данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ на доходи на физически лица от добив на дървесина, продажба на сено, непреработен фураж и убит вреден дивеч”

3_ 2698/04.06.2008г.
ЗДДФЛ, чл.29
ЗДДФЛ, чл.43, ал. 1
ЗДДФЛ, чл.35, т.6
ЗДДФЛ, чл.14, ал. 1
ОТНОСНО: данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ на доходи на физически лица от добив на дървесина, продажба на сено, непреработен фураж и убит „вреден дивеч”
Според изложеното в запитването Държавна дивечовъдна станция „Х” изплаща суми за възнаграждения по договори /различни от трудови договори/ на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон и не са регистрирани като самоосигуряващи се, както следва:
– за добив на дървесина от ДГФ, сеч със свои технически средства – резачки, масла, бензин и за извоз на дървесина със собствен обоз – коне. Начислявате и внасяте осигуровки съгласно КСО, удържате данък в размер на 10 %, съгласно чл.43, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ;
– на физически лица, които не са търговци и не са регистрирани като земеделски производители, по договори за покупка на балирано сено и друг непреработен фураж;
– на физически лица за убит вреден дивеч по Закона за лова и опазване на дивеча.
Поставени са следните въпроси:
1.При прилагане на чл.29 от ЗДДФЛ, с какъв размер разходи за дейността следва да се намали облагаемия доход на лицата за добив на дървесина – с 40 на сто или с 25 на сто?
2.При изплащане на сено или друг непреработен фураж по договор за покупко-продажба, следва ли да се прилага чл.29 и съответно чл.43 от ЗДДФЛ или дохода на физическото лице е необлагаем съгласно чл.13, ал.1, т.2 от същия закон?
3.При изплащане на суми на физически лица за убит вреден дивеч, следва ли да се прилага чл.29 и чл.43 от ЗДДФЛ и ако следва с какъв размер разходи за дейността да се намали дохода?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.43 от 29.04.2008г.) изразяваме следното становище:
От съществено значение при определяне на приложимия ред за данъчно облагане на физическите лица е видът на придобития доход, както и това дали физическото лице притежава качеството на търговец. В запитването е посочено, че лицата, на които Дивечовъдната станция изплаща посочените доходи не са регистрирани по Търговски закон (ТЗ). В тази връзка следва да се има предвид, че търговец по смисъла на ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките, изброени в каталога на чл.1, ал.1 от същия закон. Съгласно чл.1, ал.3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал.1 на същата разпоредба. От своя страна чл.26, ал.6 от ЗДДФЛ предвижда, че физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец следва да формира облагаемия си доход по реда, предвиден в чл.26, ал.1-5 от ЗДДФЛ, т.е. като едноличен търговец.
От изложеното до тук следва изводът, че липсата на регистрация по ТЗ не е достатъчно обстоятелство относно неприлагане разпоредбата на чл.26, ал.1-5 от ЗДДФЛ при данъчното облагане на физическите лица.
Съгласно чл.29, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се определя, като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност.
При положение, че Държавната дивечовъдна станция наема физически лица за извършване на услуга – сеч на дървесина от ДГФ с лични машини и доколкото взаимоотношенията с физическите лица са въз основа на договор, различен от договор по Кодекса на труда, същите попадат в обхвата на „извънтрудовите правотношения” по смисъла на §1, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Облагаемият доход за доходи по извънтрудови правоотношения се формира по реда на чл.29, т.2 от ЗДДФЛ, като придобитият доход са намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто.
По отношение на изплащаните доходи на физически лица за закупуване на сено и непреработен фураж е приложима разпоредбата на чл.29, т.1, буква „а” от ЗДДФЛ, според която облагаемият доход от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селско стопанство и от горско стопанство на физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ се формира като придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността. Сеното и непреработеният фураж не попадат сред изброените имущества в чл.13, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ, поради което тази разпоредба е неприложима по отношение на доходите от продажбата им. Тъй като в запитването е посочено, че физическите лица не са регистрирани като земеделски производители, разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ също не може да намери приложение при облагането на тези доходи.
На основание чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ лицата, придобили доход от стопанска дейност по чл. 29, дължат авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се определя, като получената разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто и се определя от:
1. предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи от стопанска дейност;
2. придобилите доходите лица – в останалите случаи.
Когато платецът на дохода е предприятие, същият удържа данъка при изплащането на дохода (чл.43, ал.3 от ЗДДФЛ). Данъкът се внася в сроковете и по реда на чл. 65 – 68 от ЗДДФЛ.
Доходите, придобити за отстрелян вреден дивеч не представляват доходи по извътрудови правоотношения по §1, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, доколкото договор с физическите лица, получатели на такива доходи (ловци) изобщо не се сключва. Действията, свързани със задълженията на лицата за регулиране числеността на т.нар. „вреден дивеч” са регламентирани в Закона за лова и опазване на дивеча и правилника за неговото прилагане, а не се възлагат с договор. Предвид на това, изплатените суми нямат характер на възнаграждения по извънтрудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ във връзка с чл.29, т.2 от закона. Тези доходи попадат в обхвата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, доколкото представляват облагаем доход от източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДДФЛ същите подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като в съответствие с чл.35 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на дохода, придобит през данъчната година. Доходите, посочени в чл.35 от ЗДДФЛ не се облагат с авансов данък, съответно предприятията – платци на такива доходи не са задължени да издават документ по реда на чл.45 от същия закон.
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка настоящото изложение не обхваща всички възможни хипотези. Следва да се има предвид, че всеки отделен случай може да породи различна фактология, която след анализ на относимите обстоятелства да доведе до данъчно третиране, което не е обхванато в настоящото становище.

Оценете статията

Вашият коментар