fbpx

Данъчно третиране на социалните разходи за транспорт на работници и служители, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изх. №53-00-107/02.10.2020 г.

ЗКПО – чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „б“, във вр. §1, т. 34 ДР;
– чл. 210, ал. 1, ал. 3

ОТНОСНО: Данъчно третиране на социалните разходи за транспорт на работници и служители, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с транспорт от местоживеене до месторабота в дружеството имате служител, за който е възникнала следната ситуация.
По маршрута от мястото на живеене до работното място няма директен обществен превоз, а за част от маршрута въобще липсва такъв. Пътуването с обществен транспорт е възможно само до определена дестинация от маршрута, като се сменяват два автобуса в две различни населени места. До работното място има 3 км извън населеното място и няма никакъв обществен транспорт.
Поради неподходящото разписание на автобусите с оглед работонто време и поради липсата на обществен транспорт по целия маршрут, се оказва единствено възможно служителят да пътува със свой личен автомобил, с гориво и винетка закупени от дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране на разходите на дружеството за закупени гориво и винетка, предоставени на служителя за транспорт от местоживеене до месторабота в конкретния случай?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В конкретния случай следва да се прецени приложими ли са разпоредбите на част четвърта от ЗКПО за облагане с данък върху разходите. С разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е предвидено с данък върху разходите да се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.
Въпросът се отнася до прилагането на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
С разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗКПО са предвидени ограничения за необлагане с данък върху разходите, като е регламентирано, че ал. 1 не се прилага когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
С разпоредбата на чл. 210, ал. 3 от ЗКПО е уредено, че алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.
Предвид изложената нормативна уредба, то документално обоснованите социални разходи във връзка с транспорт на работници и служители и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно до работно място извън населеното място ще попадне в обхвата на чл. 210, ал. 3 от ЗКПО.
Доколкото във фактическата обстановка не е изяснено дали са предоставени социални придобивки на работнии и служители и на лицата, наети по договор за управление и контрол, то следва да се прецени приложими ли са разпоредбите на част четвърта от ЗКПО.
Съгласно дефиницията в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни зо всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под кавато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Разходите за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработта и обратно са посочени в чл. 294, ал. 3 от КТ като възможност за осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работници и служители. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Социалните придобивки могат да бъдат предоставяни диференцирана на определени групи служители и работници в зависимост от техните социално-битови, здравословни, културни и други подобни потребности. Естеството и предназначението на съответната социални придобивка предопределя нейната достъпност до онези саботници и служители, които имат нужда от нея.
Както е описано в запитването дружеството извършва разходи за транспорт до отдалечено (извън населено) работно място, в което няма обществен транспорт. Поради това в случай, че са спазени изискванията на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО социалните придобивки да са общодостъпни, тези придобивки да са достъпни до всички работници и служители, които имат необходимост (потребност) от тях съобразно работното място, отдалечено и извън населено място. При спазване на посочените изисквания е приложимо предвиденото в чл. 210, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от същия закон. В този случай те не се включват в облагаемия доход на лицата по трудови правоотношения на основание чл. 24, ал. 2 , т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В противен случай те следва да бъдат обложени по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

обхвата на понятието „софтуер за управление на продажби в търговски обект“ по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на понятието „управление на продажбите“ по смисъла на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)

Изх.№ М-24-36-62Дата: 04.11.2019 год. ДР на ЗДДС, § 1, т. 84; ДР на Наредба №Н-18/2006, §1, т. 19. Наредба №Н-18, Приложение № 29. ОТНОСНО: обхвата на понятието „софтуер за управление на продажби в търговски обект“ по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на понятието „управление на продажбите“ по смисъла на Наредба

право на приспадане на данъчен кредит по договор за наем с уговорен срок на плащане след датата на регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № М-24-35-12Дата: 17.06.2020 год. ЗДДС, чл. 25, ал. 4; ЗДДС, чл. 25, ал. 5; ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, чл. 68, ал. 2; ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1; ЗДДС, чл. 74, ал. 3. ОТНОСНО: право на приспадане на данъчен кредит по договор за наем с уговорен срок на плащане

данъчно третиране пореданаЗКПО на допълнителни вноски в капитала на дружество но реда на чл.134 от ТЗ.

Изх. № 26-K-17Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Относно:данъчнотретиранепо реда на ЗКПОнадопълнителни вноски в капитала на дружество но реда на чл.134 от ТЗ.В ЦУ на НАП са получени Ваши писма с №26-К-17 от 29.05.2007г., в които се поставят въпроси, свързани с данъчното третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на допълнителни вноски в капитала

Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС

Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДСВъввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОДОП »- гр., с което е изложена следната фактическа обстановка:Дружество притежава ведомствена бензиностанция, както и цистерна за превоз на горива.В тази връзка и предвид

КСО, чл.4, aл. 3, т. 2,КСО, чл.4, aл. 6,КСО, чл.6, aл. 8,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 2

5-23-22-345/19.03.2014 г.чл. 4, ал. 3, т. 2и чл. 4, ал. 6, чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:Физическо лице упражнява трудова дейност като едноличен търговец. От 2011 г. самоосигуряващото се лице е пенсионер и не

Приложение на чл.24, ал.2 от ЗДДС

5_306 / 29.05.2008ЗДДС, чл.24, ал.2Относно: Приложение на чл.24, ал.2 от ЗДДСВъв връзка с подаденото от Вас писмо с вх. № 53-02-306/07.05.2008г. по описа на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. ….., Ви уведомяваме следното:В запитването е изложена следната фактическа обстановка – българската фирма е посредник на испанска фирма, във връзка с доставка и

режима на облагане с ДДС на доставките на електронни услуги

Изх. № 24-30-48Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………ОТНОСНО: режима на облагане с ДДС на доставките на електронни услуги УВАЖАЕМА Г-ЖА ……………,По повод на Ваше писмено запитване до Дирекция ..ОУИ“ – гр. ……………., препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (вх.№ 24-30-48 от …….2007 г), Ви уведомявам за следното:Във връзка с формулираните от Вас принципни въпроси

общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).

Изх. № 20-00-47329.12.2016 г.ЗДДС – ППЗДДС – чл.5, ал.1чл.12, ал.1 чл.79, ал.2, т.4чл.21, ал.1 и ал.2чл.21, ал.5, т.1чл.114, ал.4чл.116, ал.3 и ал.5чл.125, ал.2В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-473/08.11.2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).Фактическата обстановка, изложена в запитването,

Scroll to Top