2547/07.12.2009
Чл.26 ЗДДС
Относно: данъчен режим на доставка на услуги по транспорт на стоки между държави членки на ЕС.
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в деловодството на Териториална дирекция на НАП гр.Д с вх.№год., изпратено за отговор в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.В с писмо вх. №год. и предвид неясно изложената фактическа обстановка, изразявампринципно становище по прилагане разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/.
В писмото сте посочили, че дружеството Ви е регистрирано по ЗДДС лице и извършва международен автомобилен превоз на товари. Описали сте също, че транспортът на стоки в страните от ЕС извършвате въз основа на сключен договор с лице, регистрирано за целите на ДДС в Испания, като разходите за гориво, магистрални такси и др. се заплащат от възложителя по договора, по партидата на съответното транспортно средство. В договорената между страните цена на транспортната услуга са включени и тези разходи, които на база изготвена от испанската фирма месечна справка приспадате от стойността на издадената от Вас фактура.
Доставките на транспортни услуги документирате с данъчен документ /фактура/, изготвен въз основа на съставените за съответния месец пътни листове и ЧМР-та на автомобилите, в срок до 15 число на следващия месец, като се позовавате на разпоредбите за документиране на вътреобщностните доставки.
Поставените от Вас въпроси по същество са свързани с определяне на датата на данъчното събитие и на данъчната основа на изпълненитеот дружеството доставки, както и с документите, необходими за доказване на заплатените от испанския Ви контрагент разходи за гориво, магистрални такси и др.
Относно определяне мястото на изпълнение при доставка на услуги по транспорт на стоки:
Данъчният режим при доставка на услуги по транспорт на стоки е в зависимост от това дали транспортът е свързан с превоза на стокимежду държавите членки на Общността или е свързан с превоза на стоки извън Общността. Разпоредбите на чл.22 от ЗДДС регламентират както основния принцип при определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга по превоз на стоки в рамките на Общността, така и изключенията от този принцип. Международният транспорт на стоки, който подлежи на облагане с нулева ставка на данъка е регламентиран с чл.30 от ЗДДС.
С оглед правилното прилагане на ЗДДС по отношение на извършваните от Вас доставки на услуги по транспорт на стоки, Ви предоставяме копие на изготвено от Дирекция „Данъчна политика” при Министерството на финансите становище изх.№ 93-04-44 от 08.03.2007 год., в което подробно е разяснено практическото прилагане на чл.22 и чл.30 от ЗДДС и са разгледани различни варианти на доставки и тяхното данъчно третиране за целите на облагане с ДДС.
Относно определяне датата на данъчното събитие изадължението за начисляване на данък при доставка на транспортна услуга:
На основание чл.25, ал.2 от ЗДДС при доставка на транспортна услуга данъчното събитие възниквана датата, на която услугата е завършена. Когато транспортната услуга е договорена като доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, всеки период за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо /чл.25, ал.4 от ЗДДС/.
На датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за доставките, с място на изпълнение извън територията на страната.
Според чл.25, ал.6 от ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането, като се приема, че същият е включен в размера на плащането.
При доставка на транспортна услуга, с място на изпълнение на територията на страната, регистрирано по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, отрази документа в дневника за продажби и включи размера на данъка при определяне на резултата за периода в справката-декларация по чл.125 от ЗДДС.
По силата на чл.86, ал.3 от ЗДДС, при доставка на транспортна услуга, с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък върху добавената стойност от регистрирано по ЗДДС лице – изпълнител по доставката.
Разпоредбата на чл.113, ал.4 от ЗДДС регламентира, че фактура за доставката на транспортна услуга се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на авансовото плащане.
Посоченото от Вас основание за издаване на фактура в по-късен период е неприложимо при сделките с услуги. Разпоредбата на чл.113, ал.5 от ЗДДС се прилага единствено в случаите, когато е налице вътреобщностна доставка на стоки по чл.7 от ЗДДС.
Относно определяне на данъчната основа при доставка на транспортна услуга:
Съгласно чл.26 от ЗДДС, данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице. В данъчната основа на доставката следва да се включат посочените в чл.26, ал.3 от закона разходи за данъци и такси пряко свързани с доставката, както и всички други съпътстващи разходи, начислени от доставчика на получателя.
Доколкото заплатените от контрагента Ви магистрални такси и гориво за транспортните средства са включени в договорената цена на извършваната от Вас транспортна услуга, същите следва да участват при определяне на данъчната основа на доставката. Според чл.114, ал.1, т.14 от ЗДДС, когато сумата на данъчната основа и на данъка по доставката се различава от сумата за плащане, фактурата следва да съдържа и информация за сумата на плащане.
Относно документите, необходими за доказване на разходите за гориво и магистрални такси.
Нормата на чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/ изисква предприятията да осъществяват счетоводството си на основата на принципа „документална обоснованост” на стопанските операции.
Принципът за документална обоснованост е регламентиран в чл.10 на ЗКПО и изисква документиране чрез счетоводни документи, съдържащи необходимите реквизити по ЗСчи отразяващи вярно стопанската операция.
Приложение: Становище Изх. № 93-04-44/08.03.2007 год. на МФ.
‘