3_5198/23.11.2009 г.
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 52, т. 1
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1
Относно: данъчно и осигурително третиране на възнагражденията по договор за управление и контрол по реда на ЗДДФЛ и КСО
Постъпило е писмено запитване относно приложението на данъчното и осигурително законодателство. Според изложеното в него от 05.12.2008 г. физическо лице е назначено за управител на „Х” ЕООД. Погрешно е подадена декларация за самоосигуряващото се лице, в която същото декларира, че упражнява трудова дейност като такова лице, която по-късно е анулирана. Това лице не е едноличен собственик на дружеството, а е лице, с коeто дружеството е сключило договор за управление и контрол. Във връзка с това е поставен въпроса следва ли лицето да подава декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. при положение, че реално възнаграждението му за м. декември с.г. е начислено и изплатено през м. януари2009 г.?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.) и Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр.110/1999г., посл. изм. ДВ, бр. 42/2009г.) изразяваме следното становище:
По отношение на данъчното облагане:
Съгласно § 1, т. 26, буква „з“ (нова, ДВ, бр.113 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, за целите на данъчното облагане правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са „трудови правоотношения“ по смисъла на този закон. Следователно, считано от 1 януари 2008 г., възнагражденията на изпълнителите по договори за управление и контрол подлежат на авансово и годишно облагане по реда, предвиден в ЗДДФЛ за облагането на доходите от трудови правоотношения. Фактът, че физическите лица участват в управителни и контролни органи по силата на закон, не променя данъчното третиране на придобитите от тях доходи. Това означава, че облагаемият доход и годишната данъчна основа за тези доходи, считано от 1 януари 2008 г., се определят по реда на чл. 24 и 25 от ЗДДФЛ. Съответно, при авансовото и годишното им облагане приложими са нормите на чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ, т.е. редът, предвиден за авансово и годишно облагане на доходите от трудови правоотношения. Това означава също, че за удостоверяване на удържания данък следва да се издава служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, съответно придобитите от физическите лица доходи се декларират в Приложение 1 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Срокът за подаване на декларацията е 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода (чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ).
С оглед разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само доходи от трудови правоотношения, когато работодателят по основното трудово правоотношение е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година.
В конкретния случай след като възнаграждението за месец декември 2008 г. е изплатено през месец януари 2009 г., същото ще се включи в дохода при определяне годишния размер на данъка за всички придобити доходи през 2009 година. Предвид разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно която доходът се смята за придобит на датата на плащането при плащане в брой или на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане, то за лице не е налице придобиване на облагаем доход през 2008 г. Следователно същото не е задължено да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. за възнаграждението по договор за управление и контрол, сключен на 05.12.2008 г., тъй като не е придобило доходи по това правоотношение през същата данъчна година, освен ако не е получило доходи от други източници. Няма да бъде задължено да подаде годишна данъчна декларация и за 2009 г. за доходите по договор за управление и контрол, ако са изпълнени всички условия на чл. 52, т. 1 от ЗДДФЛ.
По отношение на социалното и здравно законодателство:
Съгласно чл.141, ал.7 от Търговския закон (ТЗ), отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Според разпоредбата на чл.147, ал.1 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. Следователно управителят може да не е собственик или съдружник в дружеството. Договорът за управление няма изрична уредба извън регламента в Търговския закон, следователно за този вид договори се прилагат общите разпоредби на гражданското право, в частност на Закона за задълженията и договорите. Договорът за управление е вид граждански договор, с който се предава управлениетона едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определени резултати в определен срок. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик.
Договорът за управление и контрол, видно от цитираните разпоредби, намира изрична уредба в ТЗ, поради което за него не могат да бъдат приложени правилата за трудовите договори, визирани в Кодекса на труда (КТ).
В Кодекса за социално осигуряване изпълнителите по договори за управление и контрол са включени в кръга на задължително осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица, съгласно чл.4, ал.1, т.7 от същия кодекс. Осигурителни вноски се дължат върху полученото или начислено, но неизплатено месечно брутно трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за календарната година по икономически дейности и групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл.1, ал.5 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). Минималният осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Осигурителните вноски за 2009 г. за сметка на осигурителя и осигуреното лице за фонд „Пенсии”(13 на сто) и ДЗПО (5 на сто) имат фиксиран размер (съответно 7,2 на сто/5,8 на сто и 2,8 на сто/2,2 на сто), а за фонд „Общо заболяване и майчинство” и „Безработица” са в съотношение 60/40 (чл. 6, ал. 3 и чл. 157, ал. 3 от КСО).
Здравноосигурителната вноска за лицата, работещи по договор за управление и контрол се определя по реда на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и за 2009 г. е в размер на 8 на сто върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване. Същите се разпределят между осигурител и осигурено лице в съотношение 60/40 и се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване /чл.40, ал.1, т.1, б „в” от ЗЗО/.
В конкретния случай върху възнаграждението за месец декември 2008 г., начислено и изплатено в месец януари 2009 г., осигурителните вноски са станали дължими с изплащането им през месец януари. Дружеството е било длъжно да декларира същите с декларация
обрИзх. № 6 „Данниза дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ”не по-късно от последния работенденна месец януаринанастоящата година (чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.).
‘