fbpx

данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на подаръчни карти, издадени от банка и разпространявани от дружество, и карти, предоставяни от дружеството на клиенти по повод игри, рекламни кампании или обезщетения и карти на служителите му

Изх. № 26-Л-63
Дата: 20.02.2019 год.
ЗДДС, чл. 131а;
ЗДДС, чл. 131б.

ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на подаръчни карти, издадени от банка и разпространявани от дружество, и карти, предоставяни от дружеството на клиенти по повод игри, рекламни кампании или обезщетения и карти на служителите му

В писмо, постъпило в ЦУ на НАП и прието с вх. № 26-Л-63/18.11.2018 г. е представена следната фактическа обстановка:
Дружество осъществява дейност по търговия на стоки посредством верига супермаркети на територията на страната. В процеса на дейността си то разпространява и предоставя различни видове карти за покупки, като впоследствие извършва продажби, за които приема заплащане с тези карти.
Дружеството разпространява и издава следните карти за покупки:
1. Подаръчни карти, издавани от банка и разпространявани от дружеството.
При тях дружеството предлага на клиентите си да закупят карта за пазаруване (подаръчни карти) на определена номинална стойност. Картите се издават и управляват от банка – юридическо лице с регистрация според немското законодателство и притежаващо необходимите разрешения за плащания по електронен път. Картите не са персонализирани, носят логото на дружеството и с тях може да се пазарува само в магазините на същото. С картите може да се пазарува многократно до размера на номиналната им стойност, без възможност за повторно зареждане.
При покупка на карта от страна на клиент, дружеството превежда заплатената от клиента сума на банката. Впоследствие при закупуване на стоки и заплащане посредством карта, банката превежда по сметка на дружеството сумата на съответната покупка. Дружеството заплаща на банката такса за всяка транзакция (всяка покупка на стока/и посредством карта).
Притежател на такава карта може по всяко време да изиска обратно изкупуване на баланса по картата, като при спазване на формални условия, предвидени в общите условия, сумата по картата се превежда на картодържателя по банков път.
Изразявате мнение, че тези карти не следва да се третират като ваучер за конкретна цел по смисъла на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), изменена с Директива 2016/1065по отношение на данъчното третиране на ваучери.
1. Дружеството предоставя издадени от него карти:
– на свои клиенти по повод игри, рекламни кампании и за обезщетения и
– на свои служители.
Тези карти се зареждат от дружеството и се раздават на клиенти на дружеството, съответно на служители на същото. Картите дават право да се пазарува до лимита на същите (картите, предоставяни на служители, могат да се презареждат многократно). По тези карти няма движение на парични средства – дружеството се задължава да продаде стоки до размера на лимита по картата, без лицето (клиент или служител) да заплаща за това. Поради липсата на плащане, тези карти не позволяват лицето да осребри картата (да му бъде изплатена като парична сума стойността на неусвоения лимит на картата).
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Извършва ли банката облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, съответно ако извършва такива доставки, следва ли да се регистрира по ЗДДС? Налице ли са други задължения по ЗДДС и други нормативни актове, свързани с прилагането му?
2. Как следва да се третира дейността на дружеството по продажба на карти от името и за сметка на банката от гледна точка на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)?
3. Как следва да се третират двата вида карти, предоставяни на клиенти и на служители на дружеството, и какви задължения възникват за дружеството във връзка с предоставянето им?
4. Как следва да се документира продажбата на стоки, за която се заплаща с ваучер за конкретна цел, издателят на който е лице, различно от дружеството, като доставчик на стоките?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
І. По отношение продажбата от дружеството на подаръчни карти, издавани от банка, и последващата продажба на стоки в търговските обекти на дружеството, заплащани с подаръчните карти:
Данъчно третиране по ЗДДС
Считано от 1 януари 2019 г. в ЗДДС са в сила нови разпоредби, които касаят данъчното третиране на доставките, свързани с ваучери, за целите на облагането с данък върху добавената стойност. Тези разпоредби, съгласно § 58 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), се прилагат само за ваучери, издадени след 31 декември 2018 г.
Понятието „ваучер” е дефинирано в т. 88 от § 1 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, съгласно която ваучерът е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент. В този смисъл основното предназначение на ваучера преди всичко е поемането на задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги. Според изложеното в запитването по отношение на подаръчните карти, издавани от банката и които дружеството разпространява и поема задължение да ги приеме като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки, доколкото в случая е предоставена възможност на притежателя на картата във всеки един момент да изиска изтегляне на баланса по същата, приемам че в случая подаръчните карти по-скоро притежават характеристиките на платежен инструмент и не попадат в обхвата на понятието „ваучер” по смисъла на ЗДДС. В тази връзка считам съответните разпоредби относно третирането на доставките, свързани с ваучерите за неприложими по отношение на подаръчните карти, издавани от банката и разпространявани от дружеството.
Предвид изложеното в момента на закупуването на подаръчните карти, издадени от банката и разпространявани от дружеството, срещу заплащането на сума, равна на номиналната им стойност, не е налице доставка и не следва да се начислява данък върху добавената стойност. Данъкът върху добавената стойност се начислява от дружеството на основание чл. 86 от ЗДДС при продажбата на стоки в търговските му обекти, когато заплащането се извършва чрез използване на подаръчните платежни карти. В тези случаи получател по доставката е крайният клиент, заплатил закупената стока с подаръчната карта.
Данъчно третиране по Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 3 на чл. 118 от ЗДДС.
По отношение на подаръчните карти, издадени от банката и разпространявани от дружеството, срещу заплащането на сума, равна на номиналната им стойност
Доколкото в момента на закупуването на подаръчните карти (издадени от банката и разпространявани от дружеството), дружеството събира плащанията от клиентите, следва да се приеме, че същото извършва действия по събиране на суми от името и за сметка на друго лице. В тази връзка нормата на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г. предвижда, че при извършване на дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събиране на суми от името и за сметка на друго лице продажбите се регистрират чрез фискално устройство на доверителя или на фискално устройство на посредника. В този случай, когато дружеството извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице чрез ФУ на комисионера, ФУ следва да се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент. На основание чл. 29, ал. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. в дневния финансов отчет ще се отпечатва оборотът на всеки доверител и в книгата за дневните финансови отчети на страницата за последния ден от месеца комисионерът ще сумира и вписва натрупания оборот от продажбите за месеца по доверители.
По отношение на продажба на стоки в търговските обекти на дружеството, когато заплащането се извършва чрез подаръчни карти:
Впоследствие, когато се извърши последващата продажба на стоки, заплащани с тези карти, предвид обстоятелството, че служат за заместващо парите платежно средство в търговския обект, платената чрез тях сума подлежи на задължително регистриране чрез фискално устройство. Фискалната касова бележка се издава за цялата стойност на продажбата, като сумата може да бъде платена изцяло или частично с карта и приключена с друг вид плащане (смесено плащане). При извършване на плащането с подаръчни карти, за постигане на по-детайлна и ясна отчетност, може да се използва функционалността на повечето фискални устройства от одобрен за България тип да регистрират и отчитат различни видове плащания, чиито имена се програмират в устройството в зависимост от обичайната практика на обекта. В случай че фискалните устройства имат такава функционалност, за постигане на по-детайлна отчетност е препоръчително един от плащащите клавиши да бъде програмиран като „Заплащане с карти“. При възприемане на такъв подход в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отпечата оборотът по тези плащания.
ІІ. По отношение на услугите, свързани с разпространението на подаръчните карти и с осъществяването на парични транзакции при доставките на стоки, заплатени с тези карти:
В случай че е договорено банката да заплаща на дружеството възнаграждение за разпространението на подаръчните карти, би била налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Общото правилото за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В случая, доколкото банката е установена на територията на Германия, мястото на изпълнение на тази доставка е на територията на Германия и за дружеството като доставчик не би възникнало задължение за начисляване на данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Същевременно дружеството се явява получател на услуга, свързана с осъществените парични транзакции при доставки на стоки, заплащането по които се извършва чрез използването на подаръчните карти. Мястото на изпълнение на тази доставка ще се определи съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е на територията на страната. На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя и следва дружеството да издаде протокол по чл. 117 от закона. Доколкото в случая е налице доставка, свързана с плащания, която би попаднала в обхвата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, в издадения на основание чл. 81, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) протокол не следва да се начислява данък.
ІІІ. По отношение на картите, които дружеството предоставя безвъзмездно на свои клиенти по повод игри, рекламни кампании или за обезщетения:
Данъчно третиране по ЗДДС
Безвъзмездното предоставяне на карти на клиенти на дружеството по повод игри, рекламни кампании или за обезщетения по аргумент от чл. 2 на ЗДДС е извън системата на данък върху добавената стойност, т.е. при такова предоставяне на карти данък върху добавената стойност не следва да се начислява.
При последващото използване на безвъзмездно предоставени карти за получаване на стоки, предлагани от дружеството, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС – безвъзмездна, приравнена на възмездна, доставка на стоки, предвид обстоятелството, че при закупуването на стоките, предмет на последващата продажба, е приспаднат данъчен кредит.
По отношение на мястото на изпълнение, данъчното събитие, изискуемост на данъка и лице-платец на данъка на безвъзмездна, приравнена на възмездна, доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е приложим общият ред на закона.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
Данъкът за безвъзмездна, приравнена на възмездна, доставка на стока по чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС се начислява, като се издава протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем – чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Протоколът следва да съдържа реквизитите, посочени в ал. 2 на чл. 117 от ЗДДС. Протоколът се включва в дневник продажби с код на документ (09), като размерът на начисления данък се отразява в колона 16 – Начислен данък за доставки на стоки или услуги за лични нужди. Размерът на данъка следва да се включи при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период в клетка 23 – Начислен данък за доставки на стоки или услуги за лични нужди. По аргумент от чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъчният период, през който данъкът следва да се отрази в дневника за продажби и справката-декларация за ДДС, е данъчният период, през който е издаден данъчният документ.
Данъчно третиране по Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
При продажба на стоки, заплащани с тези карти, предвид обстоятелството, че служат за заместващо парите платежно средство в търговския обект, платената чрез тях сума подлежи на задължително регистриране чрез фискално устройство. Фискалната касова бележка се издава за цялата стойност на продажбата, като сумата може да бъде платена изцяло или частично с карта и приключена с друг вид плащане (смесено плащане).
В тези случаи в отчета за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС за съответен данъчен период не следва да се включват извършените през този данъчен период продажби на стоки, заплатени с карти, предоставени безвъзмездно на клиенти, документирани с фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, доколкото за тези продажби е начислен данък върху добавената стойност с протокол.
ІV. По отношение на картите, които дружеството предоставя на служители:
Данъчно третиране по ЗДДС
Считам че предоставянето/презареждането на картите на служителите е възмездно, доколкото е налице връзка между задължението за полагане на труд, обосновано от наличието на трудово правоотношение и предоставянето на картата. От своя страна трудовото правоотношение е по определение възмездно (чл. 124 от Кодекса на труда). В този смисъл т.нар. безвъзмездност всъщност пояснява, че картите се предоставят на работниците и служителите в рамките на трудовото правоотношение.
Тъй като в случая дружеството поема задължение да ги приеме като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки, тези карти попадат в обхвата на понятието „ваучер” по смисъла на ЗДДС.
За целите на облагането с данък върху добавената стойност законът определя два вида ваучери:
1. ваучери за конкретна цел (ВКЦ) и
2. многоцелеви ваучери (МЦВ).
По смисъла на т. 89 от § 1 от ДР на ЗДДС „ваучер за конкретна цел” е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера. „Многоцелеви ваучер“ е ваучер, различен от ваучер за конкретна цел съгласно т. 90 от § 1 от ДР на ЗДДС.
Доколкото в случая продажбата на стоки, които служителите ще заплащат чрез използването на картите, ще се осъществява в търговските обекти на дружеството на територията на страната, мястото на изпълнение на тези доставки на стоки ще е на територията на страната. В тези случаи, когато дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки може да бъде определен в момента на издаването на картите, същите следва да се третират като ваучер за конкретна цел. Това би бил случаят, при който в търговските обекти на дружеството ваучерът може да се използва единствено за заплащане на стоки, за които е приложима данъчна ставка 20 на сто. В случаите, когато обаче дължимият данък върху добавената стойност (приложимата данъчна ставка, характерът на доставката – облагаема или освободена, на заплащаните чрез ваучера стоки или услуги) за тези стоки или услуги не може да бъде определен в момента на издаването на картите, същите следва да се третират като многоцелеви ваучер.
В момента на възмездното предоставяне/презареждане на картите на служителите, когато същите се третират като ваучер за конкретна цел, е налице доставка и следва да се начисли данък върху добавената стойност съгласно чл. 131а, ал. 1 от ЗДДС. В случая доколкото няма да е налице движение на парични средства, документирането на предоставянето на картите може да бъде извършено чрез издаване на съответен първичен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Дружеството следва да начисли данък върху добавената стойност за доставката по реда на чл. 86 от ЗДДС. В този случаи на основание чл. 27, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗДДС данъчната основа на тази доставка е пазарната цена, доколкото същата е между свързани лица и получателят няма право на данъчен кредит. Следва да се приеме, че в номиналната стойност на предоставения ваучер за конкретна цел е включен и дължимия за доставката данък върху добавената стойност. Т.е. данъчната основа следва да се изведе от номиналната стойност на ваучера при съобразяване с формулата по чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, тъй като същият ще се използва в търговските обекти на дружеството като заплащане на стоките по пазарни цени с включен данък върху добавената стойност.
Предвид това, че получател по доставката е данъчно незадължено лице, документирането на доставката чрез издаване на фактура не е задължително. В тази връзка е приложим чл. 119, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който за доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.
Фактическото предоставяне на стоките от дружеството към лицето, предоставило картата, която се третира като ваучер за конкретна цел, като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки, не се смята за доставка съгласно чл. 131а, ал. 3 от ЗДДС.
В случаите, когато картите се третират като многоцелеви ваучер, при възмездното предоставяне/презареждане от дружеството на служителите не е налице доставка на стоките, за които се отнася ваучерът, съгласно чл. 131б, ал. 1 от ЗДДС. Фактическото предоставяне на стоките от дружеството към лицето, предоставило картата като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки, е доставка на основание чл. 131б, ал. 2 от ЗДДС и същото следва да начисли данък върху добавената стойност.
Данъчно третиране по Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лицата да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите. В конкретния случай при извършване на фактическото предоставяне на стоките, стойността на които служителите заплащат с картите, същите следва да се регистрират и отчетат с издаване на фискална касова бележка по общия ред на Наредбата. В тези случаи в отчета за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС за съответен данъчен период не следва да се включват извършените през този данъчен период продажби на стоки, заплатени с ваучер за конкретна цел, документирани с фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, доколкото за тези продажби е начислен данък върху добавената стойност при предоставянето на ваучера на служителите.
За целите на отчетността плащанията с ваучер следва да се обособят като отделен вид плащане, при условие на проследимост на ваучера. При възприемане на такъв подход в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отпечата оборотът по тези плащания. Това ще даде информация за целите на коректното счетоводно отчитане на стоките.
V. По отношение на документирането на продажба на стоки, за която се заплаща с ваучер за конкретна цел, издателят на който е лице, различно от дружеството като доставчик на стоките:
В момента на продажбата от издател на ваучер за конкретна цел е налице доставка и същият следва да начисли данък върху добавената стойност съгласно чл. 131а, ал. 1 от ЗДДС.
В случаите, когато дружеството предоставя стоките срещу приемане на ваучер за конкретна цел като заплащане или част от заплащане, който е издаден от друго дружество, при предоставянето на стоките е налице доставка към издателя на ваучера съгласно чл. 131а, ал. 4 от ЗДДС. Обичайно договорите между доставчиците на стоки или услуги и издателите на ваучери за конкретна цел уреждат множество сходни доставки за определен период, както и периодичното им отчитане от доставчика, съответно заплащане от издателя. Поради това считам, че същите уреждат множество доставки през един и същ данъчен период между един и същ доставчик (дружеството) и получател (издателя на ваучера). Следователно може да се издаде сборна фактура за тези доставки на основание чл. 113, ал. 13 от ЗДДС. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9 – 15 за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставките е станал изискуем.
При извършване на фактическото предоставяне на стоките, стойността на които клиентите заплащат с ваучер за конкретна цел, същите на основание чл. 118, ал. 3 от ЗДДС следва да се регистрират и отчетат с издаване на фискална касова бележка по общия ред на Наредба Н-18/2006 г. Тъй като фактическото предоставяне на стоките, заплатени с ваучер за конкретна цел, дружеството е документирало с издаване на фискална касова бележка, в отчета за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС за съответен данъчен период не следва да се включват извършените през този данъчен период продажби на стоки, заплатени с ваучер за конкретна цел, документирани с фактури с получател – издателя на тези ваучери.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 131в, ал. 2, т. 3 от ЗДДС в приложното поле на разпоредбите на чл. 131а и 131б от същия закон, които касаят данъчното третиране на доставките, свързани с ваучери, не се прилагат за ваучерите за храна, издадени от лице, получило разрешение от министъра на финансите по реда на чл. 209 от ЗКПО.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Изх. №53-04-323#1

Изх. №53-04-323#107.05.2019 г. чл.12, ал.1 от ЗДДСчл.41, т.1 от ЗДДСчл.96, ал.1 от ЗДДСчл.69, ал.1 от ЗДДС В запитването е изложена следната фактическа обстановка:Съгласно заповед на директора на учебното заведение са утвърдени правила за реализиране на обучителни курсове срещу заплащане. Тези курсове ще се реализират на територията на училището от учители на учебното заведение, с които

ЗКПО, чл.184,ЗКПО, чл.182, aл. 2, т. 7

Изх. №26-01-11/03.11.2016 г. ЗКПО – чл. 182, ал. 2, т. 7ЗКПО – чл. 184 В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №26-01-11/…2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО). В запитването не е изложена фактическа обстановка, а във връзка с отговор

ЗМДТ, чл.4, aл. 6

Изх. № 08-C-15София 16.10.2006ДО Г-Н………. КМЕТНАОБЩИНА гр. С А Н Д А Н С К ИНа № 16-00-317 от 13.09.06 г. Уважаеми г-н ………,В отговор на писмото Ви от 13.09.06 г. с искане за предоставяне на процедури и методически указания по прилагането на ЗМДТ, Ви уведомяваме: С писмо № 63-00-10 от 27.06.06 г. НАП е

Писмо с ; Изх. № М-24-02-446; Дата: 01.03.2021 год.; ЗДДФЛ, чл. 75; ЗДДФЛ, чл. 77.; В писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с

Изх. № М-24-02-446Дата: 01.03.2021 год. ЗДДФЛ, чл. 75; ЗДДФЛ, чл. 77. В писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №М-24-02-446/02.11.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:В хода на възложена ревизия на българско дружество е установено, че в състава на съвета на директорите влиза лице – гражданин на Република

прилагането на чл.169 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл.60, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ .

1_34/24.04.2013ЗМДТ чл.54, чл.60, ал.1ДОПКчл.162, чл.169относно: прилагането на чл.169 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл.60, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ .Във връзка с Ваше запитване, постъпило вДирекция ОДОП – гр…………., заведено с вх. № …………………, изразяваме следното становище: В запитването е посочено, че физическо лице, е собственик на апартамент, лек и

приемане на изпълнителен титул от взискател – Национална здравноосигурителна каса.

Изх. № М-24-37-3Дата, 11.02.2016 год. ЗЗО, чл. 76б, ал. 2;ЗЗО, чл. 76а, ал. 3;ДОПК, чл. 162, ал. 2;АПК, чл. 268;АПК, чл. 269.ОТНОСНО: приемане на изпълнителен титул от взискател – Национална здравноосигурителна каса. Във Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП, е изложена следната фактическа обстановка: В ТД на НАП ….., е постъпило искане за

данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) на придобиване на съоръжения и последващото им безвъзмездно предоставян

.:№ 04-19-738Дата:18.10.2013 год. ЗДДС, чл. 10, ал. 1; ЗДДС, чл. 10, ал. 2; ЗДДС, чл. 79, ал. 1-7; ЗДДС, чл. 80, ал. 1, т. 1.Относно: данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) на придобиване на съоръжения и последващото им безвъзмездно предоставянеВъв Ваше писма,

прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх.№ 53-00-61708.10.2018 г. чл. 2, т. 1 от ЗДДС чл. 26, ал.2 от ЗДДСчл. 12, ал. 1 от ЗДДС чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на ЗДДСчл. 118, ал. 1 от ЗДДСВ дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” ..е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.

Scroll to Top