данък върху превозните средства по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за откраднат автомобил

Изх. 94-Д-349
Дата:30.11.2017 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4
ОТНОСНО: данък върху превозните средства по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за откраднат автомобил
Внае постъпило Ваше писмо с вх. № 26.10.2017 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Притежавате три леки автомобила, като единият от тях с марка Фолксваген, модел Пасат,е бил откраднат на 13.10.2011 г. в …… На 18.07.2013 г. е издадено удостоверение от СДВР ………,че извършителят още не е установен и автомобилът не е намерен. На13.12. 2011 г. е издадено постановление на прокурор от …. районна прокуратура за спиране на наказателното производство срещу неизвестен извършител. На 12.06.2017 г. автомобилът е бил дерегистриран за движение от Пътна полиция. До настоящия момент автомобилът не е намерен и няма застраховка „Автокаско“.
Поставяте следните въпроси:
1. Дължи ли се данък върху превозните средства за периода от кражбата на автомобила до неговата дерегистрация?
2. Налице ли е основание за отказ от страна на администрацията на Столична община за издаване на квитанции за платени данъци за другите два притежавани от Вас автомобила?
Съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
С данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение в страната превозни средства – чл. 52, т. 1 ЗМДТ. Разпоредбата обвързва дължимостта на данъка върху превозните средства с тяхната регистрация. Според чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик. Данъчнозадължено лице за всяко регистрирано превозно средство е неговият собственик. Правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ.
Спромяната на чл. 58, ал. 4, изречение първо ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г., е
създадено общо правило, по силата на което облагането на моторните превозни средства се прекратява след прекратяване на регистрацията им за движение и от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Правилото обхваща всички хипотези на прекратяване на регистрацията, независимо дали последната е по искане на собственика или служебно, при наличие на уредените в ЗДП предпоставки.По отношение на излезлите от употреба превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаването им за разкомплектоване, законът предвижда, че данък не се дължи, след комулативното изпълнение на условията – да е прекратена регистрацията и да е представяно на удостоверение за предаване за разкомплектуване
ЗМДТ не съдържа специална разпоредба, уреждаща хипотезата на прекратяване на облагането на откраднати превозни средства. В Наредба І-45 от 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата /Наредбата/, теглени от тях, е регламентиран ред за прекратяване на регистрацията на противозаконно отнети пътни превозни средства, осъщестяването на който води до прекратяване на данъчното облагане. По силата на чл. 18а, ал. 3 от Наредбата регистрацията на обявено за издирване пътно превозно средство се прекратява въз основа на писмено заявление от собственика след обявяванезаиздирванеи отразяванена информацията в
Автоматизираната информационна система “Издирвателна дейност“ – Н. Ш. информационна система. В приложените писмо и документи не се съдържа информация, че Вие сте упражнили правото си по чл. 18а, ал. 3 от Наредбата. Това е правна възможност, упражняването на която зависи единствено и само от собственика на противозаконно отнетото превозно средство. Неизползването на тази възможност по чл. 18а, ал. 3 от Наредбата води до продължаване на данъчното облагане, тъй като прекратяването на регистрацията на превозните средства е законово възприето като правопогасяващ факт относно това облагане. Изложеното становище се поддържа и в съдебната практика – решение № 14436 от 01.12.2014 г. по адм. дИзх. № 5402/2014 г.,решение № 10662 от 2017 г. по адм. дИзх. № 8400/2016 г., решение № 2284 от 2016 г. по адм. дИзх. № 11941/2015 г., решение № 4970 от 2014 г. по адм. дИзх. № 16297/2013 г. на ВАС.
Основанието за отказ за издаване на квитанции за платен данък за другите два автомобила е, че към м. октомври 2017 г.имате непогасени изискуеми задължения за тези автомобили – за първата половина на 2017 г. Те обаче не могат да бъдат платени преди да погасите задълженията си за откраднатия автомобил, които са възникнали по-рано, за периода 2011 г. – 2017 г. По силата на чл. 169, ал. 3а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ до заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Във Вашия случай задълженията са от един и същ вид – данък върху превозните средства, поради което прилагането на това правило изисква първо погасяване на най-старите от тях.
ЗАМ.
/АЛ.ГЕОРГИЕВ/’

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »