ЗДДФЛ – чл. 37, ал. 1, т. 9; § 1, т. 26, б. „з“; чл. 73а;
КСО – чл. 5, ал. 4;
Регламент 883/2004 г. – чл. 13;
ОТНОСНО: Данъчно и осигурително третиране на доходите от управление и контрол, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице
В отговор на отправено от Вас писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – …с вх. № …/13.03.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
През месец август 2014 г. дружеството Ви е сключило договор за управление с чуждестранно лице, поданик на кралство Белгия, който не е постоянно пребиваващ на територията на България. В рамките на годината същиятне пребивава повече от 183 дни на територията на страната. Възнаграждението по договора се изплаща ежемесечно по дебитна карта, заедно с трудовите възнаграждения на останалите служители от фирмата. Данъкът върху доходите е удържан и внасян ежемесечно, така както и за останалите служители във фирмата. Поради тази причина не са подавани декларации по чл. 55 за трето и четвърто тримесечие на 2014 г., тъй като според Вас биха се дублирали с подадените вече Декларации обр. 6.
В тази връзка, задавате следните въпроси:
1.Как следва да бъдат облагани доходите, които лицето реализира в България – ежемесечно или тримесечно?
2.От датата на сключване на договора до настоящия момент лицето е било осигурявано на всички основания, както и ежемесечно е внасян данък върху дохода и са подавани декларации, обр. 1 и обр. 6. В случай, че доходите подлежат на тримесечно деклариране, следва ли да се правят корекции в подадените до момента документи?
3.Има ли дружеството Ви други задължения, свързани с декларирането на обстоятелствата, посочени по-горе.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното становище:
1. Данъчно третиране на доходите от управление и контрол, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ доходите от източник в България, начислени/изплатени на чуждестранните физически лица по договори за управление и контрол, се облагат с окончателен данък. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. В съответствие с чл. 46, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащане на дохода от самоосигуряващото се лице. Съгласно чл. 66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени/изплатени доходи в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец /чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ/. Съгласно чл.56, ал.1от ЗДДФЛ декларацията се подава в сроковете за внасяне на данъка.
На основание чл. 58 от ЗДДФЛ удостоверение за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена данъчната декларация по чл. 55, т.е. данъчната декларация от платеца на дохода, удържал окончателния данък.
На основание § 1, т. 26, буква „з“ от ЗДДФЛ, като трудови правоотношения се третират правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите на договори за управление и контрол с чуждестранни физически лица, доходите от които се облагат с окончателен данък, по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ.
В сила от 01.01.2014 г. е разпоредбата на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ, която задължава работодателите да предоставят в НАП информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Предоставянето на тази информация е за целите на задължителния автоматичен обмен по Директива 2011/16/ЕС от 15 февруари 2011 г. и касае данъчни периоди, започващи от 1 януари 2014 г. /вж. член 8 от директивата/.
На основание чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО – платци на доходи, предоставят на НАП информация за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ /възнаграждения по договори за управление и контрол, подлежащи на облагане с окончателен данък, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава-членка на ЕС/. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, подавана за четвъртото тримесечие на годината. Доходите, за които платците предоставят информация по реда на чл. 73а, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ не се включват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за съответната година. Това изрично е указано в чл. 73а, ал. 4 на ЗДДФЛ. Целта на това уточнение е да се избегне излишното дублиране на информацията, подавана в НАП от платците на въпросните доходи.
2. На въпросите, свързани с прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза, се прилагат Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент /ЕО/ № 883/2004. Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, които се съдържат в Дял ІІ на Регламент /ЕО/ № 883/2004, имат приоритет пред разпоредбите на националното законодателство на съответната държава-членка за това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
“Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент /ЕО/ № 883/2004, според който лицата, попадащи в приложното му поле, са подчинени на законодателството на една единствена държава-членка /основание чл. 11/1/ от регламента/.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял ІІ от Регламент № 883/2004 е:
?определя се държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки;
?определя се в коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица. За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение /основание чл. 1/а/ и /б/ от Регламент № 883/2004/.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си /“lex loci laboris”/. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава /основание чл. 11/3//а/ от Регламент /ЕО/ № 883/2004/.
В Дял II от Регламент /ЕО/ № 883/2004 са предвидени редица правила за определяне на приложимото законодателство по отношение на лица, осъществяващи дейност в две или повече държави – членки, в зависимост от това дали са заети или самостоятелно заети. Тези разпоредби представляват изключение от основното правило в регламента – „по месторабота”. Такива са разпоредбите на чл.13/1/,13/2/ и 13/3/ от Регламент № 883/2004. За целите на законодателството, което е определено като приложимо, лицата, обичайно осъществяващи дейност на територията на две или повече държави–членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо /чл. 13/5/ от Регламент 883/2004/.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент № 987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
На първо време институцията на държавата-членка по пребиване на лицата
определя приложимото законодателство и уведомява институциите на всички
държави-членки по трудова заетост за временното определяне или директно
осъществява контакт с въпросните институции, за да се намери взаимно съгласие по
отношение на приложимото законодателство. Първоначално определеното
законодателство може да е различно от това на държавата-членка по пребиваване на
лицата. Временното определяне се превръща в окончателно, при условие че в срок от
два месеца след информирането на институциите някоя от тях не възрази, освен ако
законодателството вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.
Законодателството, което е определено като приложимо, се удостоверява с
формуляр А l. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за
социална сигурност на държавата-членка, чието законодателство е приложимо и
респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на
други държави-членки.
Напълно е възможно лице, което осъществява дейност в две или повече държави-
членки, да има задължение по регламента да уведоми компетентната институция на
една държава-членка, а да се наложи да подаде искане за издаване на формуляр А l в
компетентната институция на друга държава-членка. Това е така, защото определеното
като приложимо спрямо лицето законодателство не винаги съвпада с това на
държавата-членка по пребиваване. Въпреки това документът може да бъде издаден
само от институцията на държавата-членка, чието законодателство се прилага спрямо
лицето.
В конкретното запитване не е повдигнат въпрос за приложимото осигурително законодателство спрямо белгийския гражданин, който упражнява трудова дейност въз основа на сключен по договор за управление с българско дружество не повече от 183 дни през календарната година на територията на България. От представената фактическа обстановка в него е видно, че дружеството го осигурява по българското законодателство, но не става ясно дали приложимото законодателство за това лице е определено съгласно координационните разпоредби на Дял ІІ от Регламент /ЕО/ № 883/2004. Поради това, на въпроса, дали следва да се извършат корекции на данните от подадените до момента декларации образец № 1 и 6, даваме следния принципен отговор:
На основание чл. 5, ал. 4 от Кодексазасоциалноосигуряване/КСО/ осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
1.Осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване /декларация образец № 1/;
2.Декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, “Учителския пенсионен фонд“, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 /декларация образец № 6/.
Съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице“ в т. 31 „Начислен месечен облагаем доход” от декларацията се попълва трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, начислени за съответния месец, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съответно в т. 31а „Начислен месечен данък” се вписва размерът на начисления от работодателя данък по чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. От наименованието на декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица“ и от указанията за попълването й следва, че с нея се декларират данни за удържания данък по чл. 42 и чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ, както и за авансовия данък, дължим от работодателя на основание чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ. Тъй като доходите от управление и контрол на белгийския гражданин, който ечуждестранно лице по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ, се облагат по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ и подлежат на деклариране по реда на чл. 55 от ЗДДФЛ, полетата в декларация образец № 1 и № 6, които се отнасят до месечния облагаем доход и данък по ЗДДФЛ, не следва да се попълват. Доколкото за това лице е приложимо българското осигурително законодателство, в декларация образец № 1 и 6 следва да се декларират само данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване /осигурителен доход, осигурителни вноски, дни в осигуряване и др./. В този случай е необходимо да бъдат подадени и декларации за коригиране на подадените вече декларации образец № 1 и № 6 – при спазване изискванията на чл. 2, ал. 4 и чл. 6а от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В хипотезата, при която лицето е субект на белгийското осигурително законодателство или на законодателството на трета държава-членка, декларация образец № 1 не следва да се подава, съответно подадените до момента декларации образец № 1 трябва да се заличат, а декларираните задължения за задължителни осигурителни вноски с декларация образец № 6 да се коригират – отново при съобразяване с горецитираните разпоредби на Наредба № Н-8/29.12.2005 г.