ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставката на услуга по организиране на мероприятие с развлекателен характер, предлагана на туроператори
В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-40 от 07.03.2019г., относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на доставката на услуга по организиране на развлекателно мероприятие, предлагано на туроператори – данъчно задължени лица, установени на територията на страната, в Европейския съюз и извън него.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас дружество поема организацията на мероприятия с развлекателен характер, като осигурява място за провеждането им – на територията на к.к. ……, обслужващ персонал, аниматори, музикално оформление, охрана, техника, материали и стоки за провеждането им и пр.
Дружеството възнамерява през 2019 година да сключва договори за такъв вид услуга с дружества – туроператори или туристически агенти, като получатели на същата могат да бъдат дружества, регистрирани на територията на страната, на територията на друга държава членка, както и извън територията на ЕС.
Към горепосоченото запитване е приложено копие на договор, към който, в Приложение I на същия е описан видът на услугата, мястото и условията на провеждането й.
Във връзка с изложената фактическа обстановка сте поставили следните въпроси:
1.Как следва да процедира дружеството с оглед спазване на Закона за данък върху добавената стойност при отразяването на доставката при всеки един от случаите на сключване на съответния договор, в зависимост от получателя на услугата? С каква ставка и на какво основание по ЗДДС ще се издадат фактурите и кой се явявя платец на данъка върху добавената стойност?
2.Каква е разликата между мероприятие и събитие по смисъла на ЗДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, приложеното копие на договор, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
Когато предмет на доставката е услуга, както е в настоящия случай, за да се определи приложимия режим по ЗДДС е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид обстоятелството, че съгласно изложената фактическа обстановка в запитването, се касае за доставка на услуга с развлекателен характер (съгласно приложеното копие на договора – организиране на „пяна парти“), следва да обърнете внимание на разпоредбата на чл.21, ал.4, т.4, б.“а“ от закона. Съгласно същата, в случай, че услугата се предоставя на данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставката ще се счита мястото, където фактически се извършва услугата. В конкретния случай на запитването ще е територията на страната (съгласно приложения договор – територията на к.к. ….).
Във връзка с изложеното по-горе, Ви обръщам внимание, че в действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/, който влезе в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което Вие, като доставчик на услуги, следва да се съобразите с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателят – в Общността или извън нея.
В първата хипотеза на запитването, когато получател по доставката на предоставяната от Вас развлекателна услуга е лице, установено на територията на страната, на основание нормата на чл.54, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), във връзка с разпоредбите на чл.21, ал.1 и ал.2 от закона, данъкът за доставката е изискуем от доставчика. Във връзка с разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗДДС, приложимата ставка на данъка върху добавената стойност следва да бъде в размер на 20 на сто.
Когато получател по предоставяната от българското дружество услуга е лице, установено на територията на Европейския съюз, с цел определяне на статута му е необходимо да обърнете внимание на текста на чл.18, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011. Съгласно същия, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
– когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
– когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В аспекта на цитираната норма, друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице би могло да бъде например идентификационен номер, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица.
Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя, следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения между страните по сделката – дали същите са с инцидентен или с траен и системен характер.
Съгласно чл. 18, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Във връзка с изложеното по-горе, когато получателят по доставката на съответната услуга е данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, мястото на изпълнение се определя по реда на чл.21, ал.2 от материалния закон. В този случай, за предоставената от българското дружество развлекателна услуга, следва да се издаде данъчен документ – фактура, в която като основание за неначисляване на данъка се вписва „обратно начисляване чл.21, ал.2“, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2, т.3 от Правилника за прилагане на закона. Този данъчен документ следва да намери отражение в отчетните регистри и справката – декларация за съответния данъчен период, в т.ч. и в декларацията по VIES.
В третата хипотеза на отправеното от Вас запитване, когато получател по предоставяната от българското дружество услуга е лице, установено извън територията на Европейския съюз (трета страна/ трета територия), за да се определи данъчното третиране на доставката по смисъла на ЗДДС следва отново да се прецени статутът на получателя по същата.
Съгласно член 18, параграф 3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
– ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността или
– когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай, че след събиране на горната информация се установи, че клиентът Ви е данъчно задължено лице от трета страна, мястото на изпълнение на доставката се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и същата е с място на изпълнение в държавата на получателя, т.е. извън територията на България. В издадения от доставчика данъчен документ като основание за неначисляване на данъка се посочва текста „чл.21, ал.2“. Същият не намира отражение в декларацията по VIES, само в отчетните регистри по чл.124 от Закона за данък върху добавената стойност, респективно справката – декларация по чл.125 от същия нормативен акт.
Когато доставчикът не се снабди с някое от гореизброените доказателства по отношение на лицето от третата страна или територия, се счита, че получателят по доставката е със статут на данъчно незадължено лице, поради което, мястото на изпълнение на предоставяната от Вас развлекателна услуга е на територията на нашата страна, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.4, т.4, б. „а“ от Закона. Във връзка с чл.82, ал.1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от доставчика, т.е. от представляваното от Вас дружество, като приложимата ставка на данъка, посочена в издадения данъчен документ, съгласно чл.66, ал.1, т.1 от материалния закон е 20 на сто.
По отношение на поставения от Вас въпрос за разликата между „мероприятие“ и „събитие“ по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, Ви обръщам внимание, че в същия нормативен акт не са дадени определения на тези две понятия, за да се определи налице ли е разлика между тях.
Във връзка с изложеното по-горе, Ви обръщам внимание, че текстът на чл.25, ал.1 от закона дава определение на понятието „данъчно събитие“. Като такова се определя самата доставка на стоки или услуги, извършени от данъчно задължени лица, вътреобщностното придобиване и вносът по смисъла на чл.16 от закона.