Изх. № М-24-38-77
Дата: 30.04.2020 год.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 96;
ЗДДС, чл. 97а, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 8;
ЗДДФЛ, чл. 14, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 26;
ЗДДФЛ, чл. 28;
ЗДДФЛ, чл. 50.
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на доставка, извършвана от платформи като Booking и Airbnb във връзка краткосрочно предоставяне за ползване на апартамент
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № М-24-38-77/06.11.2019 г. е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност от дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Вие живеете и работите в чужбина, но имате апартамент в България и желаете да го отдавате под наем краткосрочно към платформи като Booking и Airbnb. Притежавате електронен подпис. Посочили сте още, че сте в процес на категоризация на апартамента и нямате регистрирано предприятие.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Необходима ли е регистрация по ЗДДС за работа с платформи като Booking, Airbnb?
2. Необходимо ли е да се образува предприятие? Има ли разлика в данъците? Кой е по-икономичният метод?
3. Ако се управлява от разстояние, кои форми (декларации) следва да се попълнят за данък върху доходите от платформите? Какви са сроковете? Има ли някакви облекчения и какви са условията?
4. Има ли и други опции и кои форми (декларации) се попълват?
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. В писмото Ви липсват такива данни. Запитването е поставено изключително общо и е насочено към проучване становището на НАП относно данъчните ефекти във връзка с посочени различни хипотези, и в този смисъл има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. В тази връзка следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище по поставените въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу.
Относно прилагането на ЗДДС
1. Относно характера на доставката, извършвана от платформи като Booking и Airbnb във връзка с краткосрочно предоставяне за ползване на апартамент
Във връзка с краткосрочно предоставяне за ползване на апартамент на територията на страната физическо лице ще използва услуги на доставчици (платформи като Booking, Airbnb), които не са установени на територията на страната. Доколкото в запитването не е посочено друго, приемаме в случая, че доставчикът – платформата извършва услугите от името и за сметка на физическото лице, което предоставя апартамента за краткосрочно ползване.
Доколкото в случая, изложен в запитването, доставчикът (платформи като Booking и Airbnb) чрез платформата осигурява възможността за сключване на договор между физическото лице, което предоставя апартамента за краткосрочно ползване, и потенциалния клиент, считам, че услугата, която предоставя, е услуга по посредничество.
2. Относно характера на доставката, извършвана от физическо лице, свързана с краткосрочно предоставяне за ползване на апартамент
За да бъде определено мястото на изпълнение на доставката на посредническите услуги, извършвани от платформи като Booking и Airbnb, следва да бъде изяснен характерът на услугата, извършвана от физическото лице, предоставящо апартамента – отдаване под наем или настаняване.
Според установената съдебна практика (решения на Съда на Европейския съюз по дела С-174/06 и С-270/09) отдаването под наем по същество се състои в предоставянето на наемателя за уговорен срок и срещу възнаграждение, на правото да държи недвижимия имот като собственик и да отстранява всяко друго лице от упражняването на такова право.
Относно понятието „настаняване”, § 1, т. 45 на ДР на ЗДДС препраща към определението за „основни туристически услуги” съгласно т. 69 от ДР на Закона за туризма (ЗТ). „Основни туристически услуги” по смисъла на § 1, т. 69 от ДР на ЗТ (в сила от 26.03.2013 г.) са настаняване, хранене и транспортиране, а съгласно § 1, т. 12 от ДР на отменения ЗТ „основни туристически услуги“ са нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на законодателството на транспорта. Съгласно указание на министъра на финансите с изх. № УК-2/10.07.2012 г. относно приложението на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01.01.2012 г., за да е налице услуга по настаняване за целите на прилагане на намалената данъчна ставка, е необходимо във всички случаи да е предоставена нощувка, т.е. доставката по настаняване може да включва:
– нощувка;
– нощувка и хранене;
– нощувка хранене и транспортиране.
Считам, че указанието следва да се приложи и за доставки, извършени след 26.03.2013 г. при действието на новия ЗТ, въпреки липсата на „нощувка” в дефиницията за „основни туристически услуги”, съгласно § 1, т. 69 от ЗТ, тъй като целта на „настаняването” е да се предостави нощувка.
В тази връзка считам, че доколкото в случая, изложен в запитването, физическото лице краткосрочно предоставя за ползване – нощувки в апартамент, категоризиран по ЗТ, което предполага и осъществяването на дейности като дневно/периодично почистване, дневна/периодична смяна на чаршафи, 24-часа клиентско обслужване и др., същото предоставя услуги по настаняване по смисъла на чл. 45, ал. 6 от ЗДДС.
3. Относно данъчното третиране, документиране и отчитане на доставката, извършвана от платформи като Booking и Airbnb във връзка с краткосрочно предоставяне за ползване на апартамент, и задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС
3.1. Данъчно третиране на доставката
Съгласно чл. 31а, пар. 3, б. „д“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност посредничество при осигуряване на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционните лагери или на обектите, развити за ползване като къмпинги, ако посредникът действа от името на друго лице и за негова сметка, не е услуга, свързана с недвижим имот. Доколкото предоставените от платформи като Booking и Airbnb услуги по посредничество са свързани с услуги по настаняване, то тези услуги не са свързани с недвижим имот, съответно при определяне мястото на изпълнение на доставка на такива услуги не се прилага чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (транспонирана с разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС).
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение на доставката на услуги са регламентирани с чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от закона мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Съгласно ал. 2 от същата норма мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Съгласно специалната норма на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Определение за независима икономическа дейност е дадено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, е независима икономическа дейност.
В случая, доколкото физическото лице, което предоставя за краткосрочно ползване апартамент, има намерение да извършва дейността системно и срещу възнаграждение, то е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка обстоятелството дали услугата се предоставя по електронен път е ирелевантно, тъй като специалната норма на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС относно услугите, предоставяни по електронен път, е относима, когато получатели на услугата са данъчно незадължени лица. Т.е., в този случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
В конкретния случай, за да се определи мястото на изпълнение на доставката, извършвана от платформи като Booking и Airbnb услуги по посредничество, съответно за да бъде определено лицето-платец на данъка върху добавената стойност, следва да бъде установено дали физическото лице – получател по доставката на посредническите услуги, което живее и работи извън страната, е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
В § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС се съдържа определение на понятието „лице, установено на територията на страната”. Това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.
„Постоянен обект” по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефинирането на понятието „постоянен обект” следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейския съюз (С-168/84; С-190/95; С-231/94; С-260/95), съгласно която под „постоянен обект” следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. Т.е., за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
В хипотезата, изложена в запитването, с оглед преценка дали лицето е установено на територията на страната, следва да се прецени дали същото има постоянен обект на територията на страната. Помещението, което се отдава под наем за настаняване, е предмет на договора, а не технически ресурс, чрез който лицето извършва независима икономическа дейност. Такъв би бил налице, ако лицето разполага на територията на страната с помещение (собствено или наето), от което негов зависим представител управлява имота/имотите му – намира клиенти, организира настаняване, почистване, събира суми за настаняване, заплаща или контролира заплащането на разходите, свързани с ползването на имотите – ток, парно, вода и др. подобни, организира ремонтни работи при необходимост. Доколкото осъществяването на дейност – услуги по настаняване изисква ангажирането на човешки ресурс (почистване, настаняване и др.) и технически ресурс, считам, че е налице постоянен обект на територията на страната. В тази връзка и съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на извършваната от доставчиците (платформи като Booking и Airbnb) доставка на посреднически услуги е мястото, където се намира постоянният обект на получателя по доставката – на територията на страната.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
В случая, изложен в запитването, доколкото доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, а също така и доставчикът (платформи като Booking и Airbnb) не е установен на територията на страната, то данъкът е изискуем от получателя по доставката – физическото лице, което предоставя услугите по настаняване.
3.2. Задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС
Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
Предвид това, че физическото лице получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от него, за същото възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, като задължение за подаване на заявление възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
При регистрация по чл. 97а от ЗДДС, на облагане с данък върху добавената стойност ще подлежат само получените от физическото лице доставки на услуги, като за тях се прилага ставката от 20 на сто. Също така в тези случаи не е налице право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за получените от физическото лице доставки.
3.3. Документиране и отчитане на доставката
За доставката на предоставените от платформи като Booking и Airbnb услуги по посредничество физическото лице, на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, следва да издаде протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем.
Следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 113, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност относно отчитането на доставките в отчетните регистри по ЗДДС. Регистрираните лица на основание чл. 97а от ЗДДС отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от същия закон с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната. Регистрираните лица на основание чл. 97а от ЗДДС могат да не изготвят дневник за покупките. В този случай подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности „нула“ за числовите полета и „интервал“ за символните полета.
4. Задължение за регистрация по чл. 96 от ЗДДС
По отношение определянето на мястото на изпълнение на доставка на услугите по настаняване, извършвани от физическото лице, следва да се има предвид, че съгласно чл. 7, пар. 3, б. „ф“ от Регламент № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност настаняването в хотел, наемът на автомобили, ресторантьорските услуги, превозът на пътници или подобни услуги, които се резервират онлайн, не е услуга, предоставена по електронен път. Мястото на изпълнение при доставката на услуги по настаняване се определя съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “в” от ЗДДС, като мястото на изпълнение е мястото, където се намира недвижимият имот. В този смисъл мястото на изпълнение при доставка по настаняване в случая, изложен в запитването, доколкото апартаментът, който ще се предоставя за краткосрочно ползване, се намира на територията на страната, същата е с място на изпълнение на територията на страната. В тази връзка следва да се има предвид, че тъй като доставките на услугите по настаняване са изключени от приложението на Глава четвърта на ЗДДС, по силата на чл. 45, ал. 6 от същия закон, същите са облагаеми със ставка на данъка 9 на сто съгласно чл. 66, ал. 2 от същия закон и формират облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Относно прилагането на ЗДДФЛ
Редът за облагане на доходите на физическите лица според българското данъчно законодателство зависи до голяма степен от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно. В запитването сте посочили, че живеете в чужбина, но не сте посочили дали сте местно или чуждестранно физическо лице на България за данъчни цели. В тази връзка следва да имате предвид, че на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Доходите от източници в Република България са описани в чл. 8 от ЗДДФЛ, като в ал. 10 от цитираната разпоредба е посочено, че доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната.
От изключително значение във връзка с определяне на данъчното третиране на доходите от отдаване на недвижимото имущество е целта на неговото предоставяне, както и начинът по който се извършва тази дейност. По отношение на предоставянето на недвижимия имот (апартамент) на хотелски принцип следва да се имат предвид и разпоредбите на Закона за туризма (ЗТ), в който в тази връзка настъпиха различни промени, с които настоящето становище е съобразено.
Съгласно чл. 111, ал. 1 от ТЗ (доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани или регистрирани по този закон туристически обекти. В чл. 3, ал. 2, т. 1, б. „в“ от същия закон (изм. и доп., ДВ, бр. 17 от 2020 г.) като туристически обекти са регламентирани местата за настаняване клас В – стаи за гости и апартаменти за гости (самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда, предоставяни на туристи за нощувка – § 1, т. 29 от ДР на ЗТ).
В чл. 113, ал. 1 от ЗТ са визирани лицата, които могат да извършват хотелиерство или ресторантьорство, като в ал. 2 от тази разпоредба (изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) изрично е посочено че хотелиерство в стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато те са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда. В тези случаи стаите за гости и апартаментите за гости, ако не са категоризирани, се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ.
В писмото Ви изрично е посочено, че сте в процес на категоризация на апартамента, от което може да се предположи, че Вие имате намерение да извършвате хотелиерство по реда на цитираните разпоредби. В тази връзка според конкретни специфики относно извършването на дейността е възможно различно данъчно третиране на придобитите доходи.
На основание чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Редът и условията за облагане с патентен данък са определени в глава втора, Раздел VІ от ЗМДТ, а видовете патентни дейности са посочени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ.
На основание чл. 61з от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лицето не е регистрирано по ЗДДС, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
В т. 1 на Приложение № 4 е посочена дейността „Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по ЗТ, като данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗМДТ места за настаняване са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ, където попадат и апартаментите за гости. Тъй като за патентния данък се прилагат правилата на ЗМДТ, конкретният размер се определя от общинския съвет в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.
Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността (чл. 61н от ЗМДТ). Декларацията се подава в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност. Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването ? се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника, а извън тези случаи данъчната декларация се подава в Столичната община.
Доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като само информативно се посочват в Приложение № 7 (образец 2071) на декларацията.
Имайте предвид, че съгласно нормативната уредба за 2019 г. лицата, регистрирани по чл. 97а от ЗДДФЛ, не попадаха в обхвата за облагане с патентен данък.
В случай че не са налице условията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ и физическото лице извършва хотелиерска дейност чрез предоставянето на апартамент за настаняване на турист, е необходимо да се има предвид следното:
На основание чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски услуги, а според чл. 2, т. 3 от същия закон не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Въпреки направеното уточнение в чл. 113, ал. 2 от ЗТ че хотелиерство в стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ, тази дейност в ТЗ е посочена като търговска извън случаите когато те са част от обитаваното от лицето жилище в жилищна сграда.
Предвид това за извършваната търговска дейност при формирането на облагаемия доход приложение ще намерят разпоредбите на чл. 26 от ЗДДФЛ. На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26, ал. 1 – 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е. за данъчни цели лицето следва да се облага като едноличен търговец, прилагайки разпоредбите на ЗКПО, независимо че няма съответната търговска регистрация.
Годишната данъчна основа се формира по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ, а на основание чл. 48, ал. 2 от същия закон тези доходи се облагат с 15 на сто данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.
Доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, задължително се декларират в годишната данъчна декларация чл. 50 от същия закон, като се посочват в Приложение № 2 (образец 2021) на декларацията за съответната година.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/