ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставка на стара сграда по реда на Закона за данък върху добавената стойност
В Дирекция ОДОП …. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-168 от 09.07.2018 г., относно данъчно третиране на доставка на стара сграда по реда на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството е закупило недвижим имот през м.април 2010 г. При регистрацията на дружеството по ЗДДС не е спазен срока, в който следва да се подаде опис на налични активи към датата на регистрация, поради което е получен отказ от възстановяване на ДДС за покупката на имота.
На 11.06.2018 г. имота е продаден и е издадена фактура, в която не е начислен ДДС на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. За имота е издадено разрешение за ползване на 22.12.2010 г. Това е основание да се третира доставката като освободена от облагане с ДДС, тъй като сградата е стара, предвид, че са минали повече от 60 месеца от датата на въвеждане в експлоатация.
Зададен е следният въпрос: Дружеството правилно ли е третирало продажбата на недвижим имот като освободена доставка?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доставките, свързани със земя и сгради, са регламентирани в глава Четвърта от ЗДДС и по-конкретно в разпоредбата на чл. 45 от същия закон.
На основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, са освободени доставки.
Определението за „сгради, които не са нови“, се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на закона. С визираната норма е дадена дефиниция за „нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“ или;
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че имота /магазин/, който е обект на прехвърлителна сделка представлява сграда, която не е нова.
С разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС се създава право на избор от страна на доставчика доставките по ал. 1, 3 и 4 да се третират като облагаеми такива.
Предвид гореизложеното, при продажбата на магазина е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, т.е. е налице освободена доставка, освен ако не сте избрали същата да е облагаема на основание чл. 45, ал. 7 от същия закон.