Изх. № М-92-00-1337
Дата:17.08.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 2;
ЗДДФЛ, чл. 8;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 1.
ОТНОСНО: данъчно и осигурително третиране на доходи от трудови правоотношения на чуждестранно физическо лице
Във връзка с Ваше писмо, заведено в ЦУ на НАП с вх. №М-92-00-1337 от18.07.2017 г., Ви уведомявам следното:
Според описаното от Вас, запитването Ви е във връзка с чужденец, гражданин на държава-членка на Европейския съюз (ЕС), който ще бъде нает от български работодател (местно лице на Република България) по трудов договор, като работата ще се извършва от разстояние при условията на Глава пета, Раздел VIII “б“ от Кодекса на труда (КТ). Посочили сте, че чуждестранното физическо лице е местно лице на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия(по-долу Обединеното кралство), като отделно осъществява дейност в повече от една държава-членка на ЕС и ще работи за българския работодател от разстояние, като неговият труд (съгласно договора с българското дружество) ще се полага също на територията на повече от една държава-членка на ЕС. Чуждестранното физическо лице няма да пребивава на територията на Република България.
При така изложената фактическа обстановка сте поставили следните въпроси:
1.Следва ли чуждестранното физическо лице по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), наето по трудов договор от български работодател, но полагащо труда си извън Република България да се облага в Република България? Следва ли работодателят да удържа и внася данък за изплатените по трудовия договор възнаграждения?
2.Как се определя дали трудът е положен извън Република България или не?
3.Какви доказателствени документи са необходими да бъдат представени на НАП, за да може това лице да се облага само в Обединеното Кралство и да се приложи Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Обединеното кралство, освен изброените в чл. 137 и чл. 138 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)?
4.В тези случаи счита ли се, че лицето, което пребивава на територията на Обединеното Кралство, изплаща осигурителни вноски само в държавата-членка на пребиваване, като българският работодател му изплаща цялата сума по неговия трудов договор, без да удържа и внася осигуровки за сметка на служителя? Длъжен ли е българският работодател да внася тази част от осигурителните вноски, която е за сметка на работодателя в Република България?
5.В тези случаи какви документи трябва да бъдат предоставени на НАП (и други служби), за да се докажат тези обстоятелства?
6.Необходимо ли е преминаването през определена процедура за прилагане на Регламент №883/2004?
Предвид така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по Вашето запитване:
Съгласно чл. 85 от ДОПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите регистрираните лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. Поставените от Вас въпроси са свързани със задълженията на друго лице, което остава анонимно. В тази връзка Ви уведомявам, че изразявам само принципно становище по поставените от Вас въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на ДОПК, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу:
По отношение на данъчното облагане:
По смисъла на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица, като облагането зависи от източника на придобиването на тези доходи, както и от обстоятелството дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за Република България. По силата на чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи само от източници в Република България.
Правилата за класифицирането на доходите като доходи от източници в Република България са регламентирани с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ и ако даден доход на чуждестранно физическо лице не попада в обхвата на тази разпоредба, то този доход няма да бъде от източник в страната и съответно няма да подлежи на облагане в Република България. Съгласно чл. 8, ал. 2 от същия закон, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. По силата на §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ по смисъла на този закон “България“ или “страната“ е Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.
Доколкото чуждестранното физическо лице ще полага труда си извън територията на Република България, доходите от трудови правоотношения няма да попаднат в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ, т.е. няма да бъдат доходи от източник в Република България и няма да подлежат на данъчно облагане в Република България. В този случай работодателят няма да има ангажименти за удържане и внасяне на данък за тези доходи по реда на ЗДДФЛ.
Уведомявам Ви, че направените в писмото Ви препратки към СИДДО между Република България и Обединеното кралство и към процедурата, уредена с Раздел ІІІ на Глава шестнадесета от ДОПК, са несъотносими към поставените въпроси.
По отношение на осигурителните вноски:
За да се установи дали е налице основание за внасяне на задължителни осигурителни вноски в Република България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) – прилага се от 01.05.2010 г.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени и специални правила при определяне на приложимото законодателство спрямо лицата, които обичайно осъществяват дейност в две или повече държави-членки, каквато е конкретната хипотеза.
Предвид изложената фактическа обстановка, в случай че посоченото в запитването лице пребивава в Обединеното Кралство, има качеството на заето лице по смисъла на регламента, работи в две или повече държави-членки на ЕС и извършва значителна част от дейността си в Обединеното Кралство, е налице хипотезата на
чл. 13(1)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно тази разпоредба лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка по пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава.
В чл. 1(й) от Регламент (ЕО) №883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент №987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент №883/2004 и чл. 14 от Регламент №987/2009.
В случай че посоченото в запитването лице пребивава по смисъла на регламента в Обединеното Кралство, то следва да уведоми английската компетентна институция по приложимо законодателство за обстоятелството, че осъществява дейност на територията на две или повече държави-членки. Тази институция незабавно определя приложимото за лицето законодателство и уведомява за това институциите на всички други държави-членки, в които лицето извършва дейност.
След определяне на приложимото законодателство се определя и държавата-членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава-членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави-членки.
Моля да имате предвид, че при определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави-членки, се считат за реализирани на територията на компетентната държава-членка (чл. 13(5) от Регламент (ЕО) №883/2004).
В случай че съгласно правилата на регламента бъде определено като приложимо законодателството на Обединеното Кралство, то дължимите осигурителни вноски за лицето от дейността му на територията на всички държави-членки следва да бъдат внасяни изцяло там, съгласно английското законодателство.
Работодателят е длъжен да спазва националното законодателство, което е приложимо за наетите от него лица, без значение дали предприятието е регистрирано в компетентната държава-членка (чл. 21(1) от Регламент №987/2009). Освен превеждане на осигурителните вноски, националното законодателство на компетентната държава-членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигурените лица и др.
ЗАМ.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/