Изх. № М-94-Д-1133
Дата: 18.09.2020 год.
ЗКПО, чл. 54, ал. 1;
ЗКПО, чл. 54, ал. 2;
ЗКПО, чл. 115д, ал. 1;
ЗКПО, чл. 115д, ал. 5;
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при трансфер на дълготрайни активи към място на стопанска дейност (МСД) в България
Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № М-94-Д-1133/24.08.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
ELEC…….SA, Румъния, регистрирано с МСД в България, ще извършва дейности по строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи, в изпълнение на Договор №………./……2019 г., сключен с „Електроенергиен……” ЕАД (координиращ орган), във връзка с Рамково споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на международен фонд „Козлодуй” за подпомагане извеждането от експлоатация в България (обн. ДВ, бр. 35/2003 г., в сила от 09.08.2002 г., ратиф. със закон, обн. ДВ, бр. 38/12.04.2002 г.). Във връзка с изпълнение на дейностите по договора и извършваната независима икономическа дейност ELEC……. SA, Румъния ще извърши трансфер на дълготрайни активи без отписване към МСД в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва МСД в България да определи и отрази размера на данъчно признатите и данъчно непризнатите разходи за амортизации на тези активи във връзка с определянето на данъчния финансов резултат?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
Съгласно чл. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО чуждестранно юридическо лице, разполагащо с МСД в България, е данъчно задължено лице по реда на този закон и следва да формира данъчен финансов резултат по реда на част II от ЗКПО.
Считано от 01.01.2020 г. в ЗКПО са въведени нови разпоредби в глава 20 „Данъчно регулиране при трансфери между част на едно предприятие, разположена в страната и друга част на същото предприятие, разположена извън страната”, във връзка с прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (Директива 2016/1164).
В описания случай са приложими правилата за трансфер на активи от друга част на предприятието, разположена извън страната, към такава, разположена в страната, които са предмет на разпоредбата на чл. 155д от ЗКПО.
Съгласно чл. 155д, ал. 1 от ЗКПО при трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, данъчната амортизируема стойност, с която активът се завежда в данъчния амортизационен план, е пазарната му цена към момента на трансфера.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗКПО данъчният амортизационен план (ДАП) се изготвя и води от данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат. Това на практика са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък, в т.ч. МСД на чуждестранни лица.
Данъчните амортизируеми активи се завеждат в ДАП по данъчната им амортизируема стойност (чл. 56 от ЗКПО). Общата дефиниция на понятието данъчна амортизируема стойност се съдържа в разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО. Поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 155д, ал. 1 от ЗКПО регламентира определянето на данъчната амортизируема стойност при трансфер на данъчен амортизируем актив от друга част на предприятието, разположена извън страната, към такава, разположена в страната, същата следва да намери приложение, тъй като е специална по отношение на разпоредбата чл. 53, ал. 1 от с.з. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 155д, ал. 5 от ЗКПО, според която в случаите по ал. 1 – 4, когато между цената, определена за пазарна в другата държава, и цената, определена за пазарна от орган по приходите, е налице разлика, се прилага цената, определена за пазарна от органа по приходите.
Данъчната амортизация за този трансфериран актив в бъдеще ще се признае до размера на формираната данъчна стойност на базата на пазарната цена към момента на трансфера.
Доколкото не е предвиден специален ред, активът следва да се разпредели според вида си в една от категориите на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО. Годишната данъчна амортизация се определя по формулата на чл. 58, ал. 3 от закона. Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и до размера на максимално допустимите стойности, определени в чл. 55, ал. 2 от ЗКПО.
Съгласно чл. 2, т. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч), за целите на закона предприятия са чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в България чрез място на стопанска дейност. Оттук следва, че правилата, залегнали в ЗСч, се прилагат и за МСД на чуждестранните дружества в България. Предприятията в България осъществяват текущото счетоводно отчитане на база на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Това означава, че в зависимост от своята счетоводна политика, МСД следва да определи счетоводни амортизационни норми, които съответстват на полезния живот на актива, и съответно да се начислят счетоводни разходи за амортизации.
При определяне на данъчния финансов резултат годишните данъчни амортизации се признават съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, а счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели на основание чл. 54, ал. 2 от същия закон.
Следва да се има предвид и чл. 157, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който не се признават за данъчни цели счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби, отчетени във връзка с трансфер на активи/дейност между части на едно и също предприятие в страната и чужбина.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/
Съгласно Заповед №ЗЦУ-1256 от 16.09.2020 г.