Изх. № 24-39-38
Дата: 22.05.2019 год.
ЗДДС, чл. 7, ал. 2;
ЗДДС, чл. 12;
ЗДДС, чл. 53, ал. 1;
ЗДДС, чл. 173, ал. 5;
ППЗДДС, чл. 45;
Регламент № 282/2011, чл. 2.
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка на ново превозно средство (нов лек автомобил), по която получател е служител на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП и прието с вх. № 24-39-38 от 28.02.2019 г., е представена следната фактическа обстановка:
Физическо лице, с постоянен адрес в България, е било представител на Република България в централата на Европол в Хага, Нидерландия, за периода от м. август 2015 г. до 15.09.2018 г. След посочената дата лицето започва работа в Европол като служител на организацията.
Лицето възнамерява да закупи от България нов лек автомобил, който да бъде транспортиран до Хага и да бъде използван от същото по време на престоя му в Нидерландия. Автомобилът няма да бъде регистриран и използван в България, а веднага след закупуването му от съответния дилър ще бъде транспортиран по подходящ начин до Нидерландия, където ще бъде използван от лицето в рамките на следващите близо девет години.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Следва ли сделката по закупуване на нов лек автомобил в България да се счита като вътреобщностна доставка по смисъла на ЗДДС до държава членка на Европейския съюз?
2. Следва ли сделката да се счита за освободена от данък върху добавената стойност, респ. да се приложи данък върху добавената стойност с нулева ставка, респ. да се приложи друг данъчен режим, в резултат на което купувачът няма да заплаща данък върху добавената стойност при самата покупка на лекия автомобил?
3. При положителен отговор на първите два въпроса – какви специфични правила следва да бъдат изпълнени, респ. какви документи следва да бъдат съставени при самото закупуване на лекия автомобил и неговото транспортиране до Нидерландия, за да бъде валидно освобождаването от заплащане на данък върху добавената стойност?
4. След окончателното приключване на работата на лицето в Европол и връщането на същото в България, ще трябва ли да бъдат заплащани някакви данъци и такси за използвания от лицето в Нидерландия лек автомобил, за да може същият да бъде използван в България?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
По първи, втори и трети въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Доколкото доставката на нов лек автомобил, с място на изпълнение на територията на страната, не попада в обхвата на освободените по Глава четвърта от ЗДДС доставки, същата е облагаема по смисъла на чл. 12 от същия закон и за нея на основание чл. 66 от закона, доставчикът следва да начисли данък върху добавената стойност със ставка на данъка 20 на сто.
На основание чл. 173, ал. 5 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната на стойност над 400 лв., по които получатели са институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения със съответните институции на Европейския съюз.
Европол е създаден с Решение 2009/371/ПВР на Съвета като образувание на Съюза, финансирано от общия бюджет на Съюза, за подкрепа и засилване на действията на компетентните органи на държавите членки и взаимното им сътрудничество за предотвратяване и борба с организираната престъпност, тероризма и други форми на тежка престъпност, засягащи две или повече държави членки.
Европол е правоприлагащата агенция на Европейския съюз, чиято задача е да допринесе за по-голяма безопасност в Европа, като подпомага правоприлагащите органи в страните от Съюза. Агенциите на Европейския съюз са децентрализирани органи на Европейския съюз, различни от институциите му, чието учредяване и статут се определят посредством регламент. Агенциите се учредяват с цел изпълняване на определени задачи, свързани с управлението на програмите на Общността. Всяка отделна агенция е самостоятелно юридическо лице.
В чл. 63 „Привилегии и имунитети“ от Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (Регламент (ЕС) 2016/794) е регламентирано, че:
1. По отношение на Европол и персонала на Европол се прилага Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен към ДЕС и към ДФЕС.
2. Привилегиите и имунитетите на служителите за връзка, както и на членовете на семействата им, се определят чрез споразумение между Кралство Нидерландия и другите държави-членки. В това споразумение се предвиждат привилегиите и имунитетите, които са необходими за доброто изпълнение на задачите на служителите за връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 343 от ДФЕС Съюзът се ползва на територията на държавите членки с привилегии и имунитети, необходими за изпълнението на неговите задачи при условията, определени в Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз от 8 април 1965 г.
Съгласно предвиденото в чл. 1 от Споразумението за прилагане на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности в Република България (Споразумение) органите на Република България предоставят на институциите на Европейските общности пряко освобождаване от данък върху добавената стойност и всички други мита и данъци върху стоките и услугите, които институциите на Европейските общности придобиват за свое служебно ползване. Видно от цитирания текст на чл. 1 от Споразумението, предвиденото освобождаване от данък върху добавената стойност, би било относимо за случаите, при които институциите на Европейските общности придобиват стоки и услуги за свое служебно ползване.
Предвид гореизложеното и доколкото в конкретния случай е налице доставка на стока, по която получател е физическо лице, служител в Европол, т.е. същата не представлява стока, която се придобива от институция на Европейския съюз за служебно ползване, считам, че разпоредбата на чл. 173, ал. 5 от ЗДДС е неприложима и при това обстоятелство следва да се приложи ставка на данъка върху добавената стойност 20 на сто за доставката.
„Нови превозни средства“, по смисъла на § 1, т. 17, б. „в“ от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, са моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия:
аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6 месеца, считано от датата на първата им регистрация, или
бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.
Вътреобщностна доставка на стока, по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗДДС е доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7 от закона, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2 от ЗДДС. Доколкото доставката на ново превозно средство не попада в обхвата на освободените по Глава четвърта от закона доставки, същата е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Предвид това вътреобщностната доставка на ново превозно средство (нов лек автомобил) е облагаема с нулева ставка на данъка.
Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки са посочени, в чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Съгласно чл. 45 от ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. документ за доставката:
б. „а“ фактура за доставката,
б. „в“ документ по чл. 168, ал. 8 от закона – когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона доставката;
2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;
б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
В случаите, в които доставчикът разполага с необходимите документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка на новото превозно средство (новия лек автомобил) по чл. 45 от ППЗДДС, същият може да приложи нулева ставка на данъка за доставката на новия автомобил, по която получател е физическото лице, работещо в Европол. В този случай, съгласно чл. 2, пар. 1, б. „б“, бб. „ii“ във връзка с чл. 20 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), ще е налице облагаемо вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на Нидерландия. В тази връзка и с оглед данъчното третиране на придобиването на новия лек автомобил следва да се запознаете със съответните разпоредби на нидерландското законодателство.
Съгласно чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011) не пораждат вътреобщностни придобивания по смисъла на чл. 2, пар. 1, б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО:
а) преместването от данъчно незадължено лице на ново превозно средство при смяна на местоживеенето, при условие че освобождаването, предвидено в чл. 138, пар. 2, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, не е могло да бъде приложено при доставката;
б) връщането от данъчно незадължено лице на ново превозно средство в държавата-членка, от която му е доставено първоначално с освобождаване по чл. 138, пар. 2, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО.
Както е видно, горните разпоредби предполагат, че новото превозно средство следва да е придобито преди да се осъществи неговото преместване в друга държава членка на Европейския съюз. В случая, изложен в запитването, единствено в случай на придобиване на територията на страната на нов лек автомобил, за доставката на който доставчикът е начислил данък върху добавената стойност и последващото му преместване в друга държава членка, е приложима разпоредбата на чл. 2, б. „а“ от Регламент № 282/2011, съответно придобиването в държава членка на преместването на автомобила е извън обхвата на данъка върху добавената стойност.
По четвърти въпрос:
При последващото транспортиране на лекия автомобил от Нидерландия до България следва да се има предвид, че при изпращането му от там, следва да се спазва съответното законодателство в Нидерландия. При пристигането на автомобила на територията на страната, доколкото същият няма да попада в обхвата на § 1, т. 17, б. „в“ от ДР на ЗДДС, то няма да е налице вътреобщностно придобиване и не следва да се начислява данък върху добавената стойност. Дори и при връщането на лекия автомобил, същият да се определя като „ново превозно средство“, то по силата на чл. 2, б. „б“ от Регламент № 282/2011, ако автомобилът е доставен в Нидерландия от България с освобождаване по чл. 138, пар. 2, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО (т.е. за доставката на автомобила, по която получател е физическото лице, са приложени разпоредбите за вътреобщностна доставка), няма да е налице вътреобщностно придобиване, за което да бъде начисляван данък върху добавената стойност.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/