Данъчно и осигурително третиране на еднократно лекторско възнаграждение, дължимо по граждански договор на лице,което е пенсионер

Изх
ОТНОСНО:Данъчно и осигурително третиране на еднократно лекторско възнаграждение, дължимо по граждански договор на лице,което е пенсионер
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ………………………..,
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр.с вх. № 20-12-191 от 26.09.2008 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, представляваният от Вас Център за професионално обучение дължи по граждански договор на лектор-пенсионер за изслужено време и старост еднократно лекторско възнаграждение в размер над минималната работна заплата срещу възложено му от фирмата преподаване с над 40 часа месечно.
Интересувате се за следното:
1.Какъв размер осигурителни вноски и данъци следва да бъдат удържани и внасянивърху лекторското възнаграждение?
2.Каква част от дължимите към бюджета суми следва да се удържат и внасят от лектора и каква част от обучаващата организация, платец на хонорара?
Предвид описаната фактическа обстановка, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Относно задължителното обществено осигуряване на лице-пенсионер при получаване на еднократно лекторско възнаграждение по граждански договор:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с нормативно признатите разходи, е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата.
Когато лицата са осигурени на друго основание, се дължат вноски върху възнаграждението по гражданския договор, независимо от неговия размер (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
Осигурителните вноски се разпределят между осигурители и осигурени лица в съотношението по чл. 6, ал. 3, т. 1-8 от КСО (60:40 за 2008 г.) и се внасят чрез възложителите.
При изплащане на суми за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица осигурителни вноски не се дължат от възложителите и не се удържат от изплатените възнаграждения. На основание чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) тези лица внасят дължимите осигурителни вноски върху получените през календарната година доходи по извънтрудови правоотношения по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (при деклариране на доходите с годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧ лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание в случаите когато упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6 от КСО, в т.ч. когато полагат труд без трудово правоотношение (т. 5 и т. 6).
Редът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и е уеднаквен с осигурителния режим по КСО, с изключение на случаите когато лицата получават пенсия. В ЗЗО липсва текст, аналогичен на упоменатата по-горе разпоредба, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които работят по извънтрудови правотношения. Ето защо, здравни вноски следва да се внасят и когато изпълнителят по граждански договор получава пенсия.
В разглеждания случай, доколкото възложената от Центъра за професионално обучение преподавателска работа по граждански договор на лице, което има отпусната пенсия, може да бъде определена като «полагане на труд без трудово правоотношение», при осигуряването на лицето следва да се прилага общия ред за внасяне на задължителните осигурителни вноски, предвиден в чл. 4, ал. 3, т. 5 – 6 и ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от ЗЗО.
Относно данъчното третиране на еднократно лекторско възнаграждение, дължимо на пенсионер по граждански договор:
Съгласно чл.29 т.2 от Закона за данъците върху доходите на физически лица облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон и получават възнаграждения по извънтрудови правоотношения, в т.ч. по т.н. граждански договори,се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто.
На основание чл.43 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл.29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се определя като тази разлика се умножи по данъчната ставка 10 на сто. Когато платец на дохода е предприятие, в конкретния случай Вашият Център за професионално обучение, той определя и удържа данъка при изплащане на дохода. /чл.43 ал.2 и ал.3 от ЗДДФЛ/.
Съгласно чл.65 ал.10 от ЗДДФЛ данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа по чл.43, се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.
В предвид на цитираните правни норми от данъчния закон платецът на дохода е задължен да удържа и внася данък при изплащане на доход, независимо от размера му, както и без значение дали получателя на лекторското възнаграждение е лице пенсионер или в трудоспособна възраст.
/съставител/написал/
Съгласували: 1……………………
2……………………’

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »