КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7;
НООСЛБГРЧ – чл. 1, ал. 2;
ЗДДФЛ – чл. 2, чл. 37, ал. 1, т. 9 и чл. 42
Относно:Данъчно и осигурително третиране на доходите от управление
и контрол, начислени/изплатени в полза на лице с двойно гражданство
УВАЖАЕМА Г-ЖО …,
В отговор на направеното от Вас запитване с вх.№ . изразяваме следното становище:
Изложена фактическа обстановка:
Дружество Х е образувано и регистрирано по Търговския закон с адрес на управление: … Собственик на капитала е дружество, учредено в САЩ. Дружеството се представлява и управлява от управител с двойно гражданство, който пребивава в САЩ заедно със семейството си.
Въпроси:
1.Как да се регистрира управителят на ЕООД?
2.Какви социални и здравни осигуровки трябва да плаща управителят?
3.Трябва ли управителят да плаща данък по ЗДДФЛ, след като не получава заплата?
4.Право на какви обезщетения и семейни добавки има управителят?
Описаната фактическа обстановка не е достатъчно изчерпателна, поради което и отговорът ни е принципен.
По въпрос 1:
Националната агенция за приходите (НАП) създава и поддържа регистър и база данни за задължените лица. Съгласно чл. 82, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра. Данните за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ (чл. 82, ал. 3 от ДОПК).
На основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) задължени да декларират обстоятелства, свързани с упражняваната дейност, са единствено самоосигуряващите се лица. Такива са лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО (доп. ДВ, бр. 105 от 2006 г.), а именно: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, както и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
На основание гореизложеното, управителят на ООД, който не е собственик или съдружник в дружеството, не подлежи на регистрация в НАП и не следва да подава заявление за започване на трудова дейност.
По въпрос 2:
Управлението и представителството на търговските дружества с ограничена отговорност, включително едноличните търговски дружества (ЕООД) са регламентирани в чл. 135 – 147 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 135, ал. 1 от ТЗ органи на дружеството са общото събрание и управителят (управителите). В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че управителят може да не е съдружник.
Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител (чл. 147, ал. 1 от ТЗ). Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
При сключен договор за възлагане на управлението на търговското дружество осигуряването на неговия управител (когато не е собственик или съдружник в дружеството, а е наето лице) е по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. Доходът, върху който се дължатосигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица, се определя съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и 4 от КСО. Осигурителният доход е полученото, или начисленото, но неизплатено възнаграждение по договора, но не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО и не по-голям от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. За 2008 г. е определен максимален осигурителен доход в размер на 2000 лева. Осигурителните вноски се разпределят между дружеството и неговия управител в съотношението по чл. 6, ал. 3, т. 1-8 от КСО (60 : 40 за 2008 г.).
Здравното осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Лицата, родени след 31.12.1959 г. се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
По въпрос 3:
Съгласно чл.2 от Закона за данъците върху доходите на физически лица/ЗДДФЛ/ обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица. Местните физически лица са носители на данъчни задължения за придобити доходи от източници в РБългария и в чужбина /чл.6 от ЗДДФЛ/. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България /чл.7 от ЗДДФЛ/
Нормата на чл.8, ал.6, т.9 от ЗДДФЛ третира от източник в Българиявъзнагражденията по договори за управление и контрол, начислени/изплатени от местни лица, както и от място на стопанска дейност или определена база в страната.
Следователно на облагане с данък ще подлежи възнаграждение по договор за управление и контрол, което е начислено и /или /изплатено в полза на управителя.
Следва да имате предвид, че данъчното третиране на доходите на управителя е в зависимост от обстоятелството дали има статут на местно или чуждестранно лице без оглед на неговото гражданство. Местно физическо лицепо смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица без оглед на гражданството, е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация /чл.93 от ЗГР/, който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на Р България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението;
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни.Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение;
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Съгласно чл.4, ал.5 от Закона за данъците върху доходите на физически лица не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Най-честият случай на класифициране на дадено лице като чуждестранно е лицето да пребивава на територията на България по-малко от 183 дни през всеки 12-месечен период, като няма постоянен адрес в България, а също така и центърът на жизнените му интереси не е свързан с България.
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ/чл. 5 от ЗДДФЛ/.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ доходите от източник в България, начислени/изплатени на чуждестранните физически лица по договори за управление и контрол, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато доходите са в полза на физическо лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода /чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ/. В тази връзка има подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със САЩ, но същата не е ратифицирана и все още не е влязла в законна сила.
Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени доходи в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец чл.55, ал.1 от /ЗДДФЛ/. Образецът на декларацията е утвърден със Заповед № ЗМФ – 1820 от 27.12.2006 г. на министъра на финансите и е обнародван в бр.2 на „Държавен вестник““ от 09.01.2007 г. Съгласно чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗДДФЛ декларацията се подава в сроковете за внасяне на данъка в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.
На основание чл.58 от ЗДДФЛ удостоверение за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена данъчната декларация по чл.55, т.е. данъчната декларация от платеца на дохода, удържал окончателния данък.
В случаи, че управителят на дружеството по данъчен статут е местно физическо лице следва да се има предвид, че съгласно §1, т. 26, буква „“з““ от ДР на ЗДДФЛправоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия се третират като трудови правоотношения. Това означава, че получаваните възнаграждения ще се облагат с данъци по реда на чл. 42 и следващи от ЗДДФЛ относно авансовото и годишно удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения.
По въпрос 4:
Отговорът на този въпрос е извън компетентността на НАП.