данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дейност, извършвана от унгарско дружество в изпълнение на проект „Развитие на интегриран градски транспорт – гр. П.“

.
3_2142/30.11.2018 г.

ЗДДС, чл. 17, ал. 4;
ЗДДС, чл. 25, ал. 4 и ал. 7;
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 2;
ЗДДС, чл. 95, ал. 1
ЗДДС, чл. 117, ал.1, т. 1 и ал. 3;
ЗДДС, § 1, т. 10 и т. 11 от ДР

ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дейност, извършвана от унгарско дружество в изпълнение на проект „Развитие на интегриран градски транспорт – гр. П.“

Според изложеното в запитването, Община П. е провела открита процедура с предмет „Внедряване на Система за видеонаблюдение, в т.ч. проектиране, доставка, внедряване, строителство и авторски надзор“ в изпълнение на проект „Развитие на интегриран градски транспорт – гр. П.“, по процедура BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“, приключила с Решение № РД-……./…….2018 г. на кмета на Община П. за определяне на изпълнител. Решението е обжалвано пред КЗК и ВАС и към настоящия момент е влязло в сила. Във връзка с това Община П. е отправила покана на ……2018 г. до избрания изпълнител за сключване на договор.
Избраният изпълнител Обединение „П. 2017“, с участници в него „Т. Унгария“ АД – водещ партньор с идентификационен номер по ДДС – HU…….. и „М“ ООД с идентификационен номер по ДДС – HU…….., в ценовата си оферта е предложил цени с ДДС и без ДДС съгласно Приложение № 3 от документацията за видовете дейности.
Определеният изпълнител не е българско дружество и няма регистрация по ЗДДС в РБългария. От представената информация и документи по процедурата за подбор съгласно ЗОП не се идентифицира с регистрация по ДДС и в Република Унгария.
Дейностите проектиране, СМР и авторски надзор, както и дейността въвеждане (внедряване) в експлоатация на системата ще се изпълняват на територията на страната от Обединение „П. 2017“. В бюджета на проект „Развитие на интегриран градски транспорт – гр. П.“ ДДС е невъзстановим, но допустим разход за възстановяване по линия на ОПРР. Допълнително бе уточнено, че внедряването на системата за видеонаблюдение, в изпълнение на проекта, няма да бъде свързано с последващи доставки, извършвани от общината.
Посочено е, че, видно от информация от сайта на НАП, не е вътреобщностна доставка доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика, поради което доставката на машини, съоръжения, оборудване, нематериални активи за системата за видеонаблюдение не би следвало да се определя като вътреобщностна доставка, която е с нулева ставка на данъка.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Дейностите за инженеринг (проектиране, СМР и авторски надзор), които ще се изпълняват на територията на страната, освободени ли са от ДДС или не?
2. Трябва ли договорът с изпълнителя да бъде сключен с ДДС при положение, че Обединение „П. 2017“ не е регистрирано по ЗДДС или същият следва да бъде сключен с ДДС само за част от дейностите?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 98 от 27 ноември 2018 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр.58 от 13 юли 2018г.) е изразено следното становище:
За целите на данъчното третиране по ЗДДС на извършваните доставки е от съществено значение да се определи основната доставка – дали същата е с предмет доставка на стока или с предмет доставка на услуга. Характерът на основната доставка определя приложимия режим по ЗДДС на съпътстващите доставки. Съпътстващата доставка, в съответствие с практиката на Съда на ЕС, споделя данъчното третиране на основната (вж. Решение по дело Card Protection Plan C-349/96, т.30). Съдът допълва, че въпреки това „операция, която от икономическа гледна точка се състои от една-единствена доставка, не трябва да бъде изкуствено разделяна на части, за да не се наруши функционалността на системата на ДДС (вж. също Решение по дело C 242/08 Swiss Re Germany Holding, т.51)”. Освен това при определени обстоятелства няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не са независими (вж. Решение по дело Part Service C 425/06, т.51 и Решение по дело RLRE Tellmer Property, C 572/07, т.18). По-конкретно, една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика (вж. Решение по дело CPP, C 349/96, т.30, Решение по дело RLRE Tellmer Property, C 572/07, т.18 и Решение по дело Everything Everywhere, C 276/09, т.24 и 25). Също така Съдът посочва, че за да се определи дали данъчнозадълженото лице извършва за потребителя няколко самостоятелни основни доставки или една-единствена доставка, е необходимо да се търсят характерните елементи на въпросната операция и да се вземат предвид всички обстоятелства, при които тя се извършва (вж. и Решение по дело CPP, т. 28 и 29, Решение по дело Aktiebolaget NN, т.21 и 22 и Решение по дело Ludwig, т.17, както и Определение по дело Tierc? Ladbroke и Derby, т.19 и 20).
Предвид изложената фактическа обстановка и проекта на договора за доставка, който ще бъде сключен между Община П., в качеството ? на възложител и Обединение „П. 2017“ като изпълнител, предмет на същия е внедряването на система за видеонаблюдение, в т.ч. проектиране, доставка, внедряване, строителство и авторски надзор в изпълнение на проект „Развитие на интегриран градски транспорт – гр. П.“. С чл. 3, ал. 1 от договора ще бъде определена обща стойност на възнаграждението без включен ДДС или с включен ДДС. В цената са включени всички разходи на изпълнителя като отделни цени за отделните дейности. Видно от договора и без да са изчерпателно изброени в настоящото становище, включените в цената разходи на изпълнителя включват разходите за изготвяне на обстойно проучване на възможностите за свързаност на всяко едно от кръстовищата (точки за видеонаблюдение) и за изготвяне на работен проект за внедряване на система за видеонаблюдение; за извършване на строително-монтажни работи в съответствие с техническата спецификация и приложените към него количествено-стойностни сметки; за осъществяване на авторски надзор по време на изпълнението на СМР; за геодезическо заснемане; за доставка на машини, съоръжения и оборудване за внедряване и въвеждане в експлоатация на системата; за доставка на софтуер за внедряване и въвеждане в експлоатация на системата в експлоатация; цена за въвеждане (внедряванe) в експлоатация на системата.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора цената по ал. 1 е крайна и включва всички необходими разходи и възнаграждения на изпълнителя за изпълнение на предмета на същия, включително цената на вложените материали, труд, доставка, внедряване, транспортни разходи, демонтажни, монтажни, товаро-разтоварни работи, гаранционно обслужване и поддръжка в определения срок, и други разходи, необходими или присъщи за изпълнение на предмета на настоящия договор.
Предвид изложеното, в случая трябва да се прецени дали дължимото по договора следва да се класифицира като доставки на стоки или като доставки на услуги, въз основа на всички конкретни обстоятелства по отношение на въпросните доставки, както е пояснил Съдът.
Когато е договорен ангажимент за доставка на стока, заедно с монтажа и инсталацията на същата, са приложими разпоредбите на ЗДДС, отнасящи се за доставка на стоки с монтаж и инсталация. Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката на основание чл. 17, ал. 4 от ЗДДС, като разпоредбата е в съответствие с тази на член 36 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно тази разпоредба, когато стоките, изпратени или транспортирани от доставчика, от клиента или от трето лице, се инсталират или сглобяват със или без пробно изпитание от доставчика или от негово име, за място на доставка се счита мястото, където стоките са инсталирани или сглобени. Следва да се посочат изводите, направени с Решение по дело C 111/05 Aktiebolaget NN на Съда на ЕО, съгласно които доставката на стока с монтаж или инсталиране със или без осъществяването на проби за въвеждане в експлоатация от страна на доставчика или за негова сметка се счита за извършена на мястото, където се осъществяват монтажът или инсталирането на стоката. Когато монтажната услуга е свързана с движими вещи, мястото на изпълнение е поставено в зависимост от качеството на получателя. Ако получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
С оглед на това считаме, че в настоящия случай договорът за доставка с предмет „Внедряване на система за видеонаблюдение, в т.ч. проектиране, доставка, внедряване, строителство и авторски надзор“ в изпълнение на проект „Развитие на интегриран градски транспорт – гр. П.“ обективира доставка както на стока, така и извършване на услуга по нейния монтаж със съответно поемане на задължения за гаранционното й обслужване. Следователно е налице доставка на стока, съпътствана от доставка на услуга като мястото на изпълнение се определя съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗДДС. Следва да се отбележи, че по смисъла на чл. 13, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика. Тъй като системата за видеонаблюдение ще се доставя и монтира на територията на РБългария, то и мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.
На следващо място разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС предвижда, че когато се доставят стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика, данъкът е изискуем от получателя по доставката при едновременно наличие на следните обстоятелства:
– доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и е установено на територията на друга държава членка, и
– доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, и
– получателят е регистрирано по този закон лице.
Видно от нормата на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС същата намира приложение, когато доставчикът не е установен на територията на страната.
Следователно, с оглед извършваната от унгарския доставчик дейност във връзка с доставките на стоки с монтаж и инсталиране, е необходимо да се определи дали същият е лице, установено на територията на страната.
За установено на територията на страната по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС се счита лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. В случай, че Обединение „П. 2017“ не е със седалище и адрес на управление на територията на страната, е необходимо да се изясни обстоятелството дали същото притежава постоянен обект на територията на страната.
„Постоянен обект“ по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. Не се счита за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката. За дефинирането на понятието „постоянен обект“ следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на Европейските Общности (Решения С 168/84; С 190/95; С231/94; С 260/95), съгласно която под „постоянен обект“ следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги“. С други думи, за да бъде определен като постоянен, конкретният обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. Самата
собственост върху техническите ресурси е без значение по отношение определянето на
обстоятелството дали са налице такива технически ресурси на територията на
страната. В това отношение определящо е дали чуждестранното лице разполага с или
иначе казано използва в свой интерес и по свое усмотрение такива ресурси, без
значение дали същите са собствени, наети или се използват на друго основание.
В случая преценката дали това е така следва да бъде направена въз основа на
фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния казус с оглед установената практика
на съда на Европейските Общности.
В хипотезата, когато за монтажа и инсталирането на стоките унгарското обединение ще използва свое оборудване и материали, следва да се приеме, че ако дейността притежава определени характеристики на дълготрайност, същото ще бъде установено на територията на страната чрез постоянен обект, тъй като ще е налице структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги. Дейността на специалисти с компетентност, която позволява същите да упражняват надзорни функции, покрива изискванията за наличност на адекватни човешки ресурси за монтаж и инсталиране, доколкото това е дейност с такава висока степен на квалификация, че има същностно значение относно дейността по монтажа и инсталирането. Т.е. лицата, извършващи дори само надзорни функции отговарят на критерия за минимални човешки ресурси, които са необходими за целите на извършваните доставки в аспект на формиране на постоянен обект. Следователно следва да се приеме, че в този случай ще е налице постоянен обект на територията на страната и разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 2 от закона няма да намери приложение. На основание чл. 95, ал. 1 от ЗДДС унгарският доставчик ще подлежи на регистрация по закона и при достигане на облагаем оборот от 50 000 лв. ще възникне задължение за регистрация по силата на чл. 133, ал. 1 във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Относно начисляването на ДДС в случаите, когато доставчикът е установен на територията на страната следва да се отбележи, че е постановено Решение на СЕС по дело C 111/14, според което член 194 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на ДДС получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка.
В случаите обаче, когато унгарският доставчик няма да използва
собствена техника и служителите му ще имат само надзорни функции следва да се
приеме, че същото не е установено на територията на страната чрез постоянен
обект, тъй като не е налице и постоянна наличност на технически ресурси, необходими
за целите на извършваните доставки. В този случай разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС ще намери приложение и данъчно задължено лице за ДДС ще е общината. На основание чл. 117, ал.1, т. 1 от ЗДДС следва да се издаде протокол, като съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба същият следва да се издаде не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, както и да се включи в дневника за продажби на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид клаузите на горецитирания договор, доставката може да се определи като доставка с уговорено поетапно изпълнение, от което следва, че завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап. Обаче, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В този случай се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за така начисления от общината данък като получател по доставката, е необходимо да се има предвид следното:
Според регламентираните в чл. 69 от закона общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма на ЗДДС.
За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е налице пряка връзка между получените от лицето доставки и използването им за извършваните от него доставки, за които начислява данък.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с нормите на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
– стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
– стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
С оглед на изложеното, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и/или услуги.
В случая, ако в качеството си на възложител по договор с предмет „Внедряване на Система за видеонаблюдение, в т.ч. проектиране, доставка, внедряване, строителство и авторски надзор“ общината не използва получените доставки от Обединение „П. 2017“ за извършване на облагаеми доставки, а същите са предназначени за безвъзмездно предоставяне или дейност извън рамките на независимата ? икономическа дейност, то предвид ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, за общината няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит.

5/5

Вашият коментар