3_ 1897/02.09.2016 г.
ЗДДС, чл. 163а, чл. 3 и ал. 5;
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2
Относно: право на приспадане на данъчен кредит за получени услуги по обработка и преработка на битови отпадъци
Според изложеното в запитването, в изпълнение на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), от месец х 2016 г. е пусната в експлоатация Регионална система за управление на отпадъците, която се намира на територията на Община Н. За управление на отпадъците е създадено Регионално сдружение за управление на отпадъците (РСУО) между 5 общини.
След проведена обществена поръчка за оператор на депото е избрано ДЗЗД „Е“. В края на всеки месец за извършената услуга по обработка на отпадъците, ДЗЗД „Е“ издава фактура на Община Н, в която като основание за неначисляване на данък е посочено чл.163а, ал. 2 от ЗДДС. След разпределение на разходите съгласно обработените количества, Община Н издава фактура на всяка община за нейната част от разходите за обработка. Фактурата също е без ДДС като е посочено същото основание за неначисляване на данък, а именно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС
При получаване на фактурата в Община П на основание чл. 117 от ЗДДС следва да се издава протокол за обратно начисляване на ДДС.
Разходите за дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на битовите отпадъци се финансират чрез събраната от населението такса за битови отпадъци. Тази такса се начислява и събира по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). При изготвяне на план-сметката за чистотата и определяне на промила за облагане с такса битови отпадъци не се включва начисленият ДДС за услугата по обработка на отпадъците в регионалното депо. Стойността на ДДС не се включва в таксата за битови отпадъци и следователно с приходите от нея не може да се заплащат разходи за ДДС на услугата по обработката на отпадъците. От тук следва, че ДДС на услугата по обработката на отпадъците е за сметка на общината. Общината обаче не е крайният потребител на услугата, а такъв се явява населението.
Допълнително в Дирекция ОДОП Велико Търново са представени договор с оператора, договор между Община Н и Община П и копие на 2 бр. фактури, издадени в изпълнение на договорите.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1.Следва ли протоколът, съставен по реда на чл. 117 от ЗДДС да се отрази в дневника за покупките и в дневника за продажбите за съответния месец?
2.Има ли право Община П да ползва данъчен кредит за услугата по обработката на битовите отпадъци?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 60/2016г.) изразяваме следното становище:
Дейността по организиране на сметосъбиране и сметоизвозване е възложено на кмета на общината съгласно чл. 19 от ЗУО. Събирането на такса за битови отпадъци е нормативно задължение на органите на общинската администрация съгласно ЗМДТ. По силата на чл. 8, ал.1, т. 1 от същия закон при определяне размера на таксата следва да бъде спазен принципът на възстановяване на пълните разходи. Съгласно определението на § 1, т.15 от ДР на ЗМДТ пълните разходи включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.
На основание чл. 23, ал. 1 от ЗУО общините, включени във всеки от регионите по чл.49, ал. 9 от същия закон, създават регионална система за управление на отпадъците, състояща се от регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци. В случая, изложен в запитването, е създадена регионална система за управление на отпадъците, състояща се от едно регионално депо. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗУО общините, включени във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9 от същия закон, създават по реда на този закон регионално сдружение. Регионалното депо се експлоатира и управлява от община, член на регионалното сдружение, на чиято територия се намира депото за отпадъци – в случая Община Н. Същата, в качеството си на възложител, е сключила договор с ДЗЗД „Е“, по силата на който изпълнителят приема срещу възнаграждение да извърши експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъците като са договорени единични цени за предварително третиране на сепарираща инсталация чрез сепариране на неопасни отпадъци, оползотворяване чрез компостиране и депониране на отпадъци. Сключен е и договор между Община Н и Община П, в който е уговорено заплащане на припадащата се част от разходите за извършените й услуги.
Във връзка с прилагане разпоредбите на ЗДДС е необходимо да се има предвид, че с измененията и допълненията на закона (обн. ДВ, бр. 108 от 2006 г.) е въведена схемата на т.нар. “обратно начисляване“ на ДДС при доставка на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на ЗУО, както и при доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка, посочени в Приложение № 2. Считано от 01.01.2014 г. Приложение № 2 е изменено, като отпада пояснението гореизброените отпадъци да са по смисъла на ЗУО и изрично са включени отпадъците от черни и цветни метали, както и отпадъците от черни и цветни метали с битов характер. Освен това доставките, свързани с отпадъци, са обособени в част първа на посоченото приложение. Следва да се отбележи, че схемата за обратно начисляване представлява изключение от общото правило. Данъкът за доставката се начислява винаги от получателя, регистрирано по ЗДДС лице независимо от обстоятелството дали доставчикът е данъчнозадължено или данъчно незадължено лице чрез издаване на протоколи. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, какъвто е настоящият случай, данъкът се начислява с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за всяка доставка поотделно.
Системата на т.нар. “обратно начисляване“ на ДДС се прилага за следните отпадъци и услуги:
1. Битови отпадъци.
2. Производствени отпадъци.
3. Опасни отпадъци.
4. Строителни отпадъци.
5. Отпадъци от черни и цветни метали.
6. Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер.
7. Услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1-6.
По силата на т.7 от ДР на Наредба за третиране на биоотпадъците “компостиране“ е процес на контролирано аеробно, екзотермично, биологично разграждане на разделно събрани биоотпадъци и утайки с цел получаване на компост.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗУО „депониране на отпадъци“ е метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за срок, по-дълъг от три години – за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и една година – за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда.
Разпоредбата на § 1, т. 47 от ДР на ЗДДС предвижда, че обработка на отпадъци е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци без изменение на химическия им състав, а според т. 48 преработка на отпадъци е всяка дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.
Дейностите по депониране, така и тези по сепариране, могат да се определят като „обработка на отпадъци“ по смисъла на § 1, т. 47 от ДР на ЗДДС предвид това, че депонирането на отпадъци по същество представлява складиране на отпадъците, а оползотворяването чрез компостиране като дейност по преработка на отпадъци.
Както бе посочено по-горе, схемата на т.нар. “обратно начисляване“ на ДДС при доставка на горепосочените отпадъци и услуги изисква данъкът да се дължи от получателя по доставката, когато той е регистрирано по закона лице и то независимо дали доставчикът с данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице (чл. 82, ал. 5 от ЗДДС).
Предвид цитираната разпоредба, когато получател по доставката е община, регистрирано по ЗДДС лице, данъкът за доставката е изискуем именно от общината. Следва да се има предвид, че за начисления от общината данък с протокол по чл. 117 от ЗДДС не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Това е така, тъй като получените услуги по част първа от приложение № 2 от ЗДДС не се използват за извършване на облагаеми доставки от общината. Същата осъществява дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждането в депа, за които лицата – собственици на имотите, а при учредено вещно право на ползване от ползвателите, заплащат такса битови отпадъци (ТБО). За тези си дейности общината не е данъчно задължено лице и действа в качеството си на орган на местна власт съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. В тази връзка услугите по част първа на Приложение № 2, които Община П получава, се използват за дейности извън рамките на икономическата й дейност, поради което на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за данъка, който общината сама си начислява по реда на специалната схема, не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
Извън горното следва да се отбележи, че във връзка с приложението на Глава деветнадесета „а” от ЗДДС е изразено становище на Дирекция „Данъчна политика” при МФ с Изх. № 93-04-45/08.03.2007 г.