да имате предвид, че по силата на чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, като съгласно чл. 45, ал. 1 от с.з. данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото. В случай когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно, а когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител. В чл. 48 от ЗМДТ са посочени случаи, в които придобитите в резултат на дарение имущества се освобождават от данък, като съгласно ал. 3 на чл. 48 от ЗМДТ се освобождават от данък и даренията за придобито имущество от лицата посочени в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗМДТ и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Съгласно изречение второ от разпоредбата чл. 48, ал. 3 от ЗМДТ, освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

доставчика на стоки, които физическо лице възнамерява да закупи и впоследствие да продаде? Може ли този доставчик да бъде друго физическо лице, или следва да е юридическо такова?

Изх. № 94-00-118/17.08.2012 г. Чл. 25, ал. 2 – ал. 5, чл. 25, ал. 6, т. 1, чл. 26, чл. 27от ЗДДСВ дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 94-00-118 от 30.05.2012 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност

прилагане на чл. 173, ал. 1 от ЗДДС

20-27-30/04.03.2009 г. Относно:прилагане на чл. 173, ал. 1 от ЗДДС Във връзка с ваше писмено запитване постъпило в дирекция …тъй като не са представени никакви документи, изразяваме принципното си становище, без да се ангажираме с конкретен отговор :Със споразумението между Правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на

Отговор на писмено запитване по прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Изх. № 07-00-30Дата: 13.11.2014 год.ДОПК, чл. 162, ал. 2, т. 1;ДОПК, чл. 162, ал. 2, т. 3;ДОПК, чл. 169, ал. 1 – 3.Относно: Отговор на писмено запитване по прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). УВАЖАЕМА ГОСПОЖО…………………….,Във връзка с Ваше писмо дона НАП с вх. № ……………………..2014 г., касаещо прилагането на разпоредбите на чл.

дължимост на лихви по подадени коригиращи декларации обр. № 6

3_2389/20.05.2009 г.КСО, чл.7КСО, чл. 113, ал. 1, ЗЗО, чл. 107;ЗГВРСНР, чл. 21, ал. 4ДОПК, чл. 105, ДОПК, чл. 209, ал. 2, т. 2ДОПК,чл. 108, ал. 1Относно: дължимост на лихви по подадени коригиращи декларации обрИзх. № 6Съгласно изложеното в запитването при подаване на искане за издаване на Удостоверение за липса на задължения по чл.87 от ДОПК

Основание за начисляване на лихва по вземания на НАП за задължителни осигурителни вноски, установени по декларация образец № 6

КСО – чл. 113, ал. 1;ЗЗО – чл. 107;ЗГВРСНР – чл. 21, ал. 4;ДОПК – чл. 162, ал. 2, т. 1; чл. 163, ал. 1; чл. 169, ал. 1; чл. 209, ал. 2, т. 2ОТНОСНО:Основание за начисляване на лихва по вземания на НАП за задължителни осигурителни вноски, установени по декларация образец № 6 УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН

подаване на данни с Декларация образец № 1 Данни за осигуреното лице”

3_574/06.02.2009 гКСО, чл. 5, ал. 4Наредба № Н-8, чл. 4, ал. 6;чл. 3, ал. 6Относно: подаване на данни с Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” Постъпило е писмено запитване във връзка с приложението на осигурителното законодателство. Според изложеното в същото задълженото лице е назначено по договор за управление и контрол в „Х” АД.

смисъла на употребена дума или израз.

2_2047/10.12.2010ЗКПО – чл.55Закона за движение по пътищатаЗакона за нормативните актовеПостъпило е Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. с вх.№ ………………10.12.2010г., в което сте изложили следната фактическа обстановка:ЕООД „………………..” притежава лек автомобил, марка „Ситроен Берлинго”, 6+1 места. Използвате го за осъществяване дейността на дружеството – проектиране на пътища и пътни съоръжения. Консумативите,

прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изх. № 20-00-57/19.02. 2015 г.ЗКПО – чл. 204, т. 2ЗКПО – чл. 205В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-57/…..2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:„Е” ЕООД е местно юридическо лице, което осигурява на

Scroll to Top