прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство

Изх. № 24-34-133
Дата: 23.07.2011 год.
КТ, чл. 224;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 40, ал. 5;
НЕВД, чл. 1, ал. 2;
НЕВД, чл. 3, ал. 1.
Относно:прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите, препратено ни по компетентност от Дирекция „ОУИ” гр. .. и заведено с вх. № 24-34-133/27.06.2011 г., изразяваме следното становище:
В запитването е описана следната фактическа обстановка:
Съгласно заповед на управителя на „……………..” ЕООД и в съответствие с КТД „на лицата, чийто досегашен размер на годишния отпуск е над 30 дни да се изплати еднократно парично компенсиране, съответстващо на разликата между досегашния и новия размерна отпуската като допълнително възнаграждение по условията на чл. 17, ал. 1 и чл. 18 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата”
Въпросът, който се поставя е дали изплатените суми са елемент на трудовото възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски или същите са с характер на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от Кодекса на труда, върху което не се начисляват и внасят осигурителни вноски, съгласно чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД).
В чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски е указано, че осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155-157, 159, 161, 162, 166, 168 – 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 /предишна ал. 4/ от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година, и не може да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Изплатените обезщетения по чл. 224 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск не са осигурителен доход, съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 8, т. 7 от наредбата.
В разглеждания случай, считаме, че изплатените суми нямат характер на обезщетение за неизползван отпуск. Същите не са свързани с неизползван годишен отпуск, а представляват компенсация от намаляване размера на годишния отпуск в сравнение с предходната година, за която има съгласие между работодател и синдикати, изразено в колективния трудов договор. Кодекса на труда не предвижда изплащане на обезщетения при намаляване размера на годишния платен отпуск в тези случай. Освен това, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата разглежданите суми се третират като допълнително трудово възнаграждение.
С оглед гореизложеното, в конкретния случай допълнителното възнаграждениее елемент на брутното трудово възнаграждение, върху което се дължат задължителните осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

ЗКПО, чл.245, aл. 3

2_1963/26.11.2010г.ЗКПО – чл.245, ал.3. Във Ваше писмено запитване изх.№…………….., заведено с вх.№………….. по регистъра на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – …. във връзка

заличаване на декларации Окд 5 за прекъсване на дейност на самоосигуряващо се лице, поради неизяснена фактическа обстановка, изразяваме следнотостановище:

Изх. № 23-22-2429 ………………2011г. Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено с вх. № 23-22-2429/12.09.2011г.по описа на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …,относно заличаване

ЗКПО, чл.189б,ЗДДФЛ, чл.48, aл. 6

53-00-97/28.03.2011 г.ЗКПО, чл. 189бЗДДФЛ, чл. 48, ал. 6В писмото е описана следната фактическа обстановка: ЕТ е регистриран земеделски производител и през 2009/2010 г. е произвел

По повод Ваше писмено запитване, препратено в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 24-33-118 от ………2007 г., изразявам следното становище:

Изх. № 24-33-118 Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………ОТНОСНО: По повод Ваше писмено запитване, препратено в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 24-33-118 от

aabed