.
3_ 486/18.03.2019 г.
ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7;
Наредба № Н-18/2006г., чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006г., чл. 4, т. 6;
Наредба № Н-18/2006г., чл. 25, ал. 1, т. 1
Относно: данъчно третиране на доход, получен от възмездно предоставяне за ползване на личния автомобил по реда на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) от лице, извършващо хотелиерски и туристически услуги
Според изложеното в запитването лицето е собственик на апартамент и упражнява дейност по предоставянето му като място за настаняване на туристи. В тази връзка Община В е категоризирала имота като апартамент за гости с две звезди. За упражняване на тази дейност като физическо лице е извършено вписване по Закона за регистър БУЛСТАТ. Лицето подава декларация образец №1 всеки месец и заплаща дължимите суми като самоосигуряващо се физическо лице. Допълнително е уточнено, че лицето като собственик на имота не живее в жилището.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Може ли да се отдава под наем личния автомобил на лицето на гостите на апартамента, следва ли да се извърши допълнителна регистрация и какво е данъчното третиране?
2. Необходимо ли е документиране с касов апарат на получения доход от отдаването под наем на автомобила?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 15/2018 г.) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006г. на МФ, обн. ДВ, бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2019г.) е изразено следното становище:
Разпоредбата на чл. 2, т. 3 от Търговския закон (ТЗ) определя, че не са търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Освен това по силата на чл. 113, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ) хотелиерство в стаи за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ, когато те са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда.
Дефиницията на понятието „апартаменти за гости“ е дадено в разпоредбата на §1, т. 29 от ДР на ЗТ. Съгласно тази норма „апартаменти за гости“ са до 5 самостоятелни апартамента в една жилищна сграда, предоставяни на туристи за нощувка.
По силата на §1, т. 87 от ДР на ЗТ „обитавано жилище“ е жилището, в което лицето, извършващо хотелиерство живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация.
От изложената нормативна уредба и предвид обстоятелството, че лицето е наемодател-физическо лице и извършва хотелиерски услуги чрез предоставянето за настаняване на туристи в апартамент за гости, който не обитава, следва, че не е приложима разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ТЗ.
Освен това по силата на т. 90, б. „в“ от § 1 от ДР на ЗТ отдаването под наем на автомобили по смисъла на § 6, т. 12, букви „а“ и „в“ от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, сред които са леките автомобили, е туристическа услуга.
Предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски и туристически услуги. На основание чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в изброените в чл. 1, ал.1 дейности.
В ТЗ не са посочени изрични критерии, според които да се определи дали една дейност се извършва по занятие. Относно понятието „дейност по занятие” в правната теория се счита, че това е дейност като постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер, чиято цел е създаване на постоянен доход.
Във възприетата до сега практика на Върховния административен съд на Република България като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие също се посочва системното ? осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес.
По силата на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то манифестира или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не обратното. Обективният критерий тук са извършените действия, а не кой и в какво качество ги извършва. Тази теза се съдържа и в данъчния закон предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.
С оглед изложеното съпътстващата дейност по отдаването под наем на личния автомобил на посетителите на апартамента за гости следва да отчита по реда на чл.26, ал. 7 от ЗДДФЛ, който предвижда, че по реда на ал. 1 – 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.
Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба (чл.26, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е 15 на сто. Търговците по смисъла на ТЗ са предприятия по смисъла на чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството. За целите на облагането, формирането на данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели по реда на ЗКПО. В тези случаи се спазват и нормите на специалния Закон за счетоводството по отношение на водената счетоводна отчетност и на приложимите счетоводни стандарти, а за целите на определяне на данъчния финансов резултат се прилагат разпоредбите на част втора от ЗКПО.
По отношение на въпроса дали получавания наем за лекия автомобил следва да се отчита с касов апарат е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ. Изключенията от задължението за регистриране на продажби чрез фискално устройство са изброени в чл. 4 и чл. 5 от същата.
Видно от разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва дейност на наемодател – физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително отдаващ под наем складови помещения.
За да попадне в изключението на чл. 4 от приложното поле на Наредба № Н-18/2006г. на МФ, следва да са изпълнени кумулативно две изисквания:
1. лицето да извършва дейност на наемодател в качеството си на физическо лице,
2. лицето да не е търговец по смисъла на ТЗ.
В случая лицето е наемодател-физическо лице и извършва хотелиерски услуги чрез предоставянето на апартамента за настаняване на туристи, както и възнамерява да извършва туристически услуги чрез отдаване под наем на лекия автомобил. От изложената нормативна уредба следва, че лицето е търговец по смисъла на ТЗ и за него не е приложима разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ по отношение на получавания наем за личния автомобил, който ще се предоставя на туристи. Това означава, че за лицето съществува задължение за регистриране и отчитане на придобития наем за автомобила чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ).
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от наредбата задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка от фискално устройство за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от наредбата. На основание чл. 25, ал. 3 от наредбата фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
Предвид изложеното, всички парични средства от наем, получени в брой, следва да бъдат регистрирани и отчитани чрез издаване на фискална касова бележка от регистрирано фискално устройство по посочения в настоящото изложение ред.