fbpx

данъчно третиране на транзакциите, възникващи във връзка със събирането на „цена за задължение към обществото“ от търговците към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС)

Изх. № 24-39-61
Дата: 07.12.2018 год.
ЗДДС, чл. 26;
ЗКПО, чл. 25.

ОТНОСНО: данъчно третиране на транзакциите, възникващи във връзка със събирането на „цена за задължение към обществото“ от търговците към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС)

Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. №24-39-61/14.06.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на „Е“ ЕАД (Дружеството) е търговия с електрическа енергия, включително набавянето на първична енергия и нейни деривати. За осъществяване на тази дейност Дружеството има издадена лицензия от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ) крайните клиенти на пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени са задължени да плащат „цена за задължения към обществото“, която се определя всяка година от КЕВР и се изчислява на база потребената електрическа енергия.
Въвеждането на този ценови елемент „задължение към обществото“ по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ е в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 от същия закон. Съгласно чл. 35 от ЗЕ енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложените им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда, енергийна ефективност и др.
На основание чл. 100, ал. 4 от ЗЕ (в сила до 30.06.2018 г.) всички търговци, включително Дружеството, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, заплащат на „Националната електрическа компания“ ЕАД (НЕК), в качеството ? на Обществен доставчик определената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ „цена за задължения към обществото”. Въпросната цена търговците на електрическа енергия събират от своите крайни клиенти на свободния пазар, присъединени към електроенергийната система на Република България и заплащат на НЕК по цена в лева на консумиран от тях MWh по методика одобрена от КЕВР (Методика за компенсиране на разходите по чл. 35 от ЗЕ и за разпределение на тези разходи между крайните клиенти присъединени към електроенергийната система методика за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между всички крайни клиенти), за което НЕК издава фактура с начислен 20% ДДС.
Със Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика (ЗИДЗЕ, обнародван в ДВ бр.38/08.05.2018 г.) е въведена нова разпоредба на чл. 36д, ал. 1, т. 7 (в сила от 24.07.2018 г.), в която е предвидено приходите от цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ да постъпват в приход на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС).
Съгласно чл. 36ж, ал. 1 от ЗЕ фактурираните средства от цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 се внасят във фонда от:
1. търговец, производител, оператор на организиран борсов пазар и доставчик от последна инстанция, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система;
2. краен снабдител, който сключва сделки по регулирани цени с крайни клиенти;
3. оператор на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи за потребената електрическа енергия за технологични разходи.
Средствата се внасят до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят и се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане съгласно чл. 36ж, ал. 2 от ЗЕ.
Във връзка с описаната в запитването Ви фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Цената, определена в чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, участва ли в данъчната основа на доставката на електрическа енергия от Дружеството към крайните клиенти и съответно подлежи ли на облагане с данък върху добавената стойност?
2. Транзакцията между Дружеството и ФСЕС попада ли в обхвата на 3ДДС?
3. Какъв документ следва да издаде ФСЕС за превеждане на суми по чл. 36д, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в сила от 24.07.2018 г., във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 17 от с.з., за да бъдат признати тези разходи за данъчни цели?
С оглед изложеното в писмото и относимите нормативни разпоредби, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по зададените въпроси:
По първи и втори въпрос:
По отношение на данъчното третиране по ЗДДС на изплащането на премии по силата на ЗЕ на производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници и високоефективна комбинирана енергия е изразено становище на заместник изпълнителния директор на НАП в писмо изх.№91-00-126/06.08.2018 г. по описа на ЦУ на НАП, копие на което е приложено към настоящия отговор. В раздел V, т. 3 от цитираното писмо се съдържа отговор на първия поставен въпрос, а в раздел VI се съдържа отговорът на втория поставен от Вас въпрос.
По трети въпрос:
Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство. Поради това запитването Ви беше изпратено за становище до дирекция „Данъчна политика” при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерството на финансите е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство. Изразено е следното становище:
„В ДВ. бр. 38 от 08.05.2018 г. и в сила от 01.07.2018 г. са приети промени в ЗЕ. Същите предвиждат „цена за задължения към обществото” вече да не се превежда към Обществения доставчик на електроенергия, а сумите да се отчисляват към ФСЕС.
Фонд „Сигурност на Електроенергийната система“ е създаден със ЗE. Съгласно чл. 36б от същия закон ФСЕС се създава за управление на средствата за покриване на разходите:
1. извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а и 94 от ЗЕ, определени с решение на комисията, включително за минали регулаторни периоди;
2. за предоставяне на премия на производител по чл. 162a от ЗЕ и производител с обект с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници, определена с решение на комисията, включително за минали регулаторни периоди.
Съгласно чл. 36б, ал. 3 от ЗЕ, фондът е юридическо лице със седалище София. Средствата на фонда се събират от:
– вноски във фонда в размер 5 на сто, които ежемесечно правят:
1. производителите на електрическа енергия от приходите от продадената електрическа енергия без ДДС, а за тези, които получават премия по чл. 162а и по Закона за енергията от възобновяеми източници и от приходите от нея без ДДС;
2. търговците, които внасят електрическа енергия от приходите от внесената и продадена на пазара в страната електрическа енергия без ДДС;
3. операторът на електропреносната мрежа от приходите за достъп и пренос на електрическа енергия без МС;
4. операторите на газопреносни мрежи от приходите от достъп и пренос на природен газ без ДДС;
5. операторите на съоръжения за съхранение на природен газ от приходите от достъп и съхранение на природен газ без ДДС;
– и други, подробно описани в чл. 36д от ЗЕ. Един от източниците на финансиране на фонда са приходите от цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17, т.е. „цена за задължение към обществото”.
Във връзка с горното и съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по същия закон. Съгласно чл. 36з. от ЗЕ вноските по чл. 36е, ал. 1 и средствата по чл. 36б, ал. 1, т. 7 („цената за задължение към обществото”) са публични държавни вземания, които подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на фонда. Средствата и операциите на фонда се включват в консолидираната фискална програма като средства и операции на други икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и не са част от държавния бюджет. Събраните от фонда средства не могат да бъдат прихващани и са несеквестируеми. Съгласно чл. 6, ал. 7 от ЗСч при плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане. В тази връзка дирекция „Данъчна политика“ изразява становище, че съгласно счетоводното законодателство не е необходимо издаване на конкретен първичен документ, с цел документиране на стопанската операция доколкото се извършва плащане към държавен орган на публично държавно вземане, установено със закон.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Становище (копие) на зам.-изпълнителния директор на НАП с №91-00-126/06.08.2018 г. по описа на ЦУ на НАП – 1 екземпляр, 7 листа;

зАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
(алЕКСАНДЪР георгиев)

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

ЗДДС, чл.27,ЗДДС, чл.79

Изх.№ 53-02-232 от2011 г.чл.27 , чл.79 от ЗДДСВ запитването не е посочена конкретна фактическа обстановкаВъпросът, който е поставен в запитването е: 1.Следва ли да се прави корекция на ползван данъчен кредит при обезценка на стоки, т.е. дължи ли се ДДС на разликата между отчетната цена и нетната реализируема стойност /стойността след обезценката/?Предвид гореизложеното и съобразявайки

КСО, чл.9, aл. 5,КСО, чл.9, aл. 3, т. 2

5_53-02-275/08.09.2009г.КСО, чл.9, ал.3, т.2, чл.9, ал.5Фактическа обстановка: лице е възстановено от съда.Въпроси: 1. Дължат ли се ЗОВ върху изплатеното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и за чия сметка?2. следва ли да се подаде декларация образец 1 и с какъв код?На основание чл.225, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, при незаконно уволнение работникът или служителят

ЗДДС, чл.68,ЗДДС, чл.69,ЗДДС, чл.70

2_2142/06.08.2008г.ЗДДС чл.68, 69 и 70 от ЗДДС.Във Ваше писмено запитване, заведено в Дирекция ”ОУИ”…………… при ЦУ на НАП с вх.№……………… e поставен въпроса ще бъде ли възстановен ДДС при закупуване на автомобил с места 6+1, който ще бъде използван за дейността Ви като земеделски производител.Предвид действащата нормативна уредба изразяваме следното принципностановище, като приемаме, че физическото

№ 249/09.04.2019 г.

№ 249/09.04.2019 г. ЗДДФЛ; чл.50, ал.1ЗДДФЛ; чл.50, ал.9ЗДДФЛ; чл.43, ал.8ЗДДФЛ; чл.48, ал.3 Отправили сте писмено запитване свързано с приложението на разпоредбите на ЗДДФЛ. Описали сте следната фактическа обстановка: Физическото лице …., притежаващ ЕТ „А“ с ЕИК ….., регистриран по ЗДДС, е починало на 19.12.2018г. На същата дата по банковата сметка на търговеца е постъпила сума

облагане по ЗДДС на отпадъци

ОТНОСНО: облагане по ЗДДС на отпадъци Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-. свх. № ….. от 09.07.2010г. е изложена следната фактическа обстановка:Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Предстои сключване на договор за разрушаване на стара сграда, като е предвидено разрушаването да се извърши с машини и работници на дружеството и разходите за гориво

прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. №53-00-16830.09. 2016 г.чл. 21, ал. 2от ЗДДС, чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, чл. 21, ал. 4, т. 4, б. „а“ от ЗДДС, чл. 21, ал. 5, т. 2, б. „а“ от ЗДДСВ дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-00-168/21.07.2016 г. относно прилагането на разпоредбите

прилагане разпоредбите на данъчното и осигурително законодателство при предоставяне на еднократна помощ при раждане на дете под формата на предплатена карта за пазаруване – Compliments Card

Изх. № 26-С-183Дата: 08.11.2018 год. ЗКПО, чл. 204, ал. 1, т. 2; ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1; ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 11; КСО, чл. 4, ал. 1; КСО, чл. 4, ал. 2; КСО, чл. 6, ал. 2; КСО, чл. 6, ал. 3; КСО, чл. 6, ал. 12. ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на данъчното и

данъчно третиране на получено авансово плащане във връзка с вътреобщностна доставка съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност

3_1594/31.05.2010г.Относно: данъчно третиране на получено авансово плащане във връзка с вътреобщностна доставка съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност Според изложеното в запитването дружество получава авансово средства от контрагент от Европейския съюз за бъдеща вътреобщностна доставка (ВОД). Предвид изложеното се поставят следните въпроси:1. За получения аванс следва ли да се издаде фактура и

Scroll to Top