Изх. № 24-37-49
Дата: 04.01.2019 год.
ЗКПО, чл. 92
ОТНОСНО: Данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на получени субсидии от църкви от Държавен фонд „Земеделие”
Във Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. №24-37-49/25.10.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Църковните настоятелства са получили субсидии от Държавен фонд „Земеделие” по ПРСР 2014 – 2020 г., подмярка 7.6. Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата. Църквите и манастирите, получили тези средства, ги използват изцяло за такива инвестиции, по правилата на Наредба №6/28.03.2016 г. за прилагане на подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. на Министерството на земеделието и храните (Наредбата).
Пояснено е, че църквите не са получавали приходи от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.
Във връзка с описаната в запитването Ви фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Следва ли субсидиите, получени от църкви и манастири по мярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 г. – 2020 г., да се третират като приход по смисъла на ЗКПО и подлежат ли на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 92 от закона?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по зададения въпрос:
Съгласно чл. 14 от Законa за вероизповеданията (ЗВ) религиозните общности могат да придобиват статут на юридическо лице при условията и по реда на този закон. По решение на централното ръководство и според устава на съответното вероизповедание местните поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд по седалището им (чл. 20 от ЗВ).
Вероизповеданията и техните поделения, придобили статут на юридическо лице въз основа на ЗВ, могат да упражняват законно дейността си, както и всички предоставени им от закона права.
Местните юридически лица, в т.ч. вероизповеданията, учредени по реда на българското законодателство, са определени като данъчно задължени лица по реда на ЗКПО съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т.1 на закона. Тези лица се облагат за печалбата от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество с оглед нормата на чл. 1, т. 2 от ЗКПО.
От посоченото дотук е видно, че регистрираното по надлежния ред вероизповедание се облага с корпоративен данък, когато извършва сделки, посочени в чл. 1 от ТЗ. Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно. Като се има предвид това, за да се определи една дейност, осъществявана от вероизповедание, като търговска/стопанска, е необходимо да се вземат предвид следните възприети в данъчната практика примерни критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба или в частен интерес на юридическото лице;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Съгласно нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗВ регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди, като по силата на ал. 2, тези сделки не се определят като търговски по смисъла на ТЗ.
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗВ държавата може да подпомага и насърчава регистрираните по този закон вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно- лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения при условия и по ред определен в съответните специални закони.
В описания случай църквите са получили средства по ПРСР 2014 г. – 2020 г., финансирана от Европейския съюз под формата на финансова помощ, предоставена от ДФ „Земеделие” при спазване на определени условия за разходването им.
Съгласно чл. 4 от Наредбата по подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата” от ПРСР се предоставя финансова помощ за следните допустими за подпомагане дейности: възстановяване, реставрация, ремонт и/или реконструкция на сгради с религиозно значение, в т.ч. и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства.
Финансовата помощ се предоставя в рамките на наличните средства по ПРСР 2014 г. – 2020 г. под формата на възстановяване на действително направени и платени допустими разходи (чл. 9 от Наредбата).
В запитването е посочено, че в Църква „Въведение Богородично” и в Църква „Света Троица“ гр. ……., субсидиите изцяло са изразходвани за дейностите, посочени като допустими по мярка 7.6. Това условие отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, а именно че финансовата помощ е в размер 100 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи за проекти, които след извършване на инвестицията не генерират нетни приходи.
В случая от ДФ „Земеделие” са възстановени разходи на църковното настоятелство за извършените дейности по възстановяване на църквите съгласно подмярка 7.6. от ПРСР 2014 г. – 2020 г., от което следва, че не са налице приходи от сделки по чл. 1 от ТЗ.
Предвид изложеното считам, че Църква „Въведение Богородично” гр. …….. и Църква „Света Троица“ гр. ……… не дължат корпоративен данък и не следва да подават годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО във връзка с получените средства по ПРСР.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап
(АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ)