ОТНОСНО: Данъчно третиране на предоставяне на услуга по гаранция по Закона за данък върху добавената стойностна (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-246#2 от 11.11.2020 г., относно данъчното третиране на предоставена гаранция по Закона за данък върху добавената стойностна (ЗДДС). Същото е подадено във връзка с предходно запитване с вх. № 07-00-246 от 14.10.2020 г., в отговор на което е поискана допълнителна информация от заинтересованото лице.
Съгласно изложената фактическа обстановка, дружеството е гарант по сключен договор, по силата на който клиентът – трето лице е възложил, а гарантът се е съгласил да обезпечи изпълнението на задълженията на същия клиент, произтичащи от договор за банков кредит, сключен между това трето лице и банка. Обезпечението се предоставя посредством учредяването на договорна ипотека върху собствени на гаранта недвижими имоти – земеделски земи.
Договорът е за срок до изтичане срока на договора за банков кредит, съответно до пълното погасяване на задълженията по същия. За извършваната от гаранта услуга по предоставяне на гаранция посредством учредяването на ипотека, е уговорено годишно възнаграждение в полза на гаранта – за всяка година от срока на действие на договора. Възнаграждението е дължимо за всяка година от срока на договора, веднъж годишно – до края на 31-ви януари на съответната година.
Към горепосоченото запитване е приложено копие на договор от 07.01.2020 година, сключен между гаранта и третото лице – негов клиент.
Във връзка с гореизложеното, сте поставили следните въпроси:
1.Как се третира сделката според изискванията на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)?
2.Сделката облагаема ли е или освободена?
3.Коя е датата на данъчното събитие на извършената доставка?
Предвид изложената фактическа обстановка на горецитираното запитване, приложеното копие на договор и поставените въпроси, и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното принципно становище:
По първи и втори въпрос:
На основание приложения към запитването договор, считам, че предмет на доставка от страна на представляваното от Вас дружество е услугата към длъжника (Вашия клиент) по предоставянето на гаранция по кредит, отпуснат от банка. Съответно гаранцията е обезпечена с ипотека върху собствени на дружеството гарант – недвижими имоти, представляващи земеделски земи на територията на страната.
На основание чл.46, ал.1, т.2 от материалния закон, освободена доставка е договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора. Тази норма транспонира чл.135, параграф 1, б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно която, „държавите-членки освобождават от данък върху добавената стойност договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредитите“.
Ипотеката е гражданскоправен способ за предназначаване на определени имуществени права на длъжника или на трето лице за принудително и предпочтително удовлетворение на кредитора.
Изхождайки от характеристиката на ипотеката като способ за обезпечаване или гарантиране на вземане, следва да се приеме, че в обхвата на освобождаването, регламентирано с нормата на чл.46, ал.1, т.2 от закона, се считат за включени всички обезпечения на парични вземания, в т.ч. и банкови кредити, каквито освен гаранцията са поръчителството , залогът и ипотеката.
Предвид гореизложеното, данъчното третиране на услугата по учредяване на ипотеката като вид обезпечение на парично вземане от страна на банковия кредитор, предоставена към Вашия клиент по договора, е доставка на финансова услуга по смисъла на чл.46, ал.1, т.2 от материалния закон. Независимо, че съгласно същия договор, тази услуга се предоставя срещу възнаграждение в размер на 0,6 % годишна такса от разрешената стойност на кредита, е налице освободена от облагане с данък доставка на финансова услуга.
По трети въпрос:
Съгласно чл.25, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчното събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по същия закон лица, вътреобщностното придобиване и вносът на стоки по чл.16 от същия нормативен акт.
По смисъла на ал.4 на същата правна норма, при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Предвид обстоятелството, че договорът между Вас като гарант на трето лице по банков заем и същото това лице е сключен за срок до изтичането на срока на договора, сключен между Вашия клиент и банката и пълното погасяване на задълженията на този клиент към съответната банка (т.3 от Раздел „СРОК“), същият се счита за доставка с непрекъснато изпълнение. В тази връзка и на основание чл.25, ал.4 от ЗДДС, данъчното събитие за предоставяната от Вас услуга по гарантиране или обезпечение на банковия кредит на Вашия клиент е с данъчно събитие – датата, на която плащането към представляваното от Вас дружество е станало дължимо от страна на клиента.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.