ОТНОСНО: Данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на получени услуги от българско данъчно задължено лице, регистрирано по данък върху добавената стойност (ДДС) и в друга държава членка
В Дирекция ОДОП ….. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-123 от 13.05.2020 г., относно данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на получени услуги от българско данъчно задължено лице под ДДС номера му, издаден в друга държава членка.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице е регистрирано по ДДС и в Италия след достигнат праг. Дружеството няма обект на територията на същата държава членка.
Българската фирма е получила фактури за услуги, както следва:
-от италиански контрагент за реклама, маркетинг и логистика, свързани с дейността на дружеството в Италия, като във фактурата е посочен италианския ДДС номер на българското данъчно задължено лице;
-от български контрагент за куриерски услуги на територията на Италия и свързани с дейността на дружеството там, в която е посочен отново ДДС номера на българската фирма, издаден в Италия; във фактурата не е начислен данък.
Във връзка с изложеното по-горе, сте поставили следния въпрос:
Как следва да се отчетат получените фактури от българското дружество за целите на ЗДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
По смисъла на чл.21, ал.2 от материалния закон, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Тъй като в горецитираното писмо изрично сте посочили, че българското юридическо лице, което представлявате, няма обект на територията на другата държава членка, мястото на изпълнение на получените от лицето рекламни, маркетингови, логистични и куриерски услуги е мястото, където същото е установило независимата си икономическа дейност. Предвид това обстоятелство и във връзка с изложеното по-горе, мястото на изпълнение на получените от българското данъчно задължено лице услуги, както от италианския контрагент, така и от българския, е мястото, където то е установило независимата си икономическа дейност – територията на нашата страна.
По силата на чл.82, ал.2, т.3 от Закона за данък върху добавената стойност, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и същата е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато същият е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от закона.
На основание чл.86, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъкът на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за съответния данъчен период; и посочи същият документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Във връзка с изложеното по-горе, по фактурата за получените рекламни, маркетингови и логистични услуги от представляваното от Вас дружество, издадена от данъчно задължено лице – доставчик, който е установен на територията на Италия, които услуги са облагаеми, данъкът е изискуем от лицето – посочено като получател и което е длъжно да издаде данъчен документ – протокол с реквизитите по чл.117, ал.2 от закона, с който да начисли дължимия данък върху добавената стойност.
Тъй като получените от представляваното от Вас данъчно задължено лице услуги не попадат сред тези, регламентирани в Глава трета от материалния закон доставки, облагаеми с нулева ставка на данъка, съгласно чл.66, ал.1, т.1 от закона, приложимата в тази хипотеза ставка е 20 на сто.
Протоколът с реквизитите по чл.117, ал.2 от ЗДДС следва да намери отражение в дневника за продажби за съответния данъчен период, през който е издаден, както следва:
-В колона № 14 – „данъчната основа на получените доставки по чл.82, ал.2-5 от закона“;
-В колона № 15 –„начислен данък върху добавената стойност (ДДС) за ВОП и доставки по кол.14“.
Размерът на данъка следва да бъде включен при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл.125 от закона.
По отношение на получените куриерски услуги от българския контрагент, Ви обръщам внимание на разпоредбата на чл.82, ал.1 от материалния закон, съгласно която, данъкът е изискуем от регистрирано по същия закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал.4 и ал.5 от същата правна норма. В случая на запитването, когато българският контрагент – доставчик на куриерски услуги е регистрирано по ЗДДС лице и доставката е облагаема (каквито са получените куриерски услуги), данъкът за същата доставка е изискуем от доставчика, а не от получателя по същата.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.