ОТНОСНО: Данъчно третиране на получени доставки от фирма в Италия и последващи продажби до лица в Европейския съюз (ЕС) и извън него чрез електронен магазин по реда Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП …… постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-49/ 10.02.2021 г., относно данъчното третиране на получени доставки от фирма в Италия и последващи продажби до лице в Европейския съюз (ЕС) и извън него чрез електронен магазин по реда Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка, дейността на представляваното от Вас лице е производство на дрехи и продажби чрез електронен магазин, както и покупка на стоки от Европейския съюз (ЕС), която после продавате.
Във връзка с гореизложеното, сте изложили следните хипотези и свързаните с тях въпроси:
1.Ваш доставчик е фирма от Италия, регистрирана по ДДС там, която изпраща директно поръчаната стока през електронния магазин на клиентите Ви в ЕС и извън него, като българската фирма получава плащането и издава фактури към клиентите. В тази връзка сте поставили следните въпроси:
1.1.Как се третира покупката на стоката от доставчика – италианската фирма, която не пристига на територията на страната, в коя колона от дневника се отразява получената фактура и какви документи са необходими за доказването на продажбата?
1.2.Продажбата на стоката към клиентите в ЕС и извън него как следва да се третира по ЗДДС, как се отразява в дневника за продажби и какви документи са необходими, за да се докаже продажбата?
Посочвате, че транспортът се плаща от Вашия доставчик, като българската фирма в последствие го включва във фактурите към клиентите си.
2.Произведена от българската фирма стока се продава на клиент от Италия, регистрирано по ДДС лице там, като стоката не отива в склада им в Италия, а се изпраща до нейните клиенти в ЕС и извън него. Представляваното от Вас дружество заплаща транспорта на спедиторска фирма. В тази връзка сте поставили следните въпроси:
2.1.Как се третира по ЗДДС продажбата на стоки към лица в ЕС, в коя колона от дневника за продажби се отразява и какви документи са необходими за да се докаже продажбата?
2.2.Как се третира продажбата на стоки към лица извън ЕС, в коя колона на дневника се отразява и какви докуументи са необходими за да се докаже продажбата?
Предвид поставените въпроси и приложима към настоящия момент нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, както и недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната (чл. 62, ал. 1 от ЗДДС).
Независимо от нормата на чл. 62, ал. 1 от закона, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационния си номер, издаден в страната.
Въз основа на изложеното по-горе и във връзка с фактическата обстановка на първата хипотеза, закупената от българското дружество стока, която не пристига на територията на Република България, но се придобива от същото дружество под идентификационния му номер по ЗДДС е с мястото на изпълнение на територията на страната. В тази връзка и на основание чл. 84 от материалния закон, представляваното от Вас лице е платец на данъка върху добавената стойност. Същото следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, с който да си самоначисли изискуемия от него данък в 15-дневен срок от датата, на която е издадена фактурата за покупката на стоката от италианската фирма. Протоколът, издаден в случаите на чл. 84 от ЗДДС се включва в дневника за продажби с код на документа „09“, а данъчната основа и размерът на начисления данък се отразяват, както следва:
-колона 13 – данъчната основа на вътреобщностните придобивания (ВОП);
-колона 15 – начислен ДДС за ВОП и за получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС.
Размерът на начисления данък следва да се включи при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 за същия този период.
Придобиването на стоки, осъществено под идентификационния номер, издаден в страната, няма да се обложи на територията на България, когато лицето разполага с доказателства, че придобиването е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им (чл. 62, ал. 3 от ЗДДС). В случай, че вътреобщностното придобиване е обложено в България и впоследствие лицето докаже, че съответното вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на чл. 62, ал. 2 от същия нормативен акт.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), за доказване на обстоятелствата, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване е обложено в тази друга държава членка. Този документ се издава от компетентната приходна администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
Когато данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е начислен с протокол по чл. 117, ал. 2 от същия и впоследствие лицето, осъществило придобиването се снабди с документа по чл. 9, ал. 1 от правилника за прилагане на закона, на основание чл. 10, ал. 1 от същия, лицето коригира резултата от прилагането на чл. 62, ал. 2 от материалния закон чрез анулирането на протокола по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС с който данъкът е бил начислен. Това следва да стане най-късно на последния ден от данъчния период през който лицето се е снабдило с документа по чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС.
Изложното по-горе становище е валидно в хипотезата, в която стоките са изпратени от италианската фирма от територията на Италия към друга държава членка, където е установен съответния клиент на българското юридическо лице.
Последващата продажба към клиента ще бъде с място на изпълнение, определено по реда на чл.17, ал. 1 или ал. 2 от материалния закон, което означава, че продажбата на стоки към Ваш клиент установен на територията на друга държава членка е с място на изпълнение извън територията на страната. По аргумент за противното на чл. 12, ал. 1 от материалния закон, извършената последваща продажба на стоката към клиент, установен в ЕС – друга държава членка, е необлагаема доставка. Данъчната основа на същата следва да намери отражение в колона 23 – „Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2, включително данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка“ от дневника за продажби за съответния данъчен период, през който е възникнало данъчното събитие и данъкът е станал изискуем. Мястото на изпълнение на извършената от българско дружество продажба на стока към лице, установено на територията на друга държава членка се удостоверява с транспортен документ (копие) или друг документ, доказващ транспортирането на стоките и получаването им от лице, установено на територията на държава членка в ЕС. Данъчното третиране на извършената последваща продажба на стоките на територията на държава членка е съгласно изложеното по-горе, когато клиентът на българската фирма – получателят по доставката е със статут на данъчно незадължено лице.
По смисъла на чл. 15 от Закона за данък върху добавената стойност, тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки – А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
-регистрираното лице в държава А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на същата стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
-стоките се транспортират директно от държава А към държава В;
-посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; и
-придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
Тази хипотеза ще е налице при кумулативното изпълнение на следните условия за българската фирма:
-посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС;
-същото лице – посредник осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранна операция – лице с валиден ДДС номер в държава членка;
-посредникът издаде фактура за последващата продажба към придобиващия, отговаряща на изискванията на чл. 114 от закона, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; и
-посредникът декларира доставката към придобиващия по т. 2 във VIES-декларацията за съответния данъчен период.
Обръщам внимание, че документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС се определят с чл. 9, ал. 2 от правилника за прилагането на закона.
Данъчната основа на доставката от посредник в тристранна операция следва да намери отражение в колона 25 на дневника за продажби – „ДО на доставки като посредник в тристранни операции“.
В случай, че посредникът в тристранна операция не се снабди с документите по чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника и същият го начислява чрез издаването на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС в 15-дневен срок от датата на която данъкът е станал изискуем.
В хипотезата на покупка на стока от италианската фирма, която е регистрирано по ДДС лице на територията на Италия, и стоките се транспортират от територията на Италия до лице, установено в трета страна или територия, е налице доставка, чието място на изпълнение е извън територията на Република България.
Предвид обстоятелството, че стоката в този случай се транспортира директно до клиент на българската фирма извън ЕС, не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 и чл. 62, ал. 2 от материалния закон, поради което за българското юридическо лице няма да възникне изискуемост на данъка на територията на страната.
По отношение на последващата продажба на стоката към клиент извън ЕС, за българската фирма, на основание чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, отново ще е налице доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
В тази връзка за доставчика на стоката – не възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност за извършените от него доставки към трети страни и/или територии. Като основание за неначисляване на данък в документа за доставката следва да се посочи съответната разпоредба на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от закона. Данъчната основа на продажбата в този случай следва да се отрази в колона 23 – „Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал.2, включително данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка“ от дневника за продажби за съответния данъчен период, през който възниква данъчното събитие и данъкът е става изискуем.
Когато мястото на изпълнение на доставките на стоки е извън територията на страната – на територията на друга държава членка (Италия), за целите на данъчното облагане, българската фирма следва да се запознае със законодателството на тази държава членка в областта на данъка върху добавената стойност.
По втори въпрос:
В първата хипотеза на този въпрос, сте посочили доставка на произведени от българската фирма стоки с получател по доставката – италианска фирма, регистрирана по ДДС на територията на Италия, като стоките се транспортират от трето лице (спедитор) от територията на Република България към територията на друга държава членка, където са установени клиентите на италианската фирма.
В този случай, за българският доставчик на стоките – регистрирано по ДДС лице, ще е налице вътреобщностна доставка на стоки по чл. 7 от ЗДДС от територията на страната до територията на друга държава, получател по която е италианската фирма (регистрирано по ДДС лице на територията на Италия).
На основание чл. 53, ал. 1 от закона, вътреобщностните доставки по чл. 7 от материалния закон са облагаеми доставки с нулева ставка на данъка. За тази цел, доставчикът – българското дружество, следва да разполага с документите, посочени в чл. 53, ал. 2 от материалния закон, съответно в чл. 45 от ППЗДДС.
Данъчната основа на вътреобщностната доставка от данъчния документ за доставката на стоките с получател – италианската фирма следва да намери отражение в дневника за продажби – в колона 20 – „Данъчна основа на ВОД“.
Във връзка с чл. 53, ал. 3 от закона и на основание чл. 46, ал. 1 от правилника за прилагането му, ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 на същата правна норма до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. Впоследствие, ако доставчикът се снабди с изискуемите документи, той следва да коригира резултата от прилагането на чл. 53, ал. 3 от закона по реда на чл. 46, ал. 4 и 5 от ППЗДДС.
В случая, когато произведените от българската фирма стоки с клиент – италианската фирма се транспортират от територията на страната до трета страна или територия, където са установени клиентите на същата италианска фирма, ще е налице доставка по чл. 28 от материалния закон, която е облагаема с нулева ставка на данъка само ако българското дружество разполага с документите, посочени в нормата на чл. 21, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност.
Данъчната основа на доставката по чл. 28 от материалния закон намира отражение в колона 19 – „ДО на доставките със ставка 0% по глава трета от ЗДДС“.
В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 21 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.
Впоследствие, когато доставчикът се снабди с необходимите документи по чл. 21 от правилника за прилагане на закона във връзка с чл.28 от ЗДДС, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и ал. 2 на чл. 39 от ППЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.