3_ 274/24.01.2012 г.
ЗДДС,чл. 96
ЗМДТ, чл.61з, чл.61и
КСО, чл. 10, чл. 4, ал. 1, т. 7; чл. 4, ал. 3, т. 2; чл. 6, ал. 8
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2
Относно: данъчно и осигурително третиране на дейността на задължено лице в качеството му на едноличен търговец и собственик на ЕООД
Съгласно изложеното в запитването лицето е регистрирано като едноличен търговец с дейност търговия на дребно, която се облага с патентен данък. В процес е на учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, с което ще се извършва дистрибуторска дейност и възнамерява да регистрира същото по ЗДДС.
Във връзка с гореизложеното се поставят следните два въпроса:
1. Трябва ли да се регистрира и едноличния търговец по ЗДДС, когато оборотът на двете фирми стигне прага от 50000 лв. или може да продължи да се облага с патентен данък за търговската дейност на дребно?
2. Тъй като в дружеството ще има нает персонали ще извършва дейност с личен труд, може ли да се сключи договор за управление и контрол и длъжно ли е лицето да продължи да се осигурява в ЕТ като самоосигуряващо се лице?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (ДВ бр. 117/1997 г., посл. изм. ДВ бр. 39/2011 г.), ЗДДС (ДВ бр. 63/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 99 от 2011 г.),Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВбр. 100/2011 г.), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ
бр. 21/2000г., посл. изм. ДВ бр. 13/2011г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 100/2011 г.) изразяваме следното становище:
По прилагане на данъчното законодателство:
Съгласночл. 61з от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50000 лв., и
2. лицето не е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
Следователно, за да се облага едно физическо лице с годишен патентен данък за упражняваните от него патентни дейности, е задължително да бъдат кумулативно изпълнени горепосочените две условия.
За извършваната патентна дейност физическите лица не се облагат по реда на ЗДДФЛ. Те прилагат само разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл. 204, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши
50000 лв. или лицето се регистрира по ЗДДС, то се облага по общия ред на ЗДДФЛ.
Освен това следва да се отбележи, че когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл. 61з. В този случай за текущата данъчна година новообразуванотопредприятие се облага по общия ред на ЗДДФЛ (чл. 61и, ал. 1 от ЗМДТ). Цитираната норма борави с понятието „предприятие”, чиято дефиниция е дадена в чл. 15 от Търговския закон /ТЗ/. Съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения – резултат от дейността на търговеца. Търговското предприятие може да бъде обект както на прехвърлителни (продажба, замяна, наследяване), така и на непрехвърлителни (залог, лизинг, наем) сделки.
По силата на чл. 56 от ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно местно физическо лице. С регистрацията на физическо лице като едноличен търговец не възниква нова правна личност, различна от самото физическо лице. Законодателят е отредил систематическо място на правната норма на чл. 56 от ТЗ в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена “Търговец – физическо лице“, което означава, че не е придаден статут на юридическо лице на едноличния търговец, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност, тъй като осъществява търговска дейност. В този смисъл едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни правни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по – разширена правосубектност.
Съгласно чл. 113 от ТЗ дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. По смисъла на чл. 63, ал. 3 от ТЗ търговското дружество, в т.ч. и едноличното дружество с ограничена отговорност е юридическо лице с правна идентичност, различна от тази на физическото лице, което го е учредило.
Предвид цитираните правни норми физическото лице, чиято правосубектност е разширена посредством регистрацията като едноличен търговец и едноличното дружество с ограничена отговорност, което ще се учреди, са два самостоятелни правни субекта, които осъществяват самостоятелно стопанска дейност и съответно формират отделни обороти, в т. ч. за регистрация по ЗДДС.
Следователно нормата на чл. 61и, ал. 1 от ЗМДТ е приложима само, когато физическото лице образува ново предприятие (като обект на правото), но не и когато същото създаде нов правен субект, какъвто е ЕООД. В този случай може да се продължи облагането си с патентен данък при положение, че оборотът от дейността като физическо лице през текущата година не превиши 50000 лв. или същото не се регистрира по ЗДДС като физическо лице. В тази връзка регистрирането на ЕООД по ЗДДС е неотносимо към облагането на физическото лице.
Съгласно нормата на чл. 96, ал. 1, във връзка с с чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, задължение за регистрация по закона възниква, когато всяко едно данъчно задълженото лице в резултат на осъществяваната от него независима икономическа дейност, формира облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 (дванадесет) последователни месеца преди текущия. Предвид горното сумирането на оборотите на физическото лице и ЕООД с оглед определяне задължението за регистриране по ЗДДС е недопустимо.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО. Задължението за осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В този смисъл, за да възникне основание за осигуряване на собственика (съдружника) в търговско дружество, той следва да упражнява лична трудова дейност в дружеството. Като упражняване на трудова дейност се приема всяко действие на собственика (съдружника) по повод функционирането на дружеството.
Едноличният собственик натърговско дружество се осигурява в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност в него. Ако упражнява трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол, за която има определено възнаграждение, същият се осигурява в това му качество.
Търговските дружества са корпоративни юридически лица и съществуват чрез своите органи за управление. Нормативна правна уредба, която урежда управлението и представителството на търговските дружества с ограничена отговорност, включително едноличните търговски дружества, се съдържа в разпоредбите на чл. 113 и следващите отТЗ. Съгласно чл.147, ал.1 от ТЗ физическите лица, собственици на ЕООД управляват и представляват дружеството лично или чрез определен от тях управител. С оглед чл. 147, ал. 3 от ТЗ едноличният собственик може да управлява дружеството въз основа на сключен договор с дружеството.
В съответствие с цитираната правна норма в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден особен ред за осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол в търговски дружества. Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”, а за лицата, родени след 31.12.1959 г. – и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в универсален фонд. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Необходимо е да се уточни, че собственник на ЕООД, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството и/или няма определено възнаграждение във връзка с управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, по който се осигуряват собствениците или съдружници на търговски дружества като самоосигуряващи се лица. За времето, през което извършват съответната дейност, същите подлежат на задължително държавно обществено осигуряване изцяло за своя сметка.
Задължението за осигуряване на съдружниците в търговските дружества възниква от деня на започване или възобновяване на трудова дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Тези лица определят периода, за който подлежат на задължително осигуряване по КСО с декларация, подадена в компетентната териториална дирекция на НАП. На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, същите декларират започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която са регистрирани с декларацията, която е утвърден от изпълнителния директор на НАП образец.
За периода, през който извършват съответната дейност, съдружницитеподлежат на задължително осигуряване във фонд “Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. На основание чл. 4, ал. 4 от КСО по свое желание те могат да се осигуряват и за фонд “Общо заболяване и майчинство“.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.Самоосигуряващите се лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО.
Следва да се отбележи, че ако лицето, като собственик на капитала на ЕООД, управлява дружеството по договор за управление и контрол срещу определено възнаграждение и същевременно полага личен труд в стопанската дейност на същото това дружество извън дейността си по управление и контрол, за него ще възникне задължение за осигуряване и като самоосигуряващо се лице. Това не се отнася за случаите, когато лицето полага личен труд в дружеството по трудов договор.
С оглед регистрацията на лицето като ЕТ и обстоятелството, че същото ще продължи да осъществява дейност като такъв е необходимо да се поясни, че няма нормативно основание за спиране внасянето на авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ обаче дава възможност на самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, да внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор. След изтичане на календарната година, въз основа на декларирания облагаем доход в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, на основание чл. 6, ал. 8 от КСО лицето следва да определи действителния размер на дохода, върху който дължите вноски за фонд “Пенсии“ на ДОО, за ДЗПО и за здравно осигуряване. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и са дължими в размерите, определени за фонд “Пенсии“, за ДЗПО и за здравно осигуряване в срока за подаване на декларацията.