определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга предвид разпоредбите на чл.21 от ЗДДС

Изх
Относно: определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга предвид разпоредбите на чл.21 от ЗДДС
Уважаеми г-н ………..,
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх.№ 70-00-33/28.05.2008г. и препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ”-Пловдив с вх. № 07-00-531/ 19.06.2008г. е изложена следната фактическа обстановка:
ЕТ „………..” сключва договор с немска фирма с предмет на доставка сортиране на промишлени отпадъци на сортировъчна линия в гр……. За целта се командироват работници и служители в Германия, където се извършват дейностите. За извършената услуга фирмата получава възнаграждение. Българската фирма не е регистрирана по ЗДДС в страната, нито в друга държава-членка.
Поставени са следните въпроси:
1. Коя разпоредба е приложима за определяне на мястото на изпълнение на доставката – чл.21, ал.1 или чл.21, ал.2, т.3, буква „в” от ЗДДС.
2. В случай, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на Германия ще възникне ли задължение за регистрация на фирмата по ДДС в Германия, как следва да се документират и отчитаттези доставки.
Предвид така изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредбапо зададените от Вас въпроси,изразявам следното становище:
Основния принцип при определяне на мястото на изпълнение на доставката на услуга е разписан в чл.21, ал.1 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
Следва да имате предвид разпоредбите на ЗДДС относно „постоянен обект”, разписани в т.10 на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. “Постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Изключенията от този принцип са посочени в чл.21, ал.2 – ал.5 от ЗДДС.
Съгласно чл.21, ал.2, т.3, б. „в” от закона, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където фактически се извършва услугата, при оценка, експертиза или работа по движима вещ. Съгласно параграф 1, т.43 от ДР на ЗДДС, “работа по стоки“ е обработка, преработка или поправка на стоки. Стока по смисъла на ЗДДС е всяка движима и недвижимавещ.
В настоящия случай фирмата извършва сортиране на промишлен материал. Съгласно параграф 1, т.47 от ДР на ЗДДС, “обработка на отпадъци“ е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци без изменение на химическия им състав.
Предвид гореизложеното, извършената от Вас услуга попада в хипотезата на чл.21, ал.2, т.3, буква „в” от ЗДДС и мястото на изпълнение е мястото, където фактически се извършва услугата.
Аналогични са разпоредбите на чл.52, буква „в” от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на ДДС и в този смисъл, мястото на доставка е мястото, където услугите фактически се извършват при оценки на движимо материално имущество или работа по такова имущество.
Тъй като фирмата извършва доставки, с място на изпълнение на територията на Германия – друга държава – членка, следва да се запознаете с правните норми за условията и реда за регистрация в данъчното законодателство на съответната държава.
Българската приходна администрация не е компетентна по отношение прилагането на правните норми в данъчното и осигурително законодателство, действащо на територията на други държави.
Българската фирма, във връзка с осъществените от нея доставки има задължения относно документирането съгласно разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗДДС. Всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »