Данъчно третиране на разходи за командировка на физическо лице – съдружник, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изх. №20-00-422/02.10.2020 г.

ЗКПО – чл. 33;
ЗКПО – чл. 10;
ЗКПО – чл. 26, т. 1 и т. 2;
КТ – чл. 121 и чл. 215, ал. 1;
КТ – чл. 121а и чл. 215, ал. 2;
КТ – чл. 121, ал. 8.

ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходи за командировка на физическо лице – съдружник, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дейността на дружеството е техническо обслужване и ремонт на автомобили. Сключен е договор с френско дружество (възложител) с предмет изправяне на вдлъбнатини, причинени от градушка по автомобили без боядисване. Във връзка с договора, част от съдружниците са командировани като самостоятелно заети лица във Франция. Посочено е, че последното е съобразено с правилата на Регламент (ЕО) №893/2004 за координация на системите за социална сигурност във Франция. Договорът е със срок от 1 година, а заповедите за командировка до 183 дни. Посочено е, че командированите физически лица подлежат на осигуряване в България, по силата на издадено удостоверение А 1 и на данъчно облагане в България, защото нямат статут на местни лица за Франция. Посочено е, че лицата подлежат на облагане в България, тъй като според приложимото СИДДО не са местни за държавата на заетост (Франция) и не формират там място на стопанска дейност.
Работещите съдружници са самоосигуряващи се лица, които полагат личен труд. За командироването на съдружниците са уговорени дневни, квартирни и пътни пари със заповед за командировка в размери според Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Лицата, които са командировани, получават аванси и до три дни след края на командировката отчитат разходите с документи – касова бележка, разписка и платени резервации на физическите лица. Разходните документи за нощувки в повечето случаи са свързани с направени и платени резервации от дружеството. В някои случай работещите съдружници отчитат документи, свързани с направени и платени резервации от командированите физически лица и не включват наименованието на юридическото лице. Квартирите във Франция се предоставят от физически лица и те не желаят да издават фактури във връзка с юридическото лице, издават документи на физическото лице ползвало квартирата.
Разходите за пътни пари се отчитат с касови бележки за зареждане на гориво, платени магистрални такси и пътни такси. Не се отчитат с фактури.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Ще бъдат ли признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой на физическите лица, които са документирани с разписки и касови бележки на името на физическото лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
За целите на корпоративното подоходно облагане разходите за командировки (пътни, дневни, квартирни и други) се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, където са изброени две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2. физическите лица, извършили пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Доколкото в запитването не е изложена подробна фактическа обстановка, следва да имате предвид следното:
– в случай, че е налице едновременно изпълнение на поставените в чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО условия, а именно – връзка на пътуването и престоя с дейността на дружеството и наличие на трудово или извънтрудово правоотношение между дружеството и физическите лица (командированите), то разходите за пътуване и престой следва да бъдат признати за данъчни цели.
– в случай, че е извършено пътуване и престой от съдружниците на дружеството, в качеството им на съдружници, то счетоводните разходи за пътуване и престой на тези лица не следва да се признават за данъчни цели, по аргумент на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.
Видно от изискванията на чл. 33 от закона, в случаите, при които в дружеството са направени разходи за пътуване и престой на неговия собственик (съдружник), е от съществено значение как и на какво основание лицето осъществява дейност в полза на дружеството и как разходите, които е извършило то, са свързани с тази дейност. При това втората част на текста на разпоредбата на т. 1 от ал. 1 на чл. 33 от с.з. определя еднозначно, че изискването лицата да са в трудови или извънтрудови правоотношения с данъчно задълженото лице се отнася и за „управители, членове на управителни или контролни органи“.
Посочените нормативни основания определят, че разходите за пътуване и престой на физически лица в предприятието ще бъдат признати само при наличие на договорни отношения (трудов договор, договор за управление или друг облигационен договор). Ако физическото лице пътува и престоява единствено в качеството си на едноличен собственик, без връзка с дейността на дружеството, счетоводните разходи в тази връзка не са признати за данъчни цели, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.
Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходно-оправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи. При наличие на трудово правоотношение е приложима, разпоредбата на чл. 121 от Кодекса на труда (КТ), която препраща към размерите на командировъчните пари, определени в Наредба за командировките в страната; Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, респективно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, която препраща към Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), същите се възприемат и за данъчни цели.
Обезщетенията при командировка се регламентирани в чл. 215 от КТ. Съгласно чл. 215, ал. 1 от КТ при командироване по чл. 121 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Заплащането на командировъчни пари при командироване и изпращане в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а от КТ е уредено в разпоредбите на чл. 215, ал. 2 от КТ, съгласно която при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл. 121а, ал. 2 т. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл. 121а, ал. 8 от КТ.
По отношение на дневните пари следва да се има предвид, че в чл. 121а от КТ и НУРКИРСРПУ не се използва термина „дневни командировъчни пари“. Дневни пари не се изплащат, за което е издадено становище № 80-8/22.06.2017 г. на МТСП.
Документирането и отчитането на разходи за командировки следва да се извършват съгласно действащото законодателство. Документирането и условията за признаването им са уредени в ЗСч и приложимите наредби за командироване на служители (Наредба за командировките в страната; Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги), както и при спазване на условията за документална обоснованост по реда на чл. 10 от ЗКПО във връзка с чл. 33 от с.з.
Относно документирането на стопанските операции, следва да се съблюдават разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО, както и разпоредбите на съответното законодателство в чуждата държава.
Във връзка с горното, независимо че не е зададен такъв въпрос, Ви обръщам внимание относно спазване на Спогодбата между Народна Република България и Република Франция за избягване на двойното облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода. По-конкретно спазване на разпоредбите на Спогодбата относно възникване на място на стопанска дейност (чл. 4 от Спогодбата).
Разпоредбите, съдържащи се в закона за счетоводството и в ЗКПО относно прилагането на принципа за документална обоснованост са идентични. В чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч е уредено, че документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 от същата норма, но за нея има документи, които я удостоверяват. Уредено е, че освен тези случаи, документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, от чл. 6 от с.з, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО са изцяло синхронизирани с разпоредбите на чл. 6 от ЗСч, а именно счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват, респективно когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Следва да се отбележи, че ЗСч има териториален обхват на действие, поради което цитираните изисквания на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания от Вас случай, постъпилият в предприятието документ, издаден от чуждестранно лице, следва да съдържа информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранно лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват.
Предвид изложеното, и във връзка с така поставения въпрос, изискванията за документалната обоснованост с посочените документи, ще бъдат изпълнени ако изброените документи отговарят на изискванията на ЗСч, съдържат необходимата информация за протеклата стопанска операция и този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Следва да се има предвид, че в ЗСч (чл. 9) е регламентирано, че не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е постановено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Нарушението на изискванията на чл. 10 от ЗКПО или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, както и разходи (суми изплатени) в полза на съдружниците, са основание за извършване на данъчно регулиране по реда на чл. 26, т. 1, т. 2 и т. 11 от ЗКПО, като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар