Прилагането на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6, ал. 4 и ал. 6; чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 7 и ал. 8;
§ 1, ал. 1,т. 3 от ДР;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 6
ОТНОСНО:Прилагането на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – ……/06.07.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
От изложеното в писмото Ви, приложенията към него и направената справка в информационата система на НАП за декларираните данни от лицето …. с ЕГН …. се установява следната фактическа обстановка:
Лицето упражнява дейност като едноличен търговец от 01.10.1991 г. При започванена трудовата дейност декларира в ТП на НОИ, че ще се осигурява за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и наследствена пенсия /минималния осигурен риск/ съгласно действащата до 31.12.1999 г. Наредба за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или работещи без трудово правоотношение.
На 22.06.2007 г. лицето декларира в ТД на НАП, че от 29.01.2007 г. има отпусната пенсия и от същата дата не желае да се осигурява. За периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2008 г. е внасяло осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, като вноските за периода март-октомври 2007 г. са внесени със закъснение. За 2007 г. има данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
От 01.07.2008 г. е заявило започване на дейност и осигуряване само за фонд „Пенсии” като съдружник и управител в ООД. От 01.07.2011 г. отново се е възползвало от правото като пенсионер да не се осигурява социално.
Желаете да получите компетентно становище за това, дали при дадените обстоятелства лицето следва да се счита за осигурено за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2008 г.
Предвид изложеното, изразяваме следното становище по запитването:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължителноосигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 /изр. трето/ от Допълнителните разпоредби на КСО, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка /чл. 5, ал. 2, изр. първо от КСО/.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО. Следователно те имат качеството на осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 7 и ал. 8 от КСО.
Самоосигуряващите се лица, към които се причисляват и едноличните търговци, се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 1, 2010 г./.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/. При започване или възобновяване на дейността самоосигуряващото се лице следва да определи вида на осигуряването си – само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или и за общо заболяване и майчинство /чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, в т.ч. еднолични търговци, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Те могат да се възползват от правото да не се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване едва след получаване на разпореждането за отпускане на пенсията, издадено от съответното длъжностно лице при ТП на НОИ, като подадат в компетентната ТД на НАП декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Преди това правото им на пенсия не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред. Едва след признаването на това право и узнаването му от лицето, то би могло да избере дали да се осигурява социално или не. До този момент обаче, ако упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, то подлежи на задължително осигуряване по съответния ред на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 или 4 от КСО.
Самоосигуряващите се лица, които имат отпусната пенсия от началото на своята дейност, декларират, че са пенсионери, като заявяват това обстоятелство, както и дали желаят да се осигуряват с декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ в 7-дневен срок от започването на дейността. В наредбата няма определен срок, в който самоосигуряващите се лица, придобили качеството на пенсионери в един по-късен момент от започване на дейността, да декларират, че прекратяват осигуряването си. В чл. 1, ал. 6 от същата наредба единствено е посочено, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. Този ред включва подаването на декларация по утвърден образец, в която е предвидено поле за попълване от лицата-пенсионери, които не желаят да се осигуряват. Ето защо, когато това качество е придобито от лицето след започването/възобновяването на трудовата дейност, то би могло да заяви, че не желае да се осигурява във всеки един момент след получаване на разпореждането, с което му се отпуска пенсия, тъй като срок за деклариране на това обстоятелство извън хипотезите на чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 2, ал. 3 няма регламентиран в наредбата.
В тези случаи времето, за което са внесени осигурителните вноски, се зачита за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Внесените осигурителни вноски за периода от датата на отпускането на пенсията до датата на получаване на разпореждането не подлежат на възстановяване, поради това, че са внасяни правомерно и на законово основание. За времето след получаване на разпореждането, ако лицето не е упражнило правото си да не се осигурява чрез подаване на декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, както чрез извършване на конклудентни действия (внасяне на осигурителни вноски, подаване на декларации и др.), това би означавало, че то желае да се осигурява, поради което внесените осигурителни вноски след тази дата също не подлежат на възстановяване.
По отношение на вноските за здравно осигуряване следва да бъде обърнато внимание, че едноличният търговец, макар да е придобил право на пенсия, дължи здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване за времето, през което упражнява дейност.
В конкретния случай лицето, което има отпусната пенсия от 27.01.2007 г., е заявило чрез подаване на декларация в ТД на НАП на 22.06.2007 г., че считано от 27.01.2007 г. не желае да се осигурява, тъй като е пенсионер. Независимо от обстоятелството, че вече е упражнило правото си като пенсионер да не се осигурява, то е внасяло осигурителни вноски, както за периода от датата на отпускане на пенсията /27.01.2007 г./ до датата на подаване на декларацията /22.06.2007 г./, така и за времето след това, като е продължило да се осигурява до 30.06.2008 г. От 01.07.2008 г. е прекратило осигуряването си като ЕТ и е започнало дейност и осигуряване като съдружник в ООД /от 01.07.2008 г./.
Считаме, че чрез акта на внасянето на осигурителни вноски за горепосочените периоди /конклудентни действия/, е формулирана изричната воля на лицето да се осигурява. Обстоятелството, че вноските за периода март-октомври 2007 г. са направени със закъснение, не променя статута му на осигурено лице за 2007 г. Преведените за това време осигурителни вноски не подлежат на възстановяване, тъй като са внесени на законово основание – упражняване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Извършването на трудова дейност за 2007 г. се подкрепя и от подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
За да се направи преценка относно качеството му на осигурено лице за времето от 01.01.2008 г. до 30.06.2008 г., доколкото за 2008 г. липсват данни за декларирани облагаеми доходи по ЗДДФЛ, е необходимо да бъде извършена проверка от орган по приходите, която да установи полаган ли е от лицето труд като ЕТ или като съдружник в ООД за този период.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »