Изх. № 26-Д-206
Дата: 04.02.2013 год.
ЗКПО, чл. 16, ал. 3, т. 2;
ЗКПО, чл. 34;
ЗКПО, чл. 37.
Относно: данъчни ефекти по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на обезценен заем
Внае постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № 26-Д-206/13.11.2012 г., в което сте описали следната фактическа обстановка:
„А” ООД е с основна дейност отдаване под наем на недвижими имоти.
През 2008 г. „А” ООД е предоставило заем на дружество, регистрирано в Република България. Заемът е отпуснат с договор, в който има уговорена лихва в размер на 8,7 %. Лихвата се фактурира на шестмесечие. Крайният срок за издължаване на заема по договора е 16.12.2009 г. През 2009 и 2010 г. има правени известни погашения по главницата, но от 2010 г. са спрели всякакви плащания от заемателя. Разполагате с информация, че същият е в тежко финансово положение и е преустановил дейността си, поради което няма никакви индикации, че ще можете да получите суми за погасяване на заема.
През 2012 г. правите обезценка 100 % на остатъка от вземането по главницата и вземането от лихви по него за счетоводни цели съгласно МСС 36 и ще увеличите финансовия резултат с тези суми съгласно чл. 34 от ЗКПО.
Позовавате се на МСС 18, според който след като е направена 100 % обезценка на вземането по главницата на заема, следва да се преустанови начисляването на лихва за счетоводни цели, т.е. няма да издавате фактури за лихви.
С оглед изложеното по-горе поставяте въпрос дали за данъчни цели следва да се начисляват лихви по обезценения заем.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставения въпрос изразявам следното становище:
От така представените факти не става ясно дали заемодателят и заемателят са свързани лица, поради което настоящото становище е изготвено въз основа на презумпцията, че лицата на са свързани.
Фундаменталният принцип, заложен в ЗКПО, по отношение на определянето на данъчния финансов резултат е, че той се базира на счетоводния финансов резултат, който се преобразува за данъчни цели с конкретно посочени в ЗКПО счетоводни приходи, разходи или други суми. Единствената хипотеза, при която ЗКПО изисква определяне на лихва за данъчни цели по договори за заем, е в случаите по чл. 15 и 16 от същия закон.
От изложената фактическа обстановка е видно, че по отпуснатия заем е начислявана лихва (становището не засяга нейния размер и доколко тя е пазарна, тъй като това не е обект на запитването), но поради неплатежоспособност на заемателя остатъкът от заема е обезценен на 100 % и е преустановено начисляването на лихва. Следователно, в контекста на анализирания казус, разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО би намерила приложение, ако се касае за опрощаване на заема от страна на заемодателя.
При условие, че вземането е обезценено или отписано като несъбираемо (без да е налице опрощаване), е приложим общият ред на данъчно третиране, при който отчетеният разход от обезценка не е признат за данъчни цели в годината на осчетоводяване (чл.34 от ЗКПО), а в годината на възникване на някое от обстоятелствата по чл.37 от ЗКПО. В този случай не е приложима разпоредбата на чл. 16, ал.2, т. 3 от ЗКПО, което означава, че не следва да бъде начислявана лихва за данъчни цели.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘