Изх. №53-00-107/02.10.2020 г.
ЗКПО – чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „б“, във вр. §1, т. 34 ДР;
– чл. 210, ал. 1, ал. 3
ОТНОСНО: Данъчно третиране на социалните разходи за транспорт на работници и служители, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с транспорт от местоживеене до месторабота в дружеството имате служител, за който е възникнала следната ситуация.
По маршрута от мястото на живеене до работното място няма директен обществен превоз, а за част от маршрута въобще липсва такъв. Пътуването с обществен транспорт е възможно само до определена дестинация от маршрута, като се сменяват два автобуса в две различни населени места. До работното място има 3 км извън населеното място и няма никакъв обществен транспорт.
Поради неподходящото разписание на автобусите с оглед работонто време и поради липсата на обществен транспорт по целия маршрут, се оказва единствено възможно служителят да пътува със свой личен автомобил, с гориво и винетка закупени от дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране на разходите на дружеството за закупени гориво и винетка, предоставени на служителя за транспорт от местоживеене до месторабота в конкретния случай?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В конкретния случай следва да се прецени приложими ли са разпоредбите на част четвърта от ЗКПО за облагане с данък върху разходите. С разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е предвидено с данък върху разходите да се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.
Въпросът се отнася до прилагането на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
С разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗКПО са предвидени ограничения за необлагане с данък върху разходите, като е регламентирано, че ал. 1 не се прилага когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
С разпоредбата на чл. 210, ал. 3 от ЗКПО е уредено, че алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.
Предвид изложената нормативна уредба, то документално обоснованите социални разходи във връзка с транспорт на работници и служители и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно до работно място извън населеното място ще попадне в обхвата на чл. 210, ал. 3 от ЗКПО.
Доколкото във фактическата обстановка не е изяснено дали са предоставени социални придобивки на работнии и служители и на лицата, наети по договор за управление и контрол, то следва да се прецени приложими ли са разпоредбите на част четвърта от ЗКПО.
Съгласно дефиницията в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни зо всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под кавато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Разходите за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработта и обратно са посочени в чл. 294, ал. 3 от КТ като възможност за осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работници и служители. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Социалните придобивки могат да бъдат предоставяни диференцирана на определени групи служители и работници в зависимост от техните социално-битови, здравословни, културни и други подобни потребности. Естеството и предназначението на съответната социални придобивка предопределя нейната достъпност до онези саботници и служители, които имат нужда от нея.
Както е описано в запитването дружеството извършва разходи за транспорт до отдалечено (извън населено) работно място, в което няма обществен транспорт. Поради това в случай, че са спазени изискванията на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО социалните придобивки да са общодостъпни, тези придобивки да са достъпни до всички работници и служители, които имат необходимост (потребност) от тях съобразно работното място, отдалечено и извън населено място. При спазване на посочените изисквания е приложимо предвиденото в чл. 210, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от същия закон. В този случай те не се включват в облагаемия доход на лицата по трудови правоотношения на основание чл. 24, ал. 2 , т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В противен случай те следва да бъдат обложени по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.