fbpx

Данъчно третиране на доставките на стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона по Закона за данък върху добавената стойностна (ЗДДС)

ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставките на стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона по Закона за данък върху добавената стойностна (ЗДДС)

В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-265 от 29.10.2020 г., относно данъчното третиране на доставките на стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона по Закона за данък върху добавената стойностна (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице закупува стоки от Турция и ги поставя в България под режим временно складиране. След два дни стоките са поставени в режим реекспорт, тъй като стоките са предназначени за клиент в Русия, който желае същите да бъдат разтоварени в митнически склад в Литва.
Българското дружество разполага със следните документи за покупката: фактура, чмр (транспортен документ) и декларация за временно складиране на стоките.
По отношение на последващата продажба на стоките, дружеството разполага с фактура, придружаващ документ за транзит, в който изпращач е българската фирма, а получател е дружеството от Русия; чмр (транспортен документ) с изпращач – българското дружество и получател – дружеството от Русия, където е посочен разтоварен пункт – митнически склад в Литва; българската фирма разполага и с писмено потвърждение от руския клиент, че стоките са пристигнали на територията на Русия.
Във връзка с гореизложеното, сте поставили следните въпроси:
1.Българското дружество попада ли в обхвата на чл.131г от ЗДДС?
2.Необходимо ли е българското дружество да издаде протокол по чл.117 от ЗДДС на основание чл.82, ал.6 от същия?
3.Какви са задължителните реквизити за уведомяване на компетентната ТД на НАП, че дружеството ще начислява данък по чл.82, ал.6 от закона?
4.В коя точка на чл.82, ал.6 от ЗДДС попада българското дружество – т.1 или т.2?
5.В кои колони на дневниците за покупки и продажби трябва да се включи протоколът по чл.117 от ЗДДС? Кое дружество трябва да фигурира като контрагент в дневниците за покупки и продажби – българското или турското дружество?
Предвид изложената фактическа обстановка на горецитираното запитване, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Съгласно нормата на чл.131г (Нов – ДВ, бр.96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) от Закона за данък върху добавената стойност, при доставки на стоки на територията на страната, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, доставчикът прилага за същите доставки общите правила на материалния закон, включително за доставките на стоки, поставени под режим реекспорт или износ.
В тази връзка, определение на понятието „територия на страната“ за целите на материалния закон е дадено в Допълнителните разпоредби към същия, т.1, а именно: “територия на страната“ е географската територия на Република България, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл.42 и/или 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ).
Видно от изложеното по-горе, за да бъде приложена нормата на чл.131г от закона в конкретния случай на запитването, е необходимо стоките да са предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона. Само в тази хипотеза, за доставките на тези стоки е приложим специалният ред на облагане, предвиден в цитираната по-горе правна норма.
По втори, четвърти и пети въпрос:
На основание чл.82, ал.6, т.1 от ЗДДС, при доставка на стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, за които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл.42 и/или чл.47 от ЗМПВВППРБ, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице, за което тези стоки са поставени под режим реекспорт и при въвеждането им на територията на страната са били временно складирани или поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит.
Съгласно чл.25, ал.10 от ЗДДС, данъчно събитие е и поставянето под режим реекспорт на стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл.42 и/или чл.47 от ЗМПВВППРБ, които при въвеждането им на територията на страната са били временно складирани стоки или поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит. На основание ал.11 на същата правна норма, данъчното събитие по чл.25, ал.10 възниква и данъкът става изискуем на датата, на която стоките са поставени под режим реекспорт.
По силата на чл.131г, ал.2 от закона, данъкът по чл.82, ал.6, т.1 се начислява с издаването на протокол с реквизитите по чл.117, ал.2 от материалния закон, като за начисления данък същото лице има право на данъчен кредит при условията на глава седма „Данъчен кредит“ от същия нормативен акт.
Съгласно чл.117, ал.2, т.2 от ЗДДС, протоколът задължително съдържа името и идентификационния номер по чл.94, ал.2 на българското дружество – регистрирано по материалния закон лице.
Протоколът по чл.117, ал.2 издаден във връзка с чл.82, ал.6, т.1 от закона следва да бъде отразен в отчетните регистри по чл.124 от същия нормативен акт, както следва:
-в Дневника за продажби (Приложение № 10 от Правилника за прилагане на ЗДДС): в колона 9 („общ размер на ДО за облагане с ДДС“) и колона 14 („данъчна основа на получените доставки по чл.82, ал.2-6 от ЗДДС“) – със стойността на данъчната основа; респективно, в колона 10 („всичко начислен ДДС“) и колона 15 („начислен ДДС по ВОП и доставки по кол.14“) – със стойността на начисления данък.
-в Дневника за покупки (Приложение №11 от Правилника за прилагане на ЗДДС): в колона 10 („ДО на получените доставки, ВОП, получени доставки по чл.82, ал.2-6 от ЗДДС, вносът, както и ДО на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл.69, ал.2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит“) – със стойността на данъчната основа; респективно, в колона 11 („ДДС с право на пълен данъчен кредит“) – със стойността на начисления данък.
По трети въпрос:
На основание чл.131г, ал.3 от закона, лицето по чл.82, ал.6, т.1 и т.2 от същия нормативен акт уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че ще начислява данък за стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, по електронен път. На основание чл.123 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), уведомяването по чл.131г, ал.3 от закона се извършва по електронен път при условията и по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс в 7-дневен срок преди първата доставка, за която следва да се начисли данък по реда на чл.82, ал.6, т.1 или т.2 от закона. В материалния закон и правилника за неговото прилагане не са предвидени изрично реквизити, които следва да съдържа уведомлението по чл.131г, ал.3 от закона.
В случай, че стоките, които придобивате от Турция под режим временно складиране не са предназначени за дейности в изключителната икономическа зона и/или континенталния шелф, покупката на същите не представлява за българското дружество вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1-4 от закона, нито внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС. На основание чл.32, ал.1 от материалния закон, последващата доставка на същите тези необщностни стоки, за които са налице обстоятелствата по чл.16, ал.5 от закона, към клиента от Русия до митническия склад в Литва, ще представлява облагаема доставка с нулева ставка на данъка.
Обръщам внимание, че за доказване на доставката по чл.32, ал.1 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, доставчикът – в случая – българското дружество, следва да разполага с документите, визирани в текста на чл.32 от правилника за прилагане на закона.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Прилагане разпоредбата на чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ във връзка с чл. 48, ал. 6 от Закона за данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/

. 3_1298/06.08.2020 г. ЗКПО, чл. 166;ЗКПО, чл. 172, ал. 1;ЗКПО, чл. 189б, ал. 2, т. 3;ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 6 ОТНОСНО: Прилагане разпоредбата на чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ във връзка с чл. 48, ал. 6 от Закона за данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ Според изложеното в запитването, Едноличен

Писмо с Изх. 1_ИТ-00-78/01.11.2018 г.; ЗЗО, чл. 33, ал. 2 ; ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 2 ; ЗЗО, чл. 40а, ал. 1 ; ; Във Ваше запитване, постъпило по електронен път в

1_ИТ-00-78/01.11.2018 г.ЗЗО, чл. 33, ал. 2 ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 2 ЗЗО, чл. 40а, ал. 1 Във Ваше запитване, постъпило по електронен път в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ с вх. №/2018 г. е описана следната фактическа обстановка:През м.юли 2016 г. сте завършила УНСС, като от м.ноември 2016 г. до края на 2017

ЗДДФЛ, чл.33, aл. 1,ЗДДФЛ, чл.13, aл. 1,ЗДДФЛ, т. 51, параграф 1

№ 24-34-45Дата:02.05.2011 год. ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1; ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 1; ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 51. Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 24-34-45 от 04.02.2011 г. Ви уведомявам следното:Според описаното от Вас през месец юли 2004 г. сте закупили право на

ЗДДС, чл.11, aл. 2,ЗДДС, чл.113, aл. 1,ЗДДС, чл.119, aл. 3,ЗДДС, чл.113, aл. 6,ЗСч, чл.6

Изх. №20-00-206/09.06.2016 г.ДДС, чл.11 ал.2ДДС, чл.113 ал.1ДДС, чл.119, ал.3ДДС, чл.113, ал.6 ЗСч. чл. 6 В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).В запитването е изложена следната фактическа обстановка: „..” ЕАД е лицензирано дружество за извършване на

прилагането на данъчното законодателство.

5.Изх. №20-00-108/21.03.2011 г.Чл.25, ал.6 от ЗДДСЧл.89, ал.1 от ЗДДС По повод подаденото от Вас писмо, постъпило в ДирекцияОУИ …..с вх. №20-00-108/11.03.2011 г., относно прилагането на данъчното законодателство.Фактическата обстановка описана в запитването е следната:Българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС е с предмет на дейност специализирани строителни услуги. Дружеството е сключило договор за изработка с друго дружество,

Становище на НАП с Изх. №23-22-105 от 13.02.2018 г.

Изх. №23-22-10513.02.2018 г. ЗДДФЛ – чл. 8, ал. 2ЗДДФЛ – чл. 50, ал. 3Регламент 883/2004 – чл. 11(3)Регламент 987/2009 – чл. 21(1) Регламент 987/2009 – чл. 21(2) В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило писмено запитване, прието с вх. №23-22-105/22.01.2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите

ЗДДС, чл.97а, aл. 1

Изх.№20-00-23307.07.2011г.чл. 97а, ал. 1 от ЗДДСВ запитването поставяте следниявъпрос:Получател по доставка на услуга от чуждестранно лице, следва ли да се регистрирара по ЗДДС. Съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос, изразяваме следното принципно становище:По смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 год., когато доставчикът е данъчно

отчитане и внасяне на данък върху социалните разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

3_ 24614/10.09.2013 г.ЗКПО, чл. 204, т. 2;ЗКПО, чл. 212;ЗКПО, чл. 217, ал. 2;ЗСч, чл. 4, ал. 3Относно: отчитане и внасяне на данък върху социалните разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Според изложеното в запитването Окръжен съд „Х” както и част от съдилищата в съдебен регион, разходват средствата си от фонд „СБКО”

Scroll to Top