3_ 1969/21.06.2012 г.
КСО, чл. 6, ал. 13
НЕВД, чл. 1, ал. 8, т. 2
ЗЗО, чл. 40, ал.1, т. 1
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1 и 2
Относно: данъчно и осигурително третиране на стойността на безплатната храна, начислена като сума към месечната работна заплата
Постъпило е писмено запитване относно приложението на данъчното и осигурителното законодателство.
Според изложеното в запитването предоставената от МБАЛ „………….” ЕООД, гр. ………… безплатна храна на медицинския персонал, даващ нощни дежурства в лечебното заведение, както и на операционните екипи, се начислява и изплаща като сума към месечната брутна работна заплата. С оглед доизясняване на фактическата обстановка в проведен допълнително телефонен разговор се установява, че безплатната храна в МБАЛ „……” ЕООД, гр. …… се предоставя на основание Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. на МТСП и МЗ за определяне на условията и реда за осигуряванена безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда (Наредба № 11/2005 г. на МТСП и МЗ), издадена на основание чл. 285, ал. 2 от КТ.
Във връзка с това се поставя въпросът следва ли тази сума да се включи в облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и дължат ли се върху същата сума задължителни осигурителни вноски по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 99/2011 г.), КСО (ДР. бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ
бр. 40/2012 г.), Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 16/2012 г.) и ЗЗО (ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 100/2011 г.) изразяваме следното становище:
Трудовото законодателство предоставя на работодателите възможности за осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите в зависимост от условията, при които се полага трудът. Безплатната храна може да бъде предоставяна на различни основания с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за подобряване на социално-битовото обслужване на работещите или при полагане на нощен труд. Работодателят избира формите и начините за предоставяне на храна или добавките към нея и определя работниците и служителите, които имат право на безплатна храна. При изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предостави както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за храна.
Дейностите със специфичен характер са определени в чл. 2, ал. 1 от Наредба№ 11/2005 г. на МТСП и МЗ. Съгласно т. 7 от посочената разпоредба за специфичен характер на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в лечебни заведения като: лекари, които оперират, анестезиолози, акушерки, операционни и анестезиологични сестри – в дните, когато извършват операции, както и санитарите в операционни зали.
Правилата относно специфичната организация на труда са уредени в чл. 2,ал. 2 от Наредба № 11 от 2005 г. на МТСП и МЗ. На основание т. 2 от посочената разпоредба за работа при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време.
Според чл. 4 от Наредба № 11 от 2005 г. на МТСП и МЗ, право на безплатна храна и/или добавките към нея имат само лицата, които работят при условията на чл. 2 – само за дните, през които са работили при такива условия. На основание чл. 3 от същата наредба по време на нощни смени или при полагане на нощен труд на работниците и служителите се осигуряват тонизиращи или ободряващи напитки.
Следва да се отбележи, че понятията „храна” и „хранителни добавки”, използвани в Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. на МТСП и МЗ се определят съобразно Закона за храните (ЗХ). По силата на чл. 2 от ЗХ храна е всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен. В същата разпоредба се предвижда, че храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния потребител, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка, както и бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води.
Видно от фактическата обстановка безплатната храна на медицинския персонал, даващ нощни дежурства в лечебното заведение, както и на операционните екипи се предоставя не в натура, а се изплаща като парична сума, включена в брутното месечно възнаграждение на посочените лица. В тази връзка, относно дължимостта на осигурителни вноски и данък по реда на ЗДДФЛ върху тази парична сума, предоставена по реда на Наредба № 11 от 2005 г. на МТСП и МЗ, следва да се има предвид следното:
По осигурително законодателство:
Разпоредбата на чл. 6 от КСО регламентира размерите на осигурителните вноски и осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО. С НЕВД, издадена на основание чл. 6, ал. 13 от КСО, се определя редът за формиране на осигурителния доход на задължително осигурените по КСО лица.
В чл. 1, ал. 8 на НЕВД са определени доходите, които не участват при формиране на месечния осигурителен доход на лицата по чл.4, ал.1 от КСО. В т. 2 на същата разпоредба е регламентирано, че не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на безплатната храна и/или добавките към нея, предоставени в натура по реда на чл. 285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.
При положение, че безплатната храна и/или добавките към нея, която следва да се дава на работниците и служителите, е заменена с левова равностойност, последната представлява елемент на брутното трудово възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски. Тези средства не се третират като социален разход поради факта, че се предоставят не по силата на решение на общото събрание на колектива, а в резултат на вменено задължение на работодателя с разпоредбата на чл. 285 от КТ.
От горецитираната разпоредба следва, че когато безплатната храна, предоставяна на основание чл. 285 от КТ, е изплатена в пари и нейната сума е част от месечното брутно възнаграждение на работниците и служителите, какъвто е настоящият случай, върху същата се дължат осигурителни вноски за ДОО. Осигурителните вноски се внасят по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО, всъотношението по т. 7, 8 и 9 между осигурителите и осигурените лицаи при съобразяване на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и на максималния осигурителен доход, определени със ЗБДОО за съответната година. Върху тези суми за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО се дължат осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове.
С оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т.1 от ЗЗО, според която за лицата по чл.4, ал. 1от КСО се дължат здравноосигурителни вноски върху дохода, върху който се внасят вноски за ДОО, върху стойността на безплатната храна по чл. 285 от КТ, изплатена в пари се дължат също и здравноосигурителни вноски.
По данъчното законодателство:
В чл. 6 на Наредба № 11/2005 г. на МТСП и МЗе посочено, че разходите за осигуряване на безплатна храна и/или добавките към нея по тази наредба са за сметка на издръжката на предприятието. Същите не са социален разход по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и не подлежат на облагане по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО. Стойността на тези храни е разход за дейността на предприятието.
Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец (чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ). В ал. 2 на тази разпоредба са изброени доходите, които не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения. Между тях е и стойността на безплатната храна и/или добавките към нея, предоставени в натура по чл. 285 от КТ.
Видно от горецитираните норми, за да се счита за необлагаем доход, безплатната храна следва да е предоставена в натура. Предвид това, че в настоящия случай на работниците и служителите се изплаща левовата равностойност на безплатната храна като част от сумата на брутното месечно възнаграждение, тя представлява облагаем доход за физическите лица, съответно подлежи на облагане по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ в месеца на получаването й.