Изх. № 24-38-29
Дата: 28.12.2018 год.
ЗДДС, чл. 26;
ЗКПО, чл. 25.
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на изплащане на премии на производители на енергия от възобновяеми източници
Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. №24-38-29/21.06.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на „Е“ ЕООД (Дружеството) е производство и продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, за което притежава лиценз от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за производство на електрическа енергия с номер ……/ 21.05.2012 г., като произвежда електроенергия от осем ветроенергийни съоръжения.
Преди промените в Закона за енергетиката (ЗЕ) дружеството продава на Обществения доставчик произведената електрическа енергия по преференциална цена, фиксирана в лева за киловат час, определена от КЕВР. Фиксираната преференциална цена за електрическата енергия от възобновяеми източници обичайно е по-висока от цената на пазара на електрическата енергия.
След влизането в сила на измененията в ЗЕ (01.07.2018 г.) се променя схемата на насърчаване на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници по отношение на производителите, с обекти с обща електрическа инсталирана мощност 4 MW и над 4MW, какъвто е и обектът на дружеството. Според новата схема, тези производители продават произведената от тях електрическа енергия на организиран борсов пазар (в случая Българската независима енергийна борса или БНЕБ), като в допълнение към сумата, получена от продажбата на енергията на борсата, се прибавя и премия от Фонд „Сигурност на енергийната система“ (ФСЕС). Премията се определя ежегодно от КЕВР в срок до 30 юни като разлика между определената до влизането в сила на ЗИДЗЕ преференциална цена, съответно актуализираната преференциална цена на обекта, и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, в зависимост от първичния енергиен източник. Винаги ще има разлика между „прогнозната пазарна цена“ и „борсовата цена“, по която е сключена сделката на борсата.
Във връзка с описаната в запитването Ви фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране по ЗДДС на полученото от производителите на електрическа енергия (в частност от дружеството) финансиране под формата на премия, респективно трябва ли да се увеличи данъчната основа на доставката на електрическа енергия?
2. Какво е данъчното третиране по ЗКПО на приходите от „премии“ за количествата произведена електрическа енергия от възобновяеми източници до размера на определеното нетно специфично производство, което би могло да има ефект на понижение на единичните цени, съответно по-ниски приходи, спрямо приходите, отчитани досега на база на прилаганата преференциална цена?
С оглед изложеното в писмото и относимите нормативни разпоредби, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по зададените въпроси:
По първи въпрос:
По отношение на данъчното третиране по ЗДДС на изплащането на премии по силата на ЗЕ на производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници и високоефективна комбинирана енергия е изразено становище на заместник изпълнителния директор на НАП в писмо изх.№91-00-126/06.08.2018 г. по описа на ЦУ на НАП, копие на което е приложено към настоящия отговор.
По втори въпрос:
Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство. „Е” ЕООД прилага Международните счетоводни стандарти (МСС), като приложима счетоводна база за изготвяне и представяне на годишните финансови отчети.
Във връзка с аналогичен въпрос е изпратено запитване до дирекция „Данъчна политика“ при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерството на финансите е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство. Изразено е следното становище:
„Счетоводството в България се осъществява при спазване разпоредбите на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. МСС се основават на Концептуалната рамка, която разглежда концепциите, стоящи в основата на информацията, представяна във финансовите отчети с общо предназначение. Концептуалната рамка е издадена през септември 2010 г. и е разработена на базата на предишните Общи положения за изготвянето и представянето на финансови отчети. Фундаменталните качествени характеристики на полезната финансова информация, представяна във финансовите отчети, са уместност и достоверно представяне. За да бъде едно представяне достоверно, то трябва да бъде пълно, неутрално и да не съдържа грешки.
За да се признае в отчета за финансовото състояние или в отчета за печалбата или загубата ефектът от едно събитие, то трябва да отговаря на критериите за признаване, тоест една позиция трябва да бъде призната, ако отговаря на понятието елемент на финансовия отчет и ако е вероятно предприятието да получи в бъдеще икономически изгоди и има цена или стойност, която може да бъде надеждно оценена. Оценката на степента на несигурност, свързана с потока на бъдещи икономически изгоди, се прави на базата на доказателства, съществуващи към момента на изготвяне на финансовите отчети. Например, когато е вероятно, че вземанията, дължими на предприятието, ще бъдат платени, тези вземания следва да се признаят като актив. Също така трябва да се има предвид, че финансовите отчети се изготвят на база на счетоводния принцип на начисляването, при който ефектите от сделките и събитията се признават в момента на тяхното възникване, а не когато бъдат платени, и се отразяват в счетоводните записи и се отчитат във финансовите отчети за периодите, за които се отнасят.
На основание гореизложеното считаме, че дружеството следва да признае приход до размера на реално фактурираните суми при продажба на електроенергия на борсата и реалната премия по чл. 33а от ЗЕ, определена с решение на КЕВР. В случай че възникне разлика, т.е. борсовата цена е по-ниска или по-висока от прогнозната пазарна цена, определена от КЕВР, разликата не се осчетоводява.“
В ЗКПО не е регламентирано специално данъчно третиране по отношение на описаните приходи, поради което същите се признават за данъчни цели и участват при формиране на данъчния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Становище (копие) на зам.-изпълнителния директор на НАП с №91-00-126/06.08.2018 г. по описа на ЦУ на НАП – 1 екземпляр, 7 листа;
зАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
(алЕКСАНДЪР георгиев)