Данъчно облагане и социално осигуряване на доходите от услугата споделени доходи”

Изх. № 24-34-141
Дата: 04.04.2014 год.
ЗДДФЛ, чл. 8;
ЗДДФЛ, чл. 29;
ЗДДФЛ, чл. 30;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 29;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 30;
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 5;
КСО, чл. 10.
Относно: Данъчно облагане и социално осигуряване на доходите от услугата„споделени доходи”
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ……………….. ,
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в ТД на НАП гр. …., Офис „…………….” и препратено вна Националната агенция за приходите (вх. № 24-34-141/20.12.2013 г.), Ви уведомявам следното:
Видно от изложеното в запитването, към настоящия момент сте студент редовно обучение в …………………… университет – София. На 07.01.2013 г., в качеството си на физическо лице, сте сключили договор с канадска медийна компания за извършване на услуги. Услугите се състоят в качване в YouTube на видеоклипове, на които канадската компания има право да позиционира реклами. Клиповете представляват снимки на екрана на достигнато определено ниво на конкретна интернет игра, озвучена от коментари на играчи относно хода на играта. Позиционираните от канадската компания реклами имат коефициент, наречен RPM/CPM (сумата, която се плаща на 1000 гледания с показана реклама на клиповете Ви), и съгласно договора, ако тази сума е под 5 долара, 100 % от нея е за Вас, а когато надвишава 5 долара, превишението се дели 50/50. Доходите от така описаните услуги Ви се превеждат по дебитна карта чрез PayPal – електронна система за плащане. Позовавайки се на договора, който не е приложен към запитването, уточнявате, че канадската компания не е отговорна за никакви разходи от страна на провайдъра (лицето, доставящо видеоклиповете), които възникват във връзка с действието на това споразумение. Провайдърът е независим контрактор, не се счита за служител на компанията и същата не е отговорна за опрощаването/намаляването на никакви данъци от името на провайдъра. В тази връзка поставените от Вас въпроси са:
1. Как следва да бъдат обложени и декларирани получените от местното физическо лице доходи?
2. Дължат ли се осигурителни вноски върху получените доходи?
3. Как следва да бъдат документирани получените от лицето доходи и кога ще възникне за него задължение да се регистрира по ЗДДС?
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София Ви е предоставила отговор на третия въпрос, поради което, с оглед указаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам принципно становище по първия и втория въпрос от запитването Ви, а именно:
І. Относно данъчното облагане и декларирането на доходите.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност. На основание т. 3 от цитираната правна норма на ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто.
В разпоредбата на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ са изброени лицата, които подлежат на облагане като лица, упражняващи свободна професия, ако осъществяват за своя сметка професионална дейност, самоосигуряващи се лица са по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и не са регистрирани като еднолични търговци. По силата на § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ извънтрудови правоотношения са правоотношенията извън тези по т. 26, 28 и 29 (трудови правоотношения, упражняване на занаят и упражняване на свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Предвид цитираните разпоредби, придобитите доходи могат да се третират като доходи от упражняване на свободна професия (при условие, че сте самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, осъществявате за своя сметка професионална дейност и не сте регистриран като едноличен търговец) или да бъдат квалифицирани като доходи от извънтрудови правоотношения.
Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност (упражняване на свободна професия, извънтрудови правоотношения и др.) се определя, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Доходите по чл. 29 от друга стопанска дейност по ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, а размерът на данъка се определя като общата годишна данъчна основа по чл. 17 от закона се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Тези доходи се декларират в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като за доходи, придобити през 2013 г., срокът за подаване на декларацията е до 30 април 2014 г.
На основание чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България, като при определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взема предвид. Следователно, получените доходи от канадската компания са доходи от източник в Република България и се декларират в образец 2001 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г.
Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ подлежат както на годишно, така и на авансово облагане. Физическото лице, придобило тези доходи, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се определя, като разликата се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Когато платецът на дохода не е задължен за авансовото облагане на тези доходи, задължението за определяне и внасяне на данъка е на физическото лице, придобило дохода, което е длъжно да подава и декларация по образец за дължимите данъци (образец 4001). Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходите. За доходите, придобити през четвъртото тримесечие, не се дължи авансов данък и съответно не се подава декларация за дължимите данъци.
Необходимо е да се направи уточнението, че е налице хипотеза, в която доходите от предоставените услуги на канадската компания биха могли да се третират като авторски възнаграждения. Третирането им като такива е, при условие чевидеоклиповете са създадени в резултат на творческа дейност и съответно представляват обект на авторско право. Облагането и декларирането на авторските и лицензионните възнаграждения е идентично с това на доходите от упражняване на свободна професия ивъзнаграждения по извънтрудови правоотношения. Единственото различие е, че при определянето на облагаемия доход придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността. Компетентна да се произнесе по въпроса относно наличието на авторски права в конкретния случай е Дирекция „Авторско право и сродни права” към Министерство на културата.
Имайте предвид също така, че ако осъществявате дейността по занятие като търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, независимо дали сте регистриран като едноличен търговец, облагаемият доход ще се формира по реда на чл. 26, ал. 1-7 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа – по реда на чл. 28 от закона. Доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се декларират в Приложение № 2 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
ІІ. Относно социалното осигуряване.
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на „осигурено лице” за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. „“Осигурено лице““ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:
– да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;
– да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО „осигурител” е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
В хипотезата на упражнена трудова дейност от лицето без трудово правоотношение, по силата на чл. 6, ал. 4от КСО възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ. Осигурителните вноски се разпределят между осигурител-осигурено лице и се внасят от осигурителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (арг. чл. 6, ал. 3 и чл.7, ал. 6 от КСО).
В конкретния случай канадската медийна компания, платец на дохода, не развива дейност на територията на страната, няма регистрирано търговско представителство или клон в Република България по смисъла на чл. 24 от Закона за насърчаване на инвестициите. Освен това, съгласно сключения договор същата не е „отговорна за никакви разходи от страна на провайдъра”.
Предвид изложеното, считам, че канадската компания не може да бъде задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК – да удържа и внася задължителни осигурителни вноски.
Достигането на определено ниво на конкретна интернет игра, заснета, озвучена от коментар на играчи относно хода на играта, и качването на видеоклипа в YouTube представлява трудова дейност, за която получавате доход и подлежите на задължително осигуряване за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване. Тази дейност извършвате за свой риск и за своя сметка. Такива лица по смисъла на КСО са самоосигуряващи се лица.
Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (чл. 5, ал. 2, изречение първо от КСО).
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Според чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1.на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2.за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3.като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Лицата, които упражняват свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ).
Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Съгласно чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс данните за тези лица се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от регистър БУЛСТАТ, съответно търговския регистър към Агенцията по вписванията.
Задължението за осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от същата наредба).
Съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Самоосигуряващите се лица формират и окончателен месечен размер на осигурителния доход, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ (по аргумент от чл. 6, ал. 8 от КСО).
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар