Изх. № 24-39-21
Дата: 14.05.2019 год.
ЗКПО, чл. 26, т. 1;
ЗКПО, чл. 26, т. 11;
ЗКПО, чл. 267;
ДР на ЗКПО, § 1, т. 5, буква „а“;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „а“;
ДОПК, чл. 19, ал. 2;
ДОПК, чл. 19, ал. 9.
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на описано вземане от свързано лице
В писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. №24-39-21/08.02.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
„А……….АУНТИНГ“ ООД има вземане от 2015 г. от местно физическо лице, което е управител и съсобственик на дружеството. Вземането е отразено като служебен аванс в размер на 178 000 лв. по сметка 422 „Подотчетни лица”. Към 30.11.2018 г. сумата е нараснала на 200 000 лв.
Същото физическо лице е управител и на „Ю……. АКАУНТИНГ” ЕООД, дъщерно дружество на „А…….. ФИНАНС ЕНД АКАУНТИНГ“ ООД. „Ю….. АКАУНТИНГ” ЕООД има вземане от управителя, служебен аванс в размер на 20 000 лв., отчетен по сметка 422 „Подотчетни лица“
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Може ли да бъдат отписани посочените суми, предвид това, че част от тях са предоставени преди повече от 5 години и са с изтекла давност?
2. В случай, че тези суми представляват доход на физическото лице, къде в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ следва да бъдат посочени?
3. Как следва да бъдат отразени въпросните суми в счетоводството на дружеството?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
По реда на ЗКПО
Описаните в запитването факти определят възникналите отношения като такива между свързани лица, водещи до скрито разпределение на печалбата. Налице са предпоставките по §1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО и основанията на чл. 26, т. 1, и т. 11 от ЗКПО, доколкото в резултат на счетоводното отразяване ще бъде отчетен счетоводен разход от отписаните вземания от подотчетни лица. На този извод навежда липсата на данни, че сумите са разходвани във връзка с дейността на дружествата, както и че управителят-съсобственик не ги е възстановил и няма да ги възстанови. Следователно въпросните суми не са свързани с осъществяваната от юридическите лица дейност и от тях се възползва само физическото лице, съсобственик на капитала.
В конкретния случай тези обстоятелства покриват критериите за възникване на данъчна постоянна разлика, а не прилагане на правилата за обратно проявление на данъчна временна разлика, които водят до признаване за данъчни цели на разходи при отписване на вземане като несъбираемо.
Съгласно чл. 26, т. 11 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които представляват скрито разпределение на печалба и формират данъчна постоянна разлика. На основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат с тези разходи се увеличава счетоводният финансов резултат (СФР) в годината на счетоводното отчитане на разхода и не се преобразуват СФР през следващите години.
По смисъла на §1, т. 5, буква „а“ от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са: сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „6”.
В случая, при наличието на скрито разпределение на печалба, освен прилагане на чл. 26 от ЗКПО, е приложимо и облагане с окончателен данък, съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ във връзка с §1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ, както и съобразяване на административно наказателната разпоредба по чл. 267 от ЗКПО.
Нормата на чл. 267 от ЗКПО предвижда налагане на имуществена санкция в размер на 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба, когато данъчно задълженото лице, извършило скрито разпределение на печалба, не посочи това обстоятелство в данъчната си декларация.
По реда на ЗДДФЛ
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България. По смисъла на § 1, т. 5, буква „в“ и т. 8 от допълнителните разпоредби на закона, като дивидент се определя и скритото разпределение на печалбата по смисъла на ЗКПО. Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата се определя върху брутния размер на начислените суми, като данъчната ставка за този вид доходи е 5 на сто (вж. чл. 38, ал. 3 и чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща от 01.01.2019 г., окончателният данък за доходите по чл. 38, ал. 3 от същия закон се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата. В същия срок предприятието – платец на дохода, следва да подаде декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в ТД на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци (чл. 57 от ЗДДФЛ).
Предвид разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1, т. 3, буква „а“ от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти, в т.ч. и от скрито разпределение на печалбата, които се облагат с окончателен данък по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ, не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация, когато са реализирани от източник в България.
В допълнение Ви уведомявам, че на основание чл. 19, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
Освен това, следва да имате предвид, че на основание чл. 19, ал. 9 от ДОПК собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано.