3_519/17.02.2012г.
ЗДДС, чл. 118, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 25, ал.1;
Относно: прилагане на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка и се поставя въпроса налага ли се закупуването на втори касов апарат за офис, в който се извършват инцидентни плащания в брой, при положение, че помещението, в което се намира касовият апарат и офисът са едно до друго, няма вътрешна връзка помежду им и технически е възможно ползването на един касов апарат?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, обн. ДВ бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ. бр.7 от 24 Януари 2012г.) и Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ. бр.99 от 16 декември 2011г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ указва, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. На основание чл. 25, ал. 3 от наредбата фискалната касова бележкасе издава при извършване на плащането.
Видно от гореизложената нормативна уредба е, че лицата, извършващи продажби на стоки или услуги, при които плащането се извършва в брой, задължително следва да ги регистрират и отчитат чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Същевременно наредбата не регламентира изисквания за броя на фискалните устройства, чрез които лицата трябва да отчитат извършваните продажби от различните видове дейности, които осъществяват. Необходимо е обаче във всеки търговски обект, в който се извършва плащане, освен когато същото се осъществява по банков път, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод, да има фискално устройство.
‘