ОТНОСНО: Данъчно третиране на извършена услуга от българско данъчно задължено лице по Закона за данък върху добавената стойностна (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП … постъпи Ваше запитване с вх. № 20-21-5 от 16.09.2020 г., препратено ни по компетентност от Дирекция ОДОП …. с техен изх. № 20-00-405#1/ 11.09.2020 г., относно данъчното третиране на извършени услуги от българско данъчно задължено лице по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице, което е регистрирано по материалния закон, в качеството си на изпълнител, има сключен договор за производство на ишлеме на модули за бетонобъркачки с „Л. М. ГМБХ“ – възложител. Възложителят е дружество, учредено съгласно немското право, регистрирано за целите на ДДС в Германия, като същият има регистрация за целите на ЗДДС в България и нает логистичен склад в страната, който се намира в непосредствена близост до производствената база на изпълнителя
Съгласно цитирания договор, възложителят предоставя на изпълнителя частите за производство на въпросните модули за бетонобъркачки, които са собственост на възложителя и се транспортират за негова сметка до наетия склад в България. В тази връзка, „Л. М. ГМБХ“ декларира вътреобщностно придобиване за целите на собствената си икономическа дейност в България под българския си ДДС номер, на основание чл.13, ал.3 от материалния закон. Също така, възложителят получава в склада в страната и части, които се влагат в модулите за бетонобъркачки, от други доставчици, регистрирани за целите на ДДС в Германия. В тази връзка, възложителят декларира вътреобщностно придобиване под българския си ДДС номер, съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС.
След като изпълнителят изработи поръчаните модули за бетонобъркачки, същите се транспортират обратно в склада на възложителя, от където модулите се изпращат за сметка и за целите на икономическата дейност на възложителя в Германия, във връзка с което немското дружество декларира вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал.4 под българския си ДДС номер.
„Л. М. ГМБХ“ има сключен договор с друго българско дружество, което е ангажирано с логистичната дейност в наетия склад.
Във връзка с гореизложеното, сте поставили следните въпроси:
1.Наличието на склада като такъв, от който се транспортират части към изпълнителя, който ги влага в производството на модули за бетонобъркачки и връща готовите модули до склада на възложителя в страната, основание ли е за формиране на постоянен обект по смисъла на параграф Първи, т.10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС?
2.Къде е мястото на изпълнение при доставка на услуга по изработка на стока на ишлеме от изпълнител „….. ….“ ЕООД? Кой ДДС номер на възложителя следва да бъде посочен във фактурата по доставката на услугата – българския или немския?
Предвид изложената фактическа обстановка на горецитираното запитване, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното принципно становище:
По Първи въпрос:
„Постоянен обект“ по смисъла на Параграф Първи, т.10 от Допълнителните разпоредби на материалния закон е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница, магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на страната.
При описаната фактическа обстановка, с оглед на определението за „постоянен обект“, е необходимо да се има предвид и практиката на Съда на Европейския съюз по дела С-168/84, С-190/95, С-231/94, С-260/95, съгласно която, под „постоянен обект“ следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимото предоставяне на съответните услуги“. Следователно, за да бъде определен един обект като постоянен, същият следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност,минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. Съоръжение или обект, използвани само за извършване на спомагателни дейности, като логистични услуги, или такива с подготвителен характер не представлява постоянен обект.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че извършваната от българското дружество услуга по изработка на ишлеме не се извършва на постоянен обект на немското дружество, дотолкова, доколкото логистичният склад не би могъл да се характеризира с достатъчна степен на постоянство или дълготрайност, и поради това, че същият играе единствено спомагателна дейност в дейността на немското дружество – възложител на услугата.
По Втори въпрос:
Според разпоредбата на чл.21, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От гореизложеното е видно, че за определяне на мястото на изпълнение на доставката на услуга е от значение качеството на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
В действащите Закон за данъка върху добавената стойност и Правилник за неговото прилагане (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 година. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в Регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателят – в Общността или извън нея.
Съгласно чл.18, ал.1 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
-когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) ) 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
-когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
От изложената в горепосоченото запитване фактическа обстановка е видно, че получателят на услугата на ишлеме (възложителят) е немско дружество, установено на територията на Германия, което разполага с идентификационен номер по ДДС, както в Германия, така и с идентификационен номер по Закона за данък върху добавената стойност.
Във връзка с гореизложеното, мястото на изпълнение на доставката на услуга по ишлеме, предоставена на данъчно задължено лице, което е установило независимата си икономическа дейност на територията на друга държава членка, следва да се определи по реда на чл.21, ал.2, изречение първо на материалния закон. В конкретния случай на запитването, това е територията на Германия. В тази връзка, на основание чл.79, ал.2, т.3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност и във връзка с чл.113 от материалния закон, в издадената от българското дружество – изпълнител на услугата фактура, като основание за неначисляване на данъка върху добавената стойност се вписва „обратно начисляване“, както и съответно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС.