2–50/29.01.2016г.
ЗДДС чл.26, ал.2
ЗДДС чл.26, ал.5, т.1
ППЗДДС чл.18
ОТНОСНО:приложението на ЗДДС и ЗКПО при предоставяне на търговски бонуси
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх.№ …/…. в регистъра на дирекцията, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество „ХХХ” е с основен предмет на дейност търговия на едро и дребно с почистващи и миещи препарати. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. С цел привличане на нови клиенти и увеличение на оборота възнамерявате да приложите наложилата се практика на т. нар. продажби на промоции, според която се продават два броя от дадена стока, а клиентът заплаща един.
В тази връзка Ви интересуват следните въпроси:
1.Предоставената като бонус стока следва ли да се отрази във фактурата за продажба. Ако се отразява как трябва да стане това- като наименование и количество, въз основа на което да се изпише стоката или само като наименование. Ако е само като наименование как следва да се изпише стоката в счетоводството на дружеството?
2.За продадената по този начин стока е упражнен данъчен кредит при покупката. Какви задължениявъзникват за дружествотопо отношение на ЗДДС и ЗКПО?
При така изложената фактическа обстановка, предвид действащите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,изразявам следното принципно становище:
По приложението на ЗДДС:
Видно от изложеното сепредоставят търговски бонуси под формата на допълнително количество стоки, като това предоставяне е обвързано с конкретна продажба и не се извършва, ако не се осъществи продажбата. Доколкото бонусът е във връзка конкретнапродажба не е налице безвъзмездна доставка, а търговска отстъпка под формата на стока. При този вид отстъпка доставчикът предоставя по-голямо количество стока, отколкото клиентът е заплатил по цена без отстъпката, т.е. дължимото на доставчика възнаграждение е за по-голямо количество стоки.
На основание чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа на доставката се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл.26, ал.5, т.1 от ЗДДС данъчната основа не включва търговската отстъпка или намаление, когато те се предоставят на датата на данъчното събитие.
По силата на чл.18, ал.1 от ППЗДДС по отношение на търговската отстъпка се прилага еднакво данъчно третиране, независимо от това дали отстъпката е в пари, стоки или услуги.
На основание ал.2 на чл.18 от ППЗДДС не се счита за предоставяне на търговска отстъпка предоставянето на стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят.
Съгласно чл.18, ал.3 от ППЗДДС стоките са свързани с предмета на доставката, ако са от същия вид, или са предназначени за реклама, тестване, съпътстват или улесняватупотребата на предоставената стока или услуга.
Предвид гореизложеното, тъй като се предоставя стока от същия вид е налице търговска отстъпка под формата на стока, която се предоставя на датата на данъчното събитие, и която на основание чл.26, ал.5, т.1 от ЗДДС не се включва в данъчната основа на доставката.
При документирането на доставката следва да се спази разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗДДС относно изискванията към фактурите.
Съгласно чл.114, ал.1, т.9от ЗДДС фактурата трябва да съдържа количеството и вида на стоката, а съгласно т.11 единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки, ако те не са включени в единичната цена.
Тъй като в случая се касае за отстъпка в стока, а не в цена, при документиране на доставката следва да се посочи количеството продадена стока и единичната ценана стокатаи допълнителнаинформация за:
1. количество и единична цена на предоставената стока като търговска отстъпка и нейната обща стойност и
2. стойността на търговската отстъпка като намаление.
По този начин фактурата ще носи достатъчно информация за начина на определяне на данъчната основа на доставката.
На основание чл.68, ал.1, т.1от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.
Съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС лицето има право да приспадне данъчен кредит за стоките и услугите, които се използват за целите на извършваните облагаеми доставки. Тъй като предоставените бонуси са обвързани с възмездна облагаема доставка, за придобиването на стоките, предмет на бонуса, е налице право на приспадане на данъчен кредит при спазване общите изисквания на ЗДДС.
По приложението на ЗКПО:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността на дружеството, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО условия, при които възниква данъчна постоянна или данъчна временна разлика.
Тъй като се касае за разходи, чията цел е оптимизиране на продажбите, и които саконкретно обвързани с получаване на приходи от продажби на стоки, следва да се приеме, че разходите за търговски бонуси са свързани с дейността на дружеството.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
По силата на чл. 3, ал. 3 от ЗСч/Обн. ДВ бр.95/2015г./предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.
Доколкото тези разходи са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО и се извършват в обичайни за този вид размери, същите следва да се третират като признати за данъчни цели.
‘