ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставки на стоки по реда и смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП …… постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-35 от 03.02.2020 г., относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на доставки на стоки, предмет на внос, които впоследствие се транспортират до територията на друга държава.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас юридическо лице, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, закупува стока от доставчик от Съединените Американски щати (САЩ), нова и втора употреба електроника, като посочвате, че са налице два варианта на последваща продажба на стоките, а именно:
1.Стоките пристигат в логистичен склад в Холандия, като стоката се продава на холандско дружество, регистрирано по ДДС там;
2.Българското дружество доставя стоката от Холандия до клиент в Полша, регистрирано по ДДС там лице и фактурира на същото дружество.
По повод прилагането на митнически режим 42 и процедурата „Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка“ и прилагането на нормата на чл.58, ал.1, т.6 от Закона за данък върху добавената стойност, сте поставили следния въпрос:
С какви документи трябва да се снабди българското дружество, за да приложи нулевата ставка на данъка за всяка от доставките, както и да не дължи данък при вноса?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставеният въпрос и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
По смисъла на чл.58, ал.1, т.6 от Закона за данък върху добавената стойност, освободен от данък е вносът на стоки, когато вносът е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни:
1.Идентификационния си номер по чл.94, ал.2 от ЗДДС;
2.Идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставя стоката, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;
3.Доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
В случаите на освобождаване от данък при внос по чл.58, ал.1, т.6 от закона, вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение следните документи:
1.Копие от удостоверението за регистрация по чл.104 от същия закон;
2.Декларация по образец – приложение № 24 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС);
3.Транспортни документи, в които е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.
В случаите на чл.51, ал.2 от ППЗДДС, митническите органи при извършване на митническите формалности, за да приложат освобождаването, правят проверка за валидност на посочения в декларацията – приложение № 24 от Правилника за прилагане на закона идентификационен номер за целите на ДДС на получателя по последващата вноса вътреобщностна доставка, издаден от друга държава членка.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.50, ал.1 от ППЗДДС, в случай, че вносителят по чл.58, ал.1, т.6 от закона не се снабди с документите по чл.45 от правилника за прилагането на закона (документите, доказващи извършването на последващата вътреобщностна доставка) до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл.54 от закона, данъкът по вноса става изискуем от вносителя. В тези случаи, данъкът се начислява от вносителя с протокол по чл.117, ал.2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл.54 от материалния закон.
Обръщам внимание, че внос по смисъла на чл.16, ал.1 от материалния закон е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната. Поради което, изложеното по-горе е относимо към случаите, в които е налице внос на територията на страната.
При осъществен внос на територията на друга държава членка, последващите доставки от българското данъчно задължено лице към неговите клиенти – холандската фирма, регистрирана по ДДС в Холандия и фирмата от Полша, ще се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, а именно, територията на Холандия. В тази връзка, за целите на данъчното третиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, следва да се запознаете с правилата и изискванията на данъчното законодателството в областта на данъка върху добавената стойност там. Също така, съгласно чл.79, ал.3, т.1 от правилника за прилагането на закона за данък върху добавената стойност, доставките на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, каквото е лицето, което представлявате, се документират по правилата на тази друга държава членка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.