Данъчно третиране на плавания до сондажен кораб, който се намира в изключителната икономическа зона на България – от териториално море, преди открито море.

№ 99 / 19.02.2019г.

ЗДДС; чл. 31, т. 2
ППЗДДС; чл. 31в

ОТНОСНО: Данъчно третиране на плавания до сондажен кораб, който се намира в изключителната икономическа зона на България – от териториално море, преди открито море.

В дирекция …..е постъпило Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на дирекция …….с вх.№ …………….., в което излагате следната фактическа обстановка:
Българско дружество извършва сондажни дейности и доставки на стоки за снабдяване на плавателен съд /сондажен кораб/, който се намира на 70 морски мили т.е. в изключителната икономическа зона на България, която е след териториалното море и преди открито море.
Във връзка с изложеното, поставяте следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на сондажните дейности и на доставки за снабдяване на сондажен кораб, който се намира в изключителната икономическа зона на България ? Намира ли приложение чл. 31, т. 2 букви а) и б) от ЗДДС и как трябва да се тълкува нормата на чл. 31 буква в) от ППЗДДС.
2. Каква данъчна ставка следва да се приложи за доставката 0% или 20%?

На основание изложената фактическа обстановка и предвид приложението на ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следното принципно становище:

Относно доставките на стоки и услуги, извършени в „изключителната икономическа зона на страната“ е изразено становище от ЦУ на НАП с писмо №24-39-151/18.01.2016г., копие от което Ви изпращаме. Съгласно становището:
„…За целите на ЗДДС в § 1, т. 1 от ДР на този закон е дадено легално определение на понятието „територия на страната“ и това е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.
Съгласно чл. 40 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, континенталният шелф на Република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.
Изключителната икономическа зона на Република България според чл. 45 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море…
… В т.2 на становището на Консултативния комитет по данъка върху добавената стойност е посочено, че по отношение на доставките на стоки и услуги, свързани с дейности в изключителната икономическа зона, върху които крайбрежната държава членка има суверенни права, такава зона се счита за част от територията на тази държава членка, както е определено в точка 2 от член 5 от Директива 2006/112/ЕС…“
Предвид посоченото по отношение на доставките на стоки и услуги, свързани с дейности в изключителната икономическа зона, върху които Република България има суверенни права и с оглед на обстоятелството, че такава зона се счита за част от територията на страната, се прилагат разпоредбите на ЗДДС.

Съгласно чл. 31 т. 2 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка, е доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на:
а) плавателни съдове, предназначени и използвани за превоз на стоки или пътници в открито море, с изключение на използваните за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
б) плавателни съдове, предназначени и използвани за извършвани на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море;
В чл.26, ал.1 от ППЗДДС са описани документите, с които доставчикът следва да разполага за доказване на доставка за снабдяването по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона на плавателни съдове с място на изпълнение на територията на страната:
1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни име и/или номер на съответния плавателен съд;
2. копие от свидетелство за регистрация на кораба или временно свидетелство за плаване;
3. копия от документи, удостоверяващи правото на корабопритежателя за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности извън териториалното море на страната, когато такъв се изисква за упражняване на дейността (концесии, квоти или други подобни);
4. фактура за доставката;
5. декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година, и е валидна до края на годината или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима.
Освобождаването от данък върху добавената стойност на доставки на стоки по чл. 31 т. 2 букви а) и б) от ЗДДС (съответстващ на чл. 148 от Директива 2006/112/ЕО) с място на изпълнение на територията на страната е обвързано с изискването плавателните съдове да бъдат използвани за посочените дейности като превоз на пътници, търговски или промишлени дейности в открито море, т.е. освобождаването зависи от това дали в резултат на дейността плавателният съд ще се използва за плаване в открито море. В този смисъл освобождаването е обвързано и с предназначението на плавателния съд да плава в открито море.
Аналогично, нормата на чл. 31 буква в) от ППЗДДС се отнася за плавателен съд, предназначен и използван за плаване в открито море, за който се прилага нулева ставка по чл. 31, т.2 букви „а“ и „б“ от закона.
По отношение на понятието ”открито море” в ЗДДС не е дадена легална дефиниция. Дефиницията за ”открито море” се съдържа в Конвенцията за откритото море, ратифицирана с Указ № 296 на Президиума на Народното събрание от 7.07.1962 г. – Изв., бр. 79 от 1962 г., в сила за България от 30.09.1962 г. Съгласно чл. 1 от Конвенцията думите „открито море“ означават всички части на морето, които не влизат нито в териториалното море, нито във вътрешните води, на която и да било държава.
Предвид това доколкото в случая сондажният кораб ще бъде използван в изключителната икономическа зона на България, която по аргумент от чл. 86 от Конвенцията не се определя като „открито море“, то следва че за доставките на услуги – сондажни дейности и за доставките на стоки за снабдяване на сондажния кораб, не може да бъде приложена нулева данъчна ставка, поради което за доставките е приложима стандартната данъчна ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС в размер на 20 на сто.

Относно изискванията към декларация – Приложение № 26 от ППЗДДС, Ви предоставяме копие от писмо № 92-00-1129 / 26.10.2017г. в което е изразено становище на заместник изпълнителния директор на НАП.

Приложения: писмо №24-39-151/18.01.2016г. и писмо № 92-00-1129 / 26.10.2017г.

5/5

Вашият коментар